|
|
|
|
|
Николай Рьорих УРУСВАТИ
“Vade, filii ad Montes Indiæ et ad cavernas suas, et accipe ax cis lapides honoratos gui liguefiunt in acqua, guando commiscentur ei” – “Върви, сине мой, в планините на Индия и отиди в техните каменоломни и вземи от там нашите скъпоценни камъни, които се разтварят във вода, когато бъдат смесени с нещо”.
Николай Рьорих. Пролет в Кулу. Кришна. 1939 г. Така разказва блестящият Хали, арабинът, упоменат от Парацелз. Да отидем в планините на Индия! “Sophiæ cum Moria Certamen”, публикувана в Summum Bonum, разсъждава за планините и за съкровищата, които се намират там. И отново старият Парацелз справедливо ни уверява: “Nihil est opertus guod nont revelabitur”. “Lumen de Lumine” описва особените условия на пътя към тайнствената планина: “Ще тръгнеш за тази планина в една определена нощ, когато тя настъпи, най-дългата и тъмната, и се подготвиш с молитва. Настойчиво се устремявай по пътя, който води към Планината, но не питай никого за пътя. Само следвай Водача, който сам ще се предложи и ще те срещне на пътя. Но ти няма да го познаваш. Водачът ще те заведе до Планината, когато всичко е потънало в безмълвие. Няма да ти бъде нужен нито меч, нито друго физическо оръжие. Когато намериш Планината, първото чудо, което ще възникне, е неистов вятър, който ще разтърсва планината и ще троши скалите на късове. Също така ще срещнеш лъвове и дракони и други страшни зверове; но не се бой от нищо. Бъди непоколебим и не мисли, че няма да се върнеш, защото Водачът няма да допусне с тебе да се случи някакво зло. Що се касае до съкровището, то още не е намерено, но е много близко. След вятъра ще започне земетресение, което ще унищожи всичко, което вятърът е оставил непоклатимо. Но бъди уверен, че няма да паднеш. След земетресението ще последва огън, който ще погълне земната вътрешност и ще разкрие съкровището. Но ти още няма да видиш съкровището... След това, близо до разсъмване, ще настъпи великата тишина; ще видиш, че е изгряла утринната звезда, и ще започне изгрева и ще видиш великото съкровище. Главното и най-съвършеното - тонизиращия еликсир...” Тази история разказва Томас Воган, който е загинал по време на взрив, докато е провеждал изследвания в името на човечеството. Същата “история” ще ви разкаже и водачът в Хималаите, когато започне да говори за това, как може да бъде намерен черният аконит, как трябва да вървите безстрашно през нощта в планината, за да намерите това светещо цвете. Това, че легендата за тайнственото цветенце живее в целия свят, все още нищо не означава. Но така наречената “фантазия” е изпълнена с реалността на Хималаите. Продавачът на аконит ще ви разкаже точно за същото, без да знае, че повтаря легенда, която е известна в целия свят, и на която са посветени толкова много предания на различни народи. За да превърнете “приказката” в действителност, вие трябва да тръгнете за Хималаите. От другата част на света до нас достига гласът на Афанасий Никитин Тверской, московчанин от 15-ти век. Той добавя още един аспект към думите на Парацелз след своето пътешествие в Индия, когато възкликва: “И от много грижи аз заминах за Индия!” В приказния, приличащ на цвете Ярославл по фреските на орнаментите от шестнадесети и седемнадесети век е била открита красотата на цветята на Изтока. Тези прелестни фрески от старинните храмове пеят за скъпоценните дарове на Индия, за силата на камъните и билките. “Войната заля света с кръв. Суша и дъждове нарушиха вечния ред. Гладът показа своето лице”, и отново от най-високата планина, от планината “на петте съкровища”, сред вятър и гръм, сред блясъка ние чуваме забравеното: “От многото тревоги хайде да заминем за Индия”. Във ведическата мъдрост се предписват много целебни билки и са дадени много мъдри съвети. Разбира се, те са скрити със символи. Но древната мъдрост отново се възражда, и онези , които усещат величието на бъдещата еволюция, са готови да служат на човечеството по най-практичния начин за възстановяването на здравето. Хората питат, къде могат да бъдат намерени средства против болестите? И отново отдалеч пристига отговорът: “В Хималаите”. Изкачвайки се над