|
|
|
|
|
Николай Рьорих МАЙТРЕЙЯ
Върху палмова кора, с остра игла, на сингалезки пише приветлив бикху. Досажда ли някому? Молба ли пише? Не, усмихвайки се, той изпраща поздрав в далечните Задокеански страни. Поздрав за добрите, хубави хора. И не очаква отговор. Просто добра стрела в пространството. В Канди, в древната столица на Ланка - Цейлон, ни водят по старинните знаци на миналото. Храмът на свещения зъб, Храмът на Паранирвана, чудесно хранилище на свещени книги в гравирани сребърни корици. “А какво има там в мъничкия затворен храм?” – “Там е Храмът на Майтрейя, Владиката на бъдещето”. – “Може ли да се влезе?” Водачът, усмихвайки се, отрицателно клати глава. “В този храм никой, освен главния свещенослужител, не влиза”. Така светлото бъдеще не бива да бъде осквернено. Знаем, че то е живо. Знаем, че неговият символ е Майтрейя, Меттейя, Майтри - любов, състрадание. Върху този светъл знак на дълбокото разбиране, задълбоченото вместване се изгражда великото бъдеще. То се произнася с най-свещеното вдълбочаване. То не трябва да бъде осквернявано с лекомислие, любопитство, повърхностно отношение и съмнение. С най-прекрасни изрази ни говорят Вишну-Пураните и всички други Пурани, т.е. старинните завети, за това светло бъдеще, на което служи цялото човечество, всеки по-своему. Месия, Майтрейя, Мунтазар, Митоло и цялата поредица от имена, многообразно изразяващи същия съкровен и най-сърдечен стремеж на човечеството. Особено възторжено говорят пророците за бъдещето. Препрочетете всички страници от Библията, където е изразено най-светлото очакване на народа; препрочетете заповедта на Буда за Майтрейя; прегледайте, колко светло говорят мюсюлманите за пророка на бъдещето. Колко прекрасно говори Индия за края на черния век, Кали Юга, и бляскавото начало на белия век, Сатия Юга. Колко е величествен облика на Калки Аватара на бял кон! И също така сърдечно очакват далечните Ойроти белия Бурхан. Нашите староверци, подвижнически тръгнали да търсят Беловодието в Хималаите, извършват този труден път само в името на бъдещето. В името на същото това светло бъдеще ламата, просълзявайки се, разказва за съкровищата и за мощта на великия Ригден-Джапо, който ще унищожи злото и ще възстанови справедливостта. Към бъдещето водят победите на Хесар-хан. На всяка Нова година китаецът запалва свещите и се моли на Владиката на бъдещето. И вече е оседлан белия кон в Исфахания за великото Пришествие. Ако искате да се докоснете до най-добрите струни на човечеството, заговорете с него за бъдещето, за това, към което, дори в най-отдалечените пустини, се устремява човешкото мислене. Някаква особена сърдечност и тържественост изпълва тези стремежи за преобразяването на Света. В най-мрачните времена, сред притесненията на недомислието, особено звучно се е раздавал ободряващият глас за великото Пришествие, за Новата Ера, за времето, когато човечеството ще съумее благоразумно и вдъхновено да се възползва от всички орисани възможности. Всеки по своему тълкува за този Светъл Век, но в едно всички си приличат, а именно, всеки го тълкува с езика на сърцето. Това не е безразличен еклектизъм. Обратното, точно обратното – от всички страни към единното. Защото във всяко човешко сърце, в цялото човешко царство живее един и същ стремеж към Благото. И се стремят да се обединят в своята същност тези разпръснати живачни топчета, ако не са твърде натежали от маслото и на са се твърде много напрашили. Каква очевидност се съдържа в този най-прост опит за извършване на външно замърсяване на живачни балончета. Все още може да се забележи трептенето на вътрешното вещество, но вече е осквернена повърхността и е омаслена със странична мерзост и по този начин е отчуждена от вселенското съзнание. Вече е пресечен пътя към вселенското тяло на всеобщуването. Но ако не е успяла да се замърси повърхността, с какъв неудържим стремеж отново се сливат разделените капки с първоизточника. И няма да намерите вече, няма да различите тази възприета от цялото частица. Но тя живее, тя е цялата в Него, във Великото. Всеединството я е обобщило и усилило до вселенски мащаб. Всички учения