130 години от рождението на Николай Рьорих	Бр.10 /октомври 2004

Николай Рьорих

СИНТЕЗЪТ

         Синтезът, най-вместващият, най-доброжелателният може да създава онова благотворно сътрудничество, от което сега така се нуждае цялото човечество. От висшите представители на духовния свят до низшия  материалист-търговец - всички ще се съгласят с това, че без синтетично стърудничество никакво дело не може да бъде построено. Ние виждаме в Културата на цели държави, че там, където е бил разбран и допуснат широкият синтез, там творчеството на страните е вървяло и плодотворно, и прекрасно. Никакво обособяване, никакъв шовинизъм няма да даде този прогрес, който създвава светлата усмивка на синтеза.

             Няма да си помислим, че казаното е ненужен труизъм. Именно сега множество понятия са дълбоко извратени поради неразбиране или поради личното желание да им бъде придадено някакво случайно значение. От най-високите понятия, може да се каже, от  Бога до най-дребните наши лични усещания - толкова често всичко  е злонамерено изтълкувано невярно, изопачено.

            Какво трябва да прави човечеството в тези случаи на явно изкривяване на основни понятия?  То не трябва ли веднага да ги очиства и да ги връща към тяхното естествено първоначално значение? Та нали могат да се създават съвършено нови понятия и изрази, но да се залепва към вековни понятия ново егоистично обозначение е съвършено недопустимо. По този начин животът вместо подобрение и оформяне ще започне да се превръща в непоносим хаос, в онова смесване на езиците, за което така символично разказва Библията в образа на Вавилонската кула.

        Разбира се, всичко прогресира; животът се нуждае от нови определителни за новите открития и породените от тях обстоятелства. Ние имаме нови названия на лъчите, газовете, различните енергии и планети и на всичко онова, което не е било известно на вчерашния ден. Нека създаваме тези нови обозначения, като се грижим за това, те да бъдат и изразителни, и звучни, и прекрасни. Може би ще се създаде някакъв съвсем нов език. Нека да бъде така, ще разберем и него, но да се придава на изконно понятие, което е създадено и ни е завещано от съществували Култури, наши произволни и често самомнителни значения, би било грешка, която води след себе си плачевни и продължителни последици. Това би било своеобразна работа по разединение и разложение, докато дълг на всяко мислещо същество е да мисли за сътрудничество, за синтез, за строителство чрез добро.

        Огромен научен труд би било изследването на всички изрази, с които е злоупотребено и които са били извратени. Нужно е да се мисли, че някой ще намери възможност да изпълни и тази задача, така необходима за човечеството. Сега би ми се искало да се уточнят определенията на две понятия, с които ежедневно се налага да се сблъскваме в нашето ежедневие. Многозначително се налага да се повтаря понятието за Културата и цивилизацията. С удивление се налага да се отбележи, че тези понятия, както изглежда, така уточнени със своя корен, вече са подложени на  невярно тълкуване и изопачаване. Например, досега множество хора считат за напълно възможно замяната на думата Култура с цивилизация. При това напълно се изпуска, че латинският корен Култ има много дълбоко духовно значение, докато цивилизацията в своя корен има гражданско значение, обществено изграждане на живота. Изглежда, че е напълно ясно, че всяка страна преминава през степента общественост, т.е. цивилизация, която в своя висок синтез създава вечното, неунищожимо понятие Култура. Както ние виждаме от многото примери, цивилизацията може да загива, може напълно да се унищожи, но Културата в неизтребимите духовни скрижали създава великото наследство, което храни  бъдещата млада гора.

            Всеки производител на стандартни изделия, всеки фабрикант, разбира се, представлява цивилизован човек, но никой няма да настоява за това, че всеки собственик на фабрика е непременно културен човек. И много често може да се окаже, че най-обикновеният работник във фабриката може да бъде носител на несъмнена Култура, докато нейния собственик ще се окаже само в пределите на цивилизацията. Може лесно да си представим "Дом на Културата", но много неловко би звучало: "Дом на Цивилизацията". Напълно еднозначно звучи названието "културен работник", но съвсем друго ще обозначава - "цивилизован работник". Всеки професор в университет напълно би се удовлетворил от названието културен работник, но се опитайте да кажете на почтен професор, че е работник на цивилизацията; за такова прозвище всеки учен, всеки творец ще почувства вътрешна неловкост, ако не и обида. Ние знаем изразите "цивилизацията на Гърция", "цивилизацията на Египет", "цивилизацията на Франция", но те по никакъв начин на изключват следващия, висш в своята нерушимост израз, когато говорим за великата култура на Египет, Гърция, Рим, Франция...

        В предишните си статии за Културата ми се случваше да назовавам Културата почитание на Светлината. В резултат няма да се отделим  от това разбиране. Култът винаги ще остане почитание на Благото Начало, а думата Ур ни напомня за стар източен корен, обзначаващ Светлина, Огън. Но може би аз съм твърде въодушевен от понятието Култура, затова да се обърнем към по-прозаичните определения на тълковните речници и енциклопедиите. Прословутият Уебстър определя цивилизацията като акт на гражданственост или цивилизовано състояние, относително преуспяване в социалната култура. Същият речник определя Културата като акт на подобряване и  развитие чрез възпитение, дисциплина; просвещение и дисциплиниране, получаване на умствено и морално възпитание; изтънченост; характерни достижения на народите или социалните организации, като например, "гръцката Култура".