видимото, мъдрецът от Риг-Ведите пее химна на сътворението: “Не съществували нито смъртта, нито безсмъртието; нито блясъкът на нощта, нито светлината на деня. Единият въздъхнал, без да диша, само с вътрешна сила; освен Него, истинно, нищо не е съществувало”. В тези редове от Риг-Ведите, ведическият мъдрец отхвърля настрана цялата митология и достига до монизма на крайния причинен принцип. Това е реален “Химн на сътворението” – както е бил наречен. Затова ние не се учудваме, когато слушаме лекцията на д-р В. Р. Кокатнур, индийски химик, в която той привежда факти за това, че Кавендиш и Пристли не са били първите, които са открили водорода и кислорода, но че мъдреците на древна Индия са познавали тези велики газове: “Известно е, - казва той, - че нашата почти съвършена бройна система е била първоначално открита от индусите и пренесена в Европа от арабите, от които тя и получава своето название. Светът също така е задължен за десетичната система на индусите, които научили на нея първоначално арабите. Алгебрата (Виджатанита) е била вече развита наука у древните индуси. Индуските математици развили тригонометрията, великият труд на Бхаскара “Лилавати” показва задълбочено разбиране на онова, което сега наричат “висша математика”, а Брахмагупта показва дори по-голяма оригиналност и ученост”. Древната Ариаварта съвсем неотдавна ни открива реликви от най-древната култура на Индия. Но ние не се учудваме, защото знаем, че даже Питагор е получил ключовете на мъдростта от Индия. В тази страна, разположена в покрайнините на Хималаите, преди еони години високият разум вече се е спуснал до дъното на земята и се е издигнал, докосвайки се до най-фините енергии. По всеки склон, на всеки връх, върху всяко дърво се откриват щедро целебни растения. Спомнете си заклинанията на Атарва Ведите: “Ние носим противоотрова за Вишканда (ревматизъм), амулета Джангида (чесън), амулета на хилядите сили. Джангида ще ни спаси от болка и от възпаления, от ревматизъм и мъчителна болка”. Древната разходка по Хималайските склонове и долини разтърсва: “ Природата тук чака, пълна с дарове. Ела и се изцери. Чарура, Парура, Орура – три важни лечебни плода срещу кашлица, простуда и температура. Чарура прилича на жълта вишня; Парура – на зелен кестен, а Орура на жълто-зелена дива ябълка. Всички те са люти на вкус и пълни с танин. Тук има червена кора Аку Омбо – за лекуване на рани. Средство против температура – това е Серги Пруба, подобен на сух гигантски боб. Чута – сух горчив корен, ще излекува отока и ще изцери гърлото. Басак – кафяв прашец против простуда. Червеностъбленият Тзе ще даде фуксин; горчивата Пурма е за аромат. Бульонът от корените Бесекуро много помага при женски болести. Цветовете Дангеро лекуват стомаха, също както и цветовете на червения Рододендрон, докато листът от Дисро дезинфектира рани. Мемшинг пати е свещено растение от Непал, където то се използва за украса на главата по време на празненства. Безбройни са полезните растения, които очакват най-доброто приложение и изучаване”. Еликсирът от дамиан, датура, аброма, агуста; екстрактите от арджуна, ашока, асвагандха, аяпан, чатима, хокхур, хуланч, калмег, камала, кантикери, кхетпапра, курча, пунорван; сиропът от брихма и васак, извлекът от миробалан... Това не са тайнствени заклинания. Това са просто наименования на лекарства, които в днешно време се изготвят от целебните вещества на Индия. Спомням си за беседата с Бхатачария. Спомням си за онези, които са положили усилия, за да проведат изследвания върху целебните съкровища, съхраняващи се около Хималаите. Това не е приказка, не е “Небесното огнено цвете”, не е Огнената Птица на мечтата. Това е земна, съзидателна мисъл. Това е земен труд за мирното очистване на човечеството. Болните и гладните не могат да мислят за славата на най-фините енергии. Калидаса казва: “Посредствените не се осмеляват да започнат благородна работа от момента, в който те предвидят препятствия. Но за смелите не съществуват никакви препятствия. Всичките препятствия се превръщат в блестящи възможности за тях. Адити – Изначалната светлина – ще осветява техния път. Девите и Ришите, Огънят