познават това вселенско тяло под различни имена. В най-неочаквани проявления срещаме обединяващите знаци. В посмъртните бележки на старците в пустинята са били намирани понякога неочаквани рисунки, отнасящи се до Хималаите. Тези записи, мандали, и други неочаквани знаци са предизвиквали недоумение и учудване. Но запитаният за това лама от далечен планински манастир, се усмихва и отбелязва: ”Над всички разделения съществува огромно единение, достъпно само за малцина”. И така се слива мисленето на привидно най-отдалечени човешки индивидуалности. В тези висши знаци се изтрива най-отвратителното, което затъмнява светлината на сърцето, а именно, отрицанието и осъждането. Често в нашата съвременност ние измисляме особени изрази за тези старинни понятия. Ние дълбокомислено отбелязваме: “той разбира от психология”, което по своята същност означава, че той не отрича и не твори невежество. Ние казваме: “той е практичен и познава живота”, което по своята същност означава, че той не осъжда и по този начин не си създава препятствия. Ние казваме: “той познава източниците”, което ще означава, той не умалява, защото знае, колко е вредно всяко едно умаляване. Във “Възкресението в плът” Н. О. Лоски1 отбелязва: “Деецът, който противопоставя своите стремежи на стремежите на всички други дейци, се намира в състояние на обособеност от тях и се обрича на това, да се ползва само от собствената творческа сила; затова той е способен да произвежда само най-опростени актове като отблъскването. Изходът от това обедняване на живота се достига чрез еволюцията, която осъществява все повече и повече високи степени на конкретно единодушие”. “Членовете на Царството Божие, без да встъпват с никого в противоборство, не извършват никакви актове на отблъскване в пространството, следователно, не притежават материално тяло; тяхното преобразено тяло се състои само от светлинни, звукови, топлинни и други проявления, които не се изключват взаимно, не са обособени егоистично, но са способни на взаимно проникване. Като достигат конкретното единосъщие, тоест като усвояват стремежа един към друг и задачите на Божествената Премъдрост, те съборно творят Царството на съвършената Красота и на всичкото Добро, и дори телата си създават така, че те, бидейки във взаимно проникване, не се намират в тяхно еднолично притежание, а служат на всички, допълвайки се едни друг и образувайки индивидуални всецялости, които по своята същност са органи на всеобхватната цялост на Царството Божие. Свободното и любовно единодушие на членовете на Царството Божие е толкова огромно, че те всички образуват, може да се каже, “Едно Тяло и Един Дух” (Послание на св. апостол Павел към ефесяни, 4:4). “Що се отнася до свръхпространствеността, нейното значение е изяснено добре в творчеството на Отеца на Църквата св. Григорий Ниски: “ Душата не е протяжна, казва той, - и затова за духовното естество не представлява пречка да бъде при всяка от стихиите, с които веднъж то е било в съприкосновение при своето разтваряне, без да се дели на части поради противоположността на стихиите; духовното естество, което е непротяжно, не търпи последиците на разстоянията. Приятелската връзка и познанство с бившите части на тялото завинаги се запазва в душата”. На кого ще бъдат особено ясни и близки думите на нашия знаменит съвременен философ? Разбира се, високият лама ще намери и сърдечен отговор, и благо разбиране. Нещо повече, той ще намери в своята реална метафизика и съответни оправдания и с възторг ще се приобщи към диспута за духовното, иначе казано, за това, което представлява неговия стремеж. За вселенското тяло ламата ще знае Дхармакая. Висшето взаимно разбиране, общуването между представителите на духа той ще нарече Дорженундок. И, което е главното, той ще направи това не с несъгласие, не с оспорване, но с добро общуване, в което така лесно се заличават вредоносните прегради. Пак там, на Изток, ще разбират и мисълта на С. Металников2 за безсмъртието на едноклетъчните. Идеята за единството, неделимостта, неразрушимостта ще бъде оценена. Онзи, който разбира Дхарма, може да говори и за