Николай Рьорих

ЛЕГЕНДИТЕ

Професорът от Варшавския Университет Зелински в своите интересни изследвания за древните митове стига до заключението, че героите на тези митове изобщо не са легендарни фигури, а реално съществуващи дейци.  До същото заключение стигат и много други автори, опровергавайки по този начин материалистическата тенденция от отминалото столетие, която се опитваше всичко героично да представя само като някакви отвлечени митове. Така, френският учен Сенар се опита да докаже, че Буда никога не е съществувал, и не е нищо друго, освен слънчев мит – нещо, което беше веднага опровергано от археологическите находки. Същите опити са били правени, за да докажат, че и Христос никога не е съществувал, макар че разполагаме със свидетелства, които са много близки до Неговото време. Освен това, неотдавна в Сирия беше открита  плоча с римски надпис – едикт срещу първите християни, която по време е извънредно близка до въплъщението на Христос. В тази борба между знаещите и отричащите е толкова явна границата, която разделя цялата  световна психология. При това е извънредно поучително да се наблюдава, как всички отрицатели с времето се оказват победени; а онези, които са защитавали героизма, истината, великата реалност, намират оправдание в самата действителност.

Николай Рьорих. Легенда. 1923 г.

Онзи, който истински  е разбирал героите и митовете и който временно се е считал за мечтател, се е оказвал най-голям реалист, докато скептикът-отрицател справедливо е заемал мястото на „мечтателя“, който е повярвал или на клеветата, или на ненадежден източник. Така бавно, но сигурно се превърта колелото на еволюцията, носейки със себе си възстановяване на забравената истина. Нека се огледаме и ще забележим, колко бързо и колко лесно човечеството забравя дори неотдавнашни събития и дейци. Съвсем до неотдавна  такива лица, като Парацелз или Томас Воган, в енциклопедиите са отбелязвани като измамници. Но по-късно някои хора, в които е била жива справедливостта, са си дали труда да се запознаят с техните произведения, и са открили, вместо обявените измамници, задълбочени учени, чиито открития са донесли на човечеството много добро. Спомням си, как в детството ми ние се увличахме от книгата на Гастон Тисандие „Мъчениците на Науката“. Онези, които са загинали като жертви на изгаряния на клади, при изтезания, на ешафода, сега са признати като велики учени. Но лъжливият скептицизъм продължава своята нелегална работа и, вместо предишните мъченици, бърза да произведе нови, за да може след това те на свой ред, по същия начин да бъдат почетени с паметници и народни чествания.

За последните години в обществените сфери се забелязват някои отделни действия, които дават надежда, че вредоносното отрицание сякаш вече се осъзнава и, по този начин, ще се надяваме, че ще заеме заслужения тъмен ъгъл. Хората започват да се стремят към животописите. Но и тук нашепващите скептици не искат да отстъпят. Свивайки рамене, те ще ви кажат: “Как можете да бъдете уверени относно истинските подбуди, родили постъпките, отразени в биографиите?“ Или: „Как можете да бъдете уверени, че не са били случайност онези събития, които са украсили животописите на вашите герои?“ Или: „Можете ли да твърдите, че биографът е бил искрен и безпристрастен?“  

Да допуснем, че тези забележки, до известна степен, могат да съдържат известна доза истина.  Нека да  припишем известна окраска на животописа на личността на самия биограф. А при все това архивите с исторически документи  са ни донесли все пак много несъмнени жизнени ориентири за действителността. Още в недалечното минало летописите са се считали за съмнителни документи, които не заслужават сериозно внимание. Но археологическите и историческите открития и документи, които са съвременници на летописите, показват, че те заслужават много по-голямо внимание, отколкото до неотдавна са смятали повърхностните умове. Разбира се, ще се надяваме, че сега човечеството няма да губи цели векове за вярното освещаване на изключителните явления.

Отдавайки дължимото на летописите и животописите, човечеството ще се научи и да ги пише. Би било много голяма грешка да се мисли, че понятието за героите е съвместимо само с миналото. Синтезът на нашата Ера изкристализира своите герои. Позволително е да се надяваме, че кладите, затворите и екзекуциите повече няма да бъдат непременни атрибути на тези велики души!

 Установявайки, че боговете от древността са били герои, запазени в паметта на народа, ние ще укрепим себе си в осъзнаването, че и в наши дни индивидуалността и личността управляват кормилото на човечеството. Утвърждавайки съществуването на такива индивидуалности, ние ще се научим, по примера на нашите предци, да предаваме същността на тяхната личност в доброжелателно позитивно изследване за последващите поколения. Нека не забравяме, че в бъдеще тези животописи ще влязат в народните училища като Светилници на Прогреса.  Затова нека научим младежта не само да чете биографии, но и да умее да ги пише или, по-скоро, да може да разбира – кое нещо от изявите на техните съвременници ще влезе в историята.

Четейки легенди, младежта ще се научи да мечтае. Това е велика качество, защото то изпълва сърцето с най-хубави, мощни огньове. С тези огньове на сърцето младежта ще познае, как да разпознава, къде е истината. Истината не се познава чрез сметки, само езика на сърцето знае, къде живее великата Истина, която, въпреки всичко, води човечеството към възход.  Нима легендите не представляват гирлянда от най-хубавите цветя? За нещо, което е дребно, незначително и жалко човечеството не съчинява легенди. Често даже в струващите ни се отрицателни митове се съдържа уважение към потенциала на вътрешната мощ. Във всеки случай, всяка легенда съдържа нещо необикновено. Не води ли човешкия дух тази необикновеност над сумрака на механическия стандарт? С този машинен стандарт еволюция не се изгражда. Легендата, която ни освобождава от потискащите условия на всекидневната рутина, обновява нашето мислене, позволява ни да се потопим в новите дълбини на познанието, пълни с неизчерпаем младежки плам.

Попитайте великия математик, великия физик, великия физиолог, великия астроном, могат ли да мечтаят? Аз не споменавам художниците, музикантите, поетите, защото цялото тяхно същество се изгражда върху способността да мечтаят. Великият учен, ако той действително е велик и не се бои от недоброжелателни свидетели, разбира се, ще ви довери, как прекрасно умее да се извисява с мечтите си. Как много от неговите открития в основата си съдържат не само сметка, но именно и висока жизнена мечта.

Да, легендите не са отвлеченост, но самата реалност. Наистина, мечтите не са знаци на безграмотността, а отличителна черта на изтънчените души. Затова нека всячески да поощрим в нашата младеж стремежите и към зовящите и творящи сказания, и заедно с младежта, оставайки млади,   трябва да почетем мечтите като водещи и въздигащи крила на нашето възраждане и усъвършенстване.

Устремът, Йерархията, Безпределността, Красотата – само по тези ориентири ние се движим несъмнено напред. Ние трябва да приложим в живота незабавно съществото на нашата дейност. Отдавайки дължимото на мечтата, ние няма да се превърнем в „мечтатели“.

Нека това бъде мечтата на Твореца. В тази мечта няма да има нито замайване, нито изменчивост, но ще има нерушимо Знание, което е събрано в дълбините на нашия дух. И, преди всичко, нека да помним, че думата Култура може да означава „Култ – Ура“ – Култ към Светлината.

Хималаите. Февруари 1931 г.