        Голямата Енциклопедия по Етика напълно изпуска определянето на думата цивилизация, като не попадаща в кръга на високите етически понятия, и посвещава на Културата следните редове: "Култура. Светът дължи този термин на Бейкън, както и философията на културата. (Прогресът на учението. 1605 ІІ ХІV, 2.) Макар вътре в себе си понятието култура достатъчно широко да изразява всички форми на духовния живот на човека - мислена, религиозна, етична, - то преди всичко е разбирано като най-висшия стремеж на човечеството да утвърди смисъла на своето вътрешно Битие. Този стремеж се изразява с редица контрасти, които могат да бъдат мислени и действени. Най-основните контрасти са делението на физически и духовни, с техния дуализъм животински и човешки. С идеалите на културата човек се устремява към по-висш живот, изпълнен с мисъл, а не към насилие, стремейки се към отдалеченото във висините, а не към близкото физически. От обществена гледна точка Културата се противопоставя на промишлените занятия, различавайки ги по качеството на работа".

        Както виждаме, говорейки за Културата като за почитание на Светлината, ние само синтезирахме съществуващото определение.

        Ако някой поради незнание ще настоява, че понятието е съединено само с физическата култура, той ще покаже просто своята ограниченост. Ако някой ще си спомни някакво предишно неудачно злоупотребление с това високо понятие, той просто ще си пресече пътя към усъвършенстването, развитието на съзнанието си и вместването. Случвало ни се е  да се срещаме с много определени разбирания на тези две понятия сред народите. Народът счита всеки, който е надянал бяла яка за цивилизован човек,  даже изопачавайки за това тази някъде дочута дума; всеки грамотен вече е цивилизован; така макар и в примитивни форми, правилно се разбира началото на първата гражданственост. Но решително всички народи извън тази гражданственост, лесно достъпна на всички, чувстват съществуването на нещо висше, към което неизбежно се стреми всеки  движещ се човешки дух. За това висше обозначение у всеки, дори примитивен народ същуствува своя дума, която ще ви каже за висшето взаимно разбиране, за висшата духовност, за висшето знание и за радостите на духа. Това няма да бъдат чисто клерикални понятия, те ще съответстват именно на нашето понятие, наследено от нас от великите находки на Латинската Култура. Може би ние бихме могли да вземем такова понятие от китайската или даже от тибетската писменост, но Западът се е просветил от латинското обозначение на това понятие; затова ние не можем да го извращаваме само в угода на някого, който би искал  своеволно да го използва или да го изопачи.

        Защо ли  всички много лесно разбират обозначението "Световен ден на Културата", но световен ден на цивилизацията може да бъде изтълкуван много странно и даже малко комично. Примерът за сътношението между тези двете така приети понятия Култура и цивилизация ни напомня, колко много в тези съотношения е или забравено, или изтълкувано невярно. Ние знаем колко старинни завети се нуждаят от нов превод, защото много определения на нашето най-близко минало се оказват или неопределящи, или примитивни, защото няма да забравяме, че края на 19-ти век не е послужил за намирането на по-изтънчени и уточнени научни и философски термини. Но сега ние се намираме в предверието на много знаменателно време, във времето на съзнателния Синтез, когато никакви овехтели условни натрупвания не трябва да пречат да се стремим към Светлината и към  нестесненото от нищо познание.

         Някой е помислил за това, че самото произнасяне на думата Култура вече съдържа в себе си самомнение и гордост. Но това не е така; та нали всеки устрем и усъвършенстване е нещо тъкмо обратно на самомнението. Преизпълненият със самомнение се удовлетворява и не се движи, но вървящият се стреми и е готов да срещне всякакви невежи прояви отвън, само за да може да се придвижи напред по пътя на Светлината. Та нали тази Светлина не е отвлеченост; та нали находките на нашите велики учени ни говорят за тези близки възможности, които само преди четвърт век са изглеждали като утопия, която не може да се сбъдне, и са предизвиквали дори в тогавашните научни учреждения само усмивка на съжаление. Но ние сме щастливи да видим как еволюцията на човечеството, макар и по своеобразни пътища, но много бързо променя смисъла на цялата цивилизация. А след този акт ще стане и натрупването на Културата. И ако хората започнат да мислят за Културата, започнат да въвеждат в совето ежедневие това свещено понятие, те изобщо няма да бъдат самомнителни, но само ще се покажат готови за висшето вместване.

    Благодетелният Синтез ще помогне да бъдат въведени в ежедневния живот оздравяващите високи понятия и ще научи да бъде вмествано всичко онова многобройно, което още вчера ни изглеждаше или като празна абстракция, или просто смешно от гледна точка на условните навици, предразсъдъци и суеверия. Не развалиха ли суеверието или предразсъдъците толкова много прекрасни понятия? И сега става нужно младото поколение безстрашно да вдигне забравените съкровища в името на по-добрия и светъл живот!