безсмъртието. Също така миролюбиво ще разберат и Брогли3, и Миликан4, и Раман5, и Айнщайн. Само език да има. Необходимо е да се познава не само външния йероглиф. Необходимо е да се познава произхода на знака, нарастването на символа, за да не би неразбираемата външност да се яви като нова преграда. Нима е трудно да се съберем в името на Благото? За някого свещеността на Ганг е суеверие. Но истинският учен и тук ще отдаде дължимото на народната мъдрост. Толкова е прекрасно докосването до фактите, до основите на народната мъдрост. Като свещена се почита водата на Ганг. Поразително е как не се заразяват взаимно неизброимото множество хора, които са се струпали във водите на свещената река при Бенарес. Но към вярата, към психическото предпазване природата присъединява още един най-ценен фактор. Във водата на Ганг току-що са открити особени бактерии, които унищожават всякакви огнища на зараза. Старото знание и тук проявява своята здрава основа. Трогателни са знаците, обединяващи всичко. Будистите виждат иконата на Св. Йосаф, Индийски Принц, и искат да имат нейно копие. Ламите виждат фреската на Нардо ди Чионе в пизанския “Кампо Санто” и започват да поясняват нейното съдържание и значението на изобразените символи. Когато им прочетете от “Златните легенди” за Св. Йосаф, те ще се усмихват приветливо. И тази усмивка ще съдържа същите онези благост и вместване, които са отделили място на Аристотел на портала на Шартърската катедрала заедно със Светците и Пророците и са признавали образите на древногръцките философи на фреските на църквите в Буковина. Изображението на мохамеданина Акбар в Индуски Храм; Лао-Цзъ и Конфуций в ореола на католически светци; всичките черни Мадони в Рокамандур и в африканските земи! А Цар Соломон в православната Църква в Абисиния! Само да не си затваряме умишлено очите, и множество благи факти ще избликнат. Наистина, следвайки завета на Ориген, “виждаме с очите на сърцето”. И не само древният Шартър и Буковина почитат великите философи на своите портали. Нюйоркските вестници съобщават за нова църква на Баптистите в Ривърсайд: “Конфуций, Буда и Мохамед заедно с Христос са изваяни на портала на Църквата на Баптистите. Новата Ера на религиозна търпимост е изразително символизирана в изображенията, където великите учени и философи (мнозина от тях по своето време обвинени в ерес) делят място със Светците, Ангелите и Вождовете на религиите”. “Мойсей е изваян рамо до рамо с Конфуций; след Буда и Мохамед следват Ориген, Св. Франциск Асизки, Данте, Питагор, Платон, Сократ, Аристотел, Св. Тома Аквински, Спиноза, Архимед”. ”Едновременно с доктор Фосдик, дал това свидетелство за своето широко мислене, друг представител на свободната мисъл – доктор Холмс – обяви по време на проповед, че Храмовете на бъдещето ще представляват синтез между всички велики религии на света”. За същото говорят и проповедите на доктор Гутри в една от най-старите църкви на Ню-Йорк – “Св. Марк” в Бауъри. Всички помнят неговите дни на Буда и другите водачи на религиозната мисъл. Новият Храм на Епископалната Църква в Парк Авеню под ръководството на известния проповедник доктор Норууд се стреми към същия този благ синтез. Ако един почтен мюсюлманин започне да ви твърди, че гробът на Христос се намира в Шринагар и започне с най-благоговеен вид да изброява всички традиции и изцелявания, които са се извършили при тази гробница, вие няма да започнете сурово да му възразявате. Та нали той ви е говорил изпълнен с най-добри намерения. Точно по същия начин вие няма да започвате препирня, когато в Кашгар започнат да твърдят за гробницата на Божията майка в Мириам Мазар. Също така, когато ви говорят за пророк Илия по горното течение на Инд, вие и тук не протестирате, защото, първо, усещате доброжелателство, и второ, по същество няма и какво да възразите. Или нима ще възразявате злобно срещу трона на Цар Соломон край Шринагар? Напротив, вие ще се зарадвате, че има много такива тронове в Азия и, по думите на доброжелателите, мъдрият Цар Соломон във всеобщо обединение и досега лети над азиатските пространства на своето чудесно летящо килимче. Вие