|
|
||
|
Николай Рьорих ДУХОВНИТЕ СЪКРОВИЩА
При натрупването на красотите на духа, ако ние започнем да си припомняме събитията от последните няколко години, нас ще ни порази едно пускащо корени обстоятелство, пораждащо особени съображения. През последните десетилетия изпратихме в техния далечен път много забележителни хора. При това беше ценно да се почувства, какви искрени съжаления за тяхната загуба се предизвикваха в сърцата на най-различни хора, на различни континенти. Сякаш си е отишло нещо родно, нужно, полагащо възходящите основи на жизненото строителство. И сред сякаш най-непричастни хора блестеше сълза – тази чиста перла на неегоистичната вибрация. Помним как изпращаха в техния последен път Лев Толстой или Пастьор, или Вагнер, или Менделеев, и много такива ценни творци, работили за подобряването и очистването на човешкото съзнание. Спомняме си и друго усещане, също не по-малко ценно, а именно: приветствието на осъществяваните опити и културни достижения. Не бездушната хроника е отбелязвала и приветствала новите завоевания на човечеството. Те са предизвиквали горещи оценки и неминуеми осъждания, съпровождайки тези събития с изригването на искри, на свой ред творящи и възбуждащи внимание. Така ли стоят нещата и сега? Хрониката отбелязва събитието, отвеждайки несъмнено по-голямо място на борсата и спорта. Появата на мащабни личности се посреща с недоверчиво съмнение, а тяхната смърт се съпровожда с официално ставане на крака и изкуствено мълчание, и никога не знаеш качеството на мислите по време на тази минута предписано мълчание. Какво означава това? Може би това е знак за необикновено духовно богатство? Може би гигантите на мисълта, гигантите на творчеството са станали толкова обичайни, че тяхната кончина не може да занимава общественото внимание?
Николай Рьорих. Погребани съкровища Вярно ли е това? Не означава ли казаното точно обратното? Не значи ли то пренебрежение към духовните ценности? Не означава ли това увлечение от материалните, телесните, преходни понятия, при които, като с прашен облак се застила светлината и се отдръпват в мъглата ценностите на културата? На нас не ни е нужно взаимно да се убеждаваме за истинските причини на ставащото очевидно явление. Ние сме се събрали в името на културата и всеки от нас, разбира се, остро чувства необходимостта от действителното сплотяване около това ръководещо еволюцията понятие. Но ако ние в една или друга степен чувстваме казаното по-горе, то не е ли наш дълг да разкрием това и според силите всеки в своята сфера да обърнем вниманието на околните към пренебрегването на духовните ценности? Казано е и е повторено във всички скрижали със завети, че духовната градина се нуждае в същото ежедневно оросяване, както и градината с цветя. Ако ние все още смятаме физическите цветя за истинско украшение на нашия живот, то колко повече тогава ние сме задължени да си спомним и да отделяме първостепенно място в обкръжаващия ни живот на творческите ценности на духа. Нека бъдем неуморно на вечна стража, на която с благост ще отбелязваме появата на работници на културата и нека се стремим всячески да облекчим този труден път на подвига. По същия начин ще отбелязваме и ще намираме място в живота на отиващите си от този свят герои, помнейки че тяхното име вече не е лично със всичките свойства на ограниченото его, а представлява достояние на световната култура и трябва да бъде опазено и здраво отгледано в най-благоприятни условия. Така ние само ще продължаваме техния самоотвержен труд и ще отглеждаме техните творчески посеви, които толкова често, както виждаме, са замърсявани от прахта на неразбирането и обрастват с бурена на невежеството. Много са малко духовните находки на творческите откровения. Не можем да обясним с развитието на стандарта на живота пренебрежителното отношение към ръководните светилници. Нека на нашите улици вече светят електрическите лампи, още до неотдавна представляващи рядко явление. Но към нас вече се приближи съкровището от нови, още неизпитани енергии, и тяхното проявление във всички области е свързано със също такива самоотвержени жертви и труд, които трябва да занимават общественото внимание, защото в това внимание ние сякаш си сътрудничим с Твореца и с нашите благи мислени послания ние усилваме възможностите за извършването на открития. И така, сред работата на нашите културни асоциации също така нека отделяме дължимото внимание по отношение на творбите и откритията във всички отрасли на изкуствата и знанието. Нека отдадем нашите искрени мисли за преуспяването в техния труд, както на новопристигащите, така и на отиващите си от този свят носители на светлината. Нека това бъде не някакво съмнително свиване на рамене. Нека това не бъдат хладни некролози, но нека като почетна стража да пазим кълновете на светлината. Освободени от предразсъдъците и суеверията, служейки на победата на красотата и на извисяващото ни знание, ще приложим във всички размери и отрасли ревностната мисъл за утвърждаване на благото, способствайки по този начин по-нататъшните кълнове за изучаване и подобряване на живота. Колко неоценимо е това, че нашите асоциации се намират в различни страни. Толкова по-лесно е на световно ниво да се следи за проявите на творчество и опити, толкова по-лесно е взаимно да се обменим и обогатим един друг с полезни и ободряващи сведения, които иначе, може би, биха потънали в безбрежните потоци на хрониките с дребен шрифт. Никой не знае, защо непременно е необходимо творците на истинският прогрес да бъдат прогонвани и да си отиват от земният план осъдени! Както вече е повторено: заповядано е не да бъдат овъглени, а да сияят. Овъглящото злобно отношение може да бъде лесно контролирано чрез съзнателните усилия на обединените културни асоциации, искрено насочени към съзидателното творящо познание. Разбира се, нашата основна програма за действие е да се извършва обмен на художествените открития от всички отрасли и по отношение на научните прояви, и взаимно да се запознаваме се с духовните ценности на всички народи. И затова сред програмата за художествените и научни разкрития и обмен, чрез които взаимно се обогатяваме, нека не забравяме и благотворната работа по събирането и установяването на културните ценности, които толкова често биха могли да бъдат пренебрегнати сред отливите и приливите на океана на живота. И така, приятели, нека въведем в нашата най-близка програма този обмен за съзидателните, познавателни подвизи. И нека помним, че пренебрежението към културните ценности е позорно престъпление на невежеството. Затова нека неуморно и безстрашно укрепваме и освещаваме пътя, който ни приближава към светлината. Хималаите, 1 януари 1931 г. |
||
|
|
|
|
|
©
Георги Н. Николов. Публикувано в
|
|
