130 години от рождението на Николай Рьорих
ОБРЪЩЕНИЕ НА НИКОЛАЙ РЬОРИХ
КЪМ БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПАКТА РЬОРИХ
22 септември 1930 г.
Поздрав към българската асоциация по случай нейното откриване
Съобщиха ми за вашите две последни писма
адресирани до Париж и Ню Йорк. Благодаря за вашите искрени редове. Именно
така ние трябва да постъпваме, служейки на Великата Светлина. Целият свят
сега се е разделил на разрушители и съзидатели. Но всеки, който разбира
великото значение на културата, ще бъде, разбира се, сред строителите, сред
напрягащите енергията, за да защитят света от злобните усилия на тъмнината.
Огромно трябва да е невежеството и слепотата на тези, които даже не могат да
различат светлината от тъмнината. Вие разбирате защо още от древността
бащата на тъмнината е бил наричан замърсител. Та нали той заслепява очите на
невежите така, че те окончателно да не могат да различат деня от нощта. Аз
ви изпратих моята книга "Цветята на Мория" и ви я изпратих в името на Св.
Сергий. Устремявайте вашите най-прекрасни пориви към този велик Застъпник,
сеяч на истинското просвещение. Книгата "Цветята на Мория", както знаете, е
издадена за гладуващите. За духовно гладните! Защото телесният глад е нищо в
сравнение с духовния. И най-неотложната задача за всеки мислещ за благото е
да помага. Та нали само помагайки ние получаваме. Получаваме тази велика
реална благодат, за която предчувствува и знае цялата древна мъдрост и която
е така реално изразена в истинското Християнство. Тези две понятия: Благодат
и Подвиг, така твърдо изречени на руски, но не намерили израз в някои други
езици, трябва да се разбират буквално. Приобщавайки се към Благодатта,
трябва действено да я внасяме в целия ни делничен живот, защото какво иначе
ще претвори уродливото ежедневие в красота? Та нали самата тази - велика
Благодат, - е толкова чудесна дума. Та нали това понятие твори чудеса и дори
най-звероподобното сърце се прекланя пред висшата светлина, която е също
така реална, както и слънцето. Но и ние във всеки наш светилник извикваме
висшата стихия огнена. Следователно и във всяко сърце може да се разгори
пречистващият пламък на всепроникващото разбиране и вместване.
Вие пишете за врагове. Те съществуват и са ни полезни по-често,
отколкото ние мислим. Та нали те напрягат нашата енергия, те не ни оставят в
покой. А това е благо. Както е казал Преподобният Исаак Сирин: "Когато ние
сме в покой, демоните се веселят, когато се трудим, - ангелите се радват."
Но вие сте прави, понякога трябва да се каже на враговете: "Не
извършвайте зло, бидейки в неведение, защото всяко зло, като бумеранг, се
връща при този, който го е изпратил." Аз много съжалявам, че хора, упоменати
от вас, в невежествто си се опитват да творят зло. Чрез това неразпознаване
те само разрушават своите собствени сили. А неразпознаването пак произтича
от невежеството, от незнанието. Не напразно още от древността невежеството
се смята за най-тежкото от всички престъпления. Аз не обичам думите
"мистика" или "окултизъм", защото те са само синоним на незнанието. Ние,
както нееднократно съм споменавал в тези "Пътища на Благословението", които
вие четете, трябва да се стремим към ясност, към определеност, към истина, в
които се разпознава великата светла Йерархия. Чувам от писмата ви, че ви е
трудно. Трябва да кажа, че сега на всички е много трудно. И затова ние
всички можем да се радваме на това, че сме удостоени в труда си да бъдем
призовани към примера на великите трудове на самия Свети Сергий. Самият
Него, който многократно e понасял хула и даже е бил изоставян от братството,
но единствено чрез силата на духа е преодолявал всички затруднения и
непрекъснато е строил Лаври на Благото, пътеводни светлини.
В Америка, както знаете, ние строим параклис на Преподобния Сергий.
Като стражи на благото ще застанат тези знаци по пътя на натрупването на
опит. Колко наши събратя, разпръснати, натрупват велик опит и знание, които
ще ги поддържат по благите пътища. Изпратих ви моята реч за културата. Нека
всички ние мислим за това велико понятие, за това велико стъпало към
светлината. Аз знам, че мислейки за културата, благостно ще затрептят
сърцата ви и в ритъма на този свещен трепет във вас ще се влеят нови
несъкрушими сили.
Поздрав!