ще се зарадвате и ще си спомните за сдружението “Амос” в Ню Йорк и неговите широки благи цели. Предизвиква особена радост, когато чувате заедно великите имена Месия, Майтрейя, Мунтазар, произнасяни на същото място и със същото почитание. Изобщо, нека се отнесем голяма грижовност към благите обединителни знаци. Да си припомним трогателната тибетска легенда за произхода на много светини. И особено да си спомним сега, когато благите знаци съвсем не ни приковават към миналото, но възторжено ни устремяват към бъдещето. Към какво призовава мъдрият Апостол Павел, когато пише до всички кроища и на Римляните, и на Евреите, и на Коринтяните, и на Ефесяните, и на Галатяните6: “Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто”. “Нека празнуваме, прочее, не със стар квас”. “Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук”. “И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание”. “На всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита какво е на всекиго делото”. “Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел.” “Духа не угасяйте”. “Да отхвърлим, прочее, делата на тъмнината и да наденем оръжието на светлината”. “Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби”. “Едно и също да ви пиша, за вас не е тежко, а за мен то е назидателно”. Каква заповед и молитва за духовно обединение, за бъдещето: нужни са оръжия на Светлината. И не за миналото тъгувайки само, но ревнувайки за бъдещето, е предупреждавал Исайя със страшните думи: “Магер-шелал-Хаш-баз”7. Не за миналия, но за бъдещия пътник е насаждал Акбар млади дървета край пътищата на Индия. Какво по-лошо от това да отнемеш и да оставиш “мястото празно”? Златоуст казва: “Когато душата се отклонява от любовта, тогава нейния умствен взор се помрачава”. Наистина, необичайно ценни са обединяващите знаци! Не забравяме думите на Вивекананда за Христос, който казва: “Ако аз бих срещнал Христа в моя живот, бих умил Неговите нозе с кръвта на сърцето си”. Мнозина ли са християните, имащи в сърцето си такова действено възвишено чувство? И могат ли да се забравят думите на същия Вивекананда, който попитал Чикагския конгрес по религиите: “Ако вие считате вашето учение за толкова високо, защо тогава не следвате Неговите завети? Може ли да се забрави факта, че когато веднъж християнската църква била в бедствено положение и била заплашена да бъде продадена на търг, евреите драговолно и доброволно откупили християнската светиня и я върнали в лоното на Митрополията. Митрополит Е. потвърждава това. Нима не в името на Благото ви говори равинът-кабалист: “Ами че вие също сте Израил, щом търсите Светлина”. Нима няма да се усмихнете благо на намтара на средноазиатския бакши за чудесата на Великия Иса – Христос? И нима няма да слушате след полунощ в Кашмир славословието за Христос в устата на мюсюлмански хор, с цитри и специални барабани? Спомнете си всички почтителни, високо трогателни сказания на мюсюлманите от Синкианг за Иса, великия и най-добрия. Или ако вземем книгата на преподобния Джеймс Робсън “Христос в Исляма”, то вместо нашепнатите от невежеството враждебни знаци ще видим голямо сърдечно разбиране и доброжелателство. Староверец пее стих за Буда. В субурганите, между свещените книги, се поставят и Евангелия. Дравид чете “Подражание на Христа” от Тома Кемпийски. Мюсюлманин в Средна Азия разказва за Свещените камбани отвъд планината, които Светите хора чуват при изгрев. Защо са нужни на мюсюлманина камбани? Просто на него му е нужен зовът на Благото. Към световното Беловодие вървят и сибирските староверци. Нека да си припомним всички сказания от всички векове и народи за Светите хора. Разказващият дори не знае за кого разказва той: за християни, за будисти, за мюсюлмани, за конфуцианци... Той знае само за благостта, за подвизите на Светите хора. Те, тези Светци, сияят с неземна светлина, те летят, те чуват на разстояние шест месеца път; те изцеляват, те самоотвержено споделят своето последно достояние; прогонват тъмнината и неуморно творят благо по всички свои пътища. Така говорят и староверците, и монголците, и мюсюлманите, и евреите, и персите, и индусите... Светците стават общочовешки, принадлежат на целия свят, като стъпала на истинската еволюция на човечеството. Всичко вмества Светлината. Чашата на Граала е над всичко, което е благо. Божествената Премъдрост София лети над целия свят. Проклятията водят само към тъмнината. Не със злоба, не с отрицания, а по благите знаци може да се премине и най-бурният океан. Ето слова от Корана8: “О народи земни, отхвърлете всяка привързаност, ако искате да достигнете Скинията, приготвена за вас от Бога”. “Може би тогава ще сполучим да накараме хората да побягнат от състоянието на безгрижие, в което се намира душата им, към Гнездото на Единството и Знанието, да ги накараме да пият от водата на вечното Знание”. “То е светият и вечен жребий вечен, отреден на чистите души на божествената трапеза”. Ето от Кабалата, от великата Шамбатион9: Елдад Ха-Дани10 описва реката Шамбатион, обединяваща децата на Мойсей, като твърдина на духовното обединение. Мюсюлманските писатели Ибн-Факих и Казвини повествуват как веднъж Пророкът помолил Архангел Гавриил да го пренесе в страната на “децата на Мойсей” (Бану Муза), в страната на праведните. “Хелилот Ерез Израел” съединява Шамбатион със свещената река на Индия, имаща целебни свойства. Целебни обединения! Няма да мислим, че мисленето за всеобщото разбиране, за единението са свойствени само на новаторите, които разчупват догмите. Православната католическа и римокатолическа църква постоянно се молят “за обединение на църквите и за времена мирни”. Тази надежда за най-духовно, най-сърдечно единение е не само догма, това е животворно, благодатно начало. И след това обединение се очакват мирни времена. От църковния амвон се пренасяме в безбройните мирни конференции, които също, всяка по своему, повече или по-малко успешно мечтаят за мирни времена. На този връх се събира вътрешната надежда на цялото човечество. И най-невъзприемчивите, и най-трепетно обновените мечтаят за мирни времена, за най-прекрасно обединение. В дълбините на сърцето разбираме, че гоненията, отстраняването, проклятията са довели само до ужас, до раздробяване, издребняване. Довели са до изискана неискреност и отвратително лицемерие. Месията ще дойде по мост. Кабалистите познават този обединяващ символ. На бял кон е Великият Конник и кометата е като меч на Светлината в Неговата десница. Знатен Абисинец разказва: “И ние си имаме старинна легенда. Когато Спасителят на Света дойде, Той ще дойде по каменен мост. И седмината знаят за Неговото пришествие. И когато те видят Светлината, ще се склонят към земята и ще се поклонят на Светлината”. Нима е случайно че пришествието на Месията трябва да се осъществи през мост? Кой символ е най-близо до мисълта за единението, за обединението? Вече не по източен начин е седнал Майтрейя, а по западен, със спуснати нозе, готов за пришествието. “Времето е съкратено”. “Наистина не е имало още такова време, по съкратено от нашето!” “Времето е сгъстено”. “Кратко е времето”, “Тясно е времето” – на различни езици възклицават народите, трептейки от предчувствия, събирайки около своята надежда най-добрите символи. Без думи ще кажат, с поглед ще покажат как се устремява техният дух към Онова Велико, което е предчувствано с всички страдания, с всички огньове, с целия шепот на неразбираемото сърце. Нещо, което и на себе си да си признаеш даже е страшно, към най-прекрасната мечта е открит духа народен. И няма такова затъмнение, което да може да пресече пътя към бъдещето, където ще възлезе молитвата, ще настъпи мир и ще се развесели духът с радост, не със сегашната, с ликуването на светлото утре. Защо са нужни на човечеството тези мирни времена? Точно по същия начин всяко сърце знае, че мирното време му е нужно за изучаване, за градеж. Немирните времена доведоха до крах, материален и духовен. И това знае човешкото сърце. Немирните времена създадоха клатушкането на безработицата, в която се изгубва най-добрият стремеж към повишаване на качеството. Немирните времена доведоха до множество условности и до онзи ужас, който възниква от загубата на качеството, иначе казано, до духовно подивяване.
Много често мирните
конференции предизвикват усмивка на съжаление със своята лицемерност, когато
хората са се събрали да унищожат неудобните им разрушителни средства само заради
замяната им с по-изтънчени и съвременни. Но и сред тези сборища има такива, на
които е близък съзидателният принцип на мирните времена. Ето тези, неозверелите,
като чисти топчета, все пак ще се стремят към светлото обединение, към великото
вселенско тяло. Тези устремени винаги могат да се договорят, защото тяхното
сърце денем и нощем се моли за обединението. Ако този глас е жив, то може да се
осъзнае и онова нерушимо облагородяване на духа, което се дава с осъзнаването на
Културата. Та нали всеки мечтаещ, който търси Културата, познава в сърцето си и
великото обединение, и мирните времена. На него му е нужно това обединение, на
него му е нужно мирното време, за да отвори светлите врата. “Не пречи”, “не ми
засланяй слънцето”, моли Сократ, но нали не за това, за да бъде мързеливец, той
моли да не се заслонява светлината, да не се поражда тъмнина. Векът на Майтрейя винаги е бил посочван като век на истинното сътрудничество. Наталия Рокотова в своята забележителна книга за будизма, според източниците, характеризира века на Майтрейя така: “Бъдещият Буда – Майтрейя, както сочи неговото име, е Буда на Състраданието и Любовта. Същият този Бодхисатва, по силата на присъщите му качества, често се именува Аджита – Непобедимият”. Интересно е да се отбележи, че почитането на мнозина Бодхисатви е намерило развитие само в школата Махаяна, при все това почитането на един Бодхисатва Майтрейя като приемник, който е избран от самия Буда, е прието и в Хинаяна. Така единствен Бодхисатва Майтрейя обхваща цялото пространство, явявайки се изразител на всичките надежди на будизма. Какви качества трябва да притежават Бодхисатвите? В учението на Готама Буда и в учението на Бодхисатва Майтрейя, според преданието, дадено от него на Асанга във века (Махаяна – Сутраламкара), преди всичко е било отбелязано максималното развитие на енергията, мъжеството, търпението, постоянството на устрема и безстрашието. Енергията е в основата на всичко, защото нея едничка са заложени всички възможности. “Будите са вечно в действие, те не познават неподвижността, подобно на вечното движение в пространството, действията на Синовете на Победителите се проявяват в световете”. “Силен, смел, твърд в своята крачка, който не се отказва от бремето на приемането на подвига за общото благо”. “Три са радостите за Бодхисатвите – щастие от даването, щастие от помощта и щастие от вечното познание. Търпение винаги, във всичко и навсякъде. Синовете на Будите, синовете на Победителите, Бодхисатвите в своето действено състрадание, са Майки на всичко съществуващо” (Махаяна Сутра). Нима не именно за същата тази Светлина, сърдечно очаквана за Благото и Единството, говори Изтокът, повелявайки за Шамбала? “Световното Око на Шамбала носи на човечеството Благо. Световното Око на Шамбала, е като Светлина на пътя на човечеството. Световното Око на Шамбала е Звездата, която показва пътя на всички търсещи. За едни Шамбала е Истина, за други Шамбала е утопия. За едни Владиката на Шамбала е Старец, за други Владиката на Шамбала е Проявление на Доволството. За едни Владиката на Шамбала е украсен Идол, за други Владиката на Шамбала е Ръководител на всички планетни духове. Но Ние ще кажем – Владиката на Шамбала е Огнен Двигател на Живота и на Огъня на Майката на Света. Неговото Дихание гори с Пламък и Неговото Сърце пламти с Огъня на Сребърния Лотос. Владиката на Шамбала живее и диша в сърцето на Слънцето! Владиката на Шамбала е Зовящ и Зван! Владиката на Шамбала е Носещ стрела и Приемащ всички стрели! Владиката на Шамбала диша с Истината и утвърждава Истината. Владиката на Шамбала е Нерушим и разрухата претворява в съзидание! Владиката на Шамбала е Накрайник на Знамето и Върхът на живота!” “Приемете Владиката на Шамбала като Знамение на живота. Трижди ще кажа – живота, защото Шамбала е залог за стремежите на човечеството. Нашето Явяване е залог за усъвършенстването на човечеството. Нашето Явяване е установен път към Безпределността”. “Владиката на Шамбала явява на човечеството три знака: Учението на Майтрейя зове човешкия дух към Нашия творчески свят. Учението на Майтрейя посочва Безпределността в Космоса, в живота, в достиженията на духа! Учението на Майтрейя държи познаването на космическия огън като откритие на сърцето, вместващо явленията на Вселената. Старото предание, утвърждаващо, че появата на Майтрейя ще прояви възкресението на духа е правилно. Ние ще добавим: възкресението на духа може да предшества появата на Пришествието като приемане, съзнателно, на Учението на Владиката Майтрейя. Истинно възкресение!” Нима не към същата духовна крепост зове Изтокът, утвърждавайки законната необходимост на Йерархията на Светлината? “При преустройството на света е възможно да се задържиш само на основата на утвърждаването на Новия Свят. Проявеното решение може да влезе в живота само по пътя на огромното разбиране на световното прераждане чрез великия закон за Йерархията. Затова търсещите Новия Свят трябва да се устремят към утвърждаването на закона за Йерархията, водещ към утвърждаването на Йерархията. Само чрез това е възможно да се установи равновесие в света. Само пламенно Водещото Сърце ще донесе спасение. Така е нужно на света утвърждаването на закона за Йерархията”. “Затова законно се утвърждава Йерархията при изместването на страните и замяната на всичко отиващо си с огън. Затова е толкова необходимо да се приеме закона за Йерархията, защото без веригата не може да се построи великата стълба на възкачването, така е необходимо да се приеме огнено утвърждаването на величието на закона за Йерархията”. “Необходимо е да се твърди за Йерархията. Правилно е, че Йерархията на робството приключи, но явяването на съзнателната Йерархия се съпровожда от страданието на човечеството. Твърде много робство има в света и твърде потиснат е всеки пламък на съзнанието. Робството и съзнателната Йерархия са като деня и нощта. Затова не се смущавайте да повтаряте – Йерархия, която е съзнателна, Йерархия на свободата, Йерархия на знанието, Йерархия на Светлината. Нека незнаещите за зачатието на Новия Свят се подсмихват, защото всяко понятие за Новия Свят за тях е страшно. Нима за тях не е ужасна Безпределността? Нима за тях не е тягостна Йерархията? Та нали, сами бидейки деспоти на невежеството, те не разбират съзиданието на Йерархията. Самите бидейки страхливци, те се ужасяват пред подвига. Така нека да сложим на кантара най-нужните понятия на настъпващия Велик Век – Безпределността и Йерархията”. “Йерархията следва да се приеме като еволюционна система. На духовете, които не са надживели робството, може да се повтори, че Йерархията напълно се отличава от деспотизма”. “Кой път е най-утвърждаващ? Най-верният път е пътят на самоотвержеността на подвига. Най-чудесният огън е пламъкът на сърцето, което е наситено с любов към Йерархията. Подвига на такова сърце се утвърждава като Служене на Висшата Йерархия, затова е толкова чудесна самоотвержеността на финото сърце. Духотворчеството и самодейността на финия служител огнено насищат пространството. Така, истинно, видимото съзвучи с невидимото, настоящето с бъдещето и предреченото се сбъдва. Така самоотвержеността на финото сърце насища света с пламък”. “Според строежа на думите еволюционна спирала се разширява и инволюционната се стеснява. Същото може да се наблюдава не само в наличното, но и по отношение на идеите. Много поучително е да се ориентираме как идеите се раждат и извършват своя кръг; често те сякаш напълно изчезват, но ако те са еволюционни, то отново се разкриват в разширен вид. Може да се изучава спиралата на корена на идеите за еволюционно мислене. Задачата за постепенното вместване на идеята може да даде прогресия към висшето разбиране”. “Труди се, твори Благо, почитай Йерархията на Светлината – този Наш Завет може да се начертае на дланта даже на новородено. Така не е сложно началото, водещо към Светлината. За да се приеме, е необходимо да имаш само чисто сърце”. “Йерархията представлява планомерно сътрудничество. Ако някой го изтълкува чрез своето условно разбиране, той само ще докаже, че неговия мозък не е готов за кооперация”. Така е казано. Къде ще намерим съгласие? Къде ще намерим прошка? Къде ще намерим разбиране? Къде ще намерим разширение? Къде няма да се почувстваме обидени? С какво ще се придвижим по-нататък? Преминавайки през всичките кръгове на Данте, ние ще стигнем при сътрудничеството. Сътрудничество, състрадание – същата тази любов. Заповяданата със всичките йероглифи на сърцето, любов – Майката на Света. Неизчерпаемата творяща любов, създала племе от Свети хора, които не познават нито земя, нито народност; бързащи на крилете на духа да окажат помощ, състрадание, сътрудничество; бързащи в името на Благото; носещи капките на Разбирането на всичко, Всеединната Благодат. Бърза светът в своето преустройство. Умори се сърцето човешко от злобата. И в смута на грижите отново си спомни за Културата, за знаците на Светлината. И си шепнело едно на друго: “Има го бъдещето, заради което ние сме дошли тука. Та нали не за оскверняване, не за ужас, но дойдохме тук за съвместен труд, за познание, за просветление. Да вземем същата тази Вселенска Светлина. Да вземем Преобразяването на Света, което е предречено, орисано”. Всички народи знаят, че мястото на Светите хора е на планините, на върховете. От върховете са откровенията. В пещерите, на върховете са живели Ришите. Там, където извират реките, където вечните ледове са съхранили чистотата на вихрите, където прахта на метеорите донася от далечните светове очистителен доспех – там са възнасящите сияния! Натам се стреми човешкият дух. Самата трудност на планинските пътища привлича. Там се случва необикновеното. Там мисълта народна работи издигайки се нагоре. Там всеки планински проход носи невиждана новост, предвещава прелом на новите аспекти на великите очертания.
По трудните пътища, по
опасните планински проходи стоят изображенията на Майтрейя на Светлото бъдеще.
Кой се е погрижил да ги постави? Кой се е потрудил? Но те стоят, често
гигантски, сякаш създадени от нечовешка ръка. Всеки пътник ще прибави своето
камъче към нарастващата купчина. Нима ще се надсмее вашето сърце над този камък
предназначен за стъпалата на бъдещето? Не, трудният и опасен път ще открие
вашето сърце. Няма да се подсмихнете, но ще се усмихнете в името на Благото, ще
прибавите и своето камъче за изграждането на стъпалото на всичко вместващата
Светлина.
Много преди зазоряване, на пристигане – цялата съседна планина зад реката е осеяна от розовеещи се огромни огньове. Те се движат; събират се в гирлянди; разпадат се на части, припламват и изчезват; носят се напред и назад или се съединяват в един мощен пламък. В студения ноемврийски въздух ние се дивим на това хималайски чудо, познато на всички местни жители. На сутринта можете да попитате Гура, и той с блеснали очи, ще ви разкаже за огньовете на Девита; а друг ще прошепне за светлото войнство на Майтрейя. Огньовете на земята, а ето го и небесното сияние. Тибет познава “Де-ме”, божествения огън, и “Нам бумпа”, огненото сияние. Над снежните върхове на Хималаите пламти светло сияние, по ярко от звездите и по-причудливо от зарниците. Кой е запалил тези стълбове светлина, които шестват по небето? Нали не са наблизо полярните полунощни краища? Нали не блести в Хималаите сиянието на Севера? Нали не са от северните сияния тези стълбове и лъчи от светлина? Те са от Шамбала; от кулата на Великия Идещ. “Майтрейя идва”.
На него
въздават почит; задържайки бега на конете в просторите на пурпурната Гоби,
тържествено възклицават монголците: “Алдар”! Киеланг, 1931г.
1. Лоски, Николай Онуфриевич (1870-1965) – изтъкнат руски религиозен философ, един от основателите на интуитивизма във философията (бел. ред.). 2. Металников, Сергей Иванович (1870-1946) – руски зоолог и имунолог, автор на книгата "Проблемът за безсмъртието и подмладяването в съвременната биология" (1924) (бел. ред.). 3. Брогли – Луи дьо Бройл (фр. Louis de Broglie), френски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година (бел. ред.). 4. Миликан, Робърт (1868-1953) – американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1923 година (бел. ред.). 5. Раман, Чандрасекхара Венката (1888-1970) – индийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1930 г., присъдена му за откритието на нееластично разсейване на светлината, наречено по-късно ефект на Раман (бел. ред.). 6. Преводът на български език на цитираните стихове от посланията на св. ап. Павел (1 Кор. 5:7, Рим. 14:1, Рим. 14:19, 1 Кор. 3:13, 1 Сол. 5:3, 1 Сол. 5:19, Рим. 13:12, 1 Кор. 14:1, Фил. 3:1) е според Синодалния превод на Библията (бел. ред.). 7. Магер-шелал-Хаш-баз – "Грабеж бърза, плячка тича" (Исайя 8:4) – син на пророк Исайя, наименуван така по Божия повеля, за да се ознаменува по този начин предстоящото разрушаване и плячкосване на Дамаск и Самария от асирийския цар (бел. ред.). 8. Цитираните от Рьорих слова не са от Корана, а от “Книга на увереността” (“Кетаб-е-Икан”) на Бахаулла (бел. ред.). 9. Шамбатион, също Самбатион, Сабатион – легендарна река, чиито води в делничен ден са толкова бурни, че е невъзможно да бъдат преплувани, а в събота са в покой, но тогава прекосяването на реката е забранено от еврейския закон. Реката Шамбатион се споменава в Талмуда и в трудовете на кабалистите (бел. ред.). 10. Елдад Ха-Дани – еврейски пътешественик, живял през втората половина на IX век (бел. ред.).
|
, | |
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод.
Публикувано в
|
|