и Пламъкът и четиридесет и деветте Агни на древните Арии ще отдадат своята мощ на онези стремежи, които са полезни за човечеството”. Урусвати, място за изследвания, място за наука, трябва да бъде построено в Хималаите, в границите на древната Ариаварта. Отново човешкият дух, очистен от непрекъснатите токове на Хималаите, ще търси сред неуморен труд. Целебни билки, медицински изследвания, чудесни магнитни и електрически токове, неповторими условия на височините, неповторимо светене от планетните тела с астрохимични лъчи, радиоактивност - и всичките несметни съкровища, които са запазени само в Хималаите... Урусвати означава Утринна Звезда. Нима утрото не е много добро за нов труд и достижения – вечно изцеляване, вечно търсене, вечно достижение? По тези места, където е изкристализирала вечната мъдрост на Риг-Ведите, където са минали самите Махатми, тук, в пещерите и по върховете се е акумулирала силата на човешката мисъл! Не приемайте това за идеалистични мечтания. Приемете това като пълна реалност. Как реално, как великолепно сияят върховете на Хималаите! Наистина само тук, само в Хималаите, съществуват уникални, безпримерни, спокойни условия за целебни резултати. Условия за научни изследвания, недокоснати от стремителния натиск на съвременните градове, съществуват само тук, където даже планетарните лъчи изглеждат по-чисти и по-проникващи. Когато гледате минералните цветове на планините, когато изследвате огромните гейзери, пълни с различни минерални соли, когато наблюдавате всички типове горещи извори, вие разбирате характера на изобилието на тази част на света, която е още недокосната и е била свидетел на толкова много космически катаклизми. Това е именно такова място. Това е уникално място за много научни изследвания. Тук вие чувствате празника на знанието и красотата. Великият индийски биолог сър Джагадиш Бос казва: “Златният век не е наше минало, а бъдеще”. И той мъдро съветва, че опасността от настоящето положение на човечеството е като на пътуващ кораб, и то без излишни думи трябва да се обедини за целите на борбата против общата опасност. Той вярва, че ние получаваме всичко отнякъде и затова трябва да отдаваме свободно, с благородни намерения. Този мъдър учен също така познава ценността на огромното значение на Учителя, и онзи, който знае това, може радостно да гледа в бъдещето. Аз с радост забелязвам разпространението на високи интелектуални и художествени сили в Индия. Високо надарени индивидуалности сега стоят начело на университети, институти и училища, и имената на Тагор, Бос, Раман и други мъже на науката и изкуството представляват жив мост между днешна Индия и дълбоките корени на нейната минала култура. И така, следвайки най-добрите жалони, ние достигаме най-високите пътища. Великият Вивекананда, когато го попитала една предана последователка, какво да прави в Индия, отговорил: “Обичайте Индия!” Великите учения на Ведите, заветите на Буда, Аполоний Тиански, Парацелз, Томас Воган, Рамакришна, неизброимите зовове на вековете и всички народи ни насочват към великата планина на Индия, която охранява съкровището. Обичайте Индия! Планините на Индия пазят целебни листа и корени. Планините на Индия са събрали мощни енергии и са напрегнали най-добрите токове за укрепването на тялото и духа. Обичайте Индия! “Lapis exilis dicitur origo mundi”. Ладак и Кашмир, Кангра и Лахул, Кулу и Спати са особено забележителни в историческо, геологично и научно отношение. От тук, очертавайки пътищата на своите достижения, са преминали Махатми и Риши, крале и герои; тук се споменават имената на Нагарджуна, Падма Самбхава и Санта Ракшита. Тук са ставали кръвопролития. Тук са възниквали градове и храмове, чиито руини още украсяват планинските хребети на Хималаите. Хималаите в своята пълна мощ пресичат това високопланинско плато; след него се издига Кайлас, а още по-нататък – Каракорум и планинското царство, увенчано на север от Кун-Лун. Оттук тръгват пътищата към свещеното езеро Манасаровар; тук са най-древните пътеки на свещеното поклонничество. В този район са разположени езерото на Нагите и езерото Равалсар, жилището на Падма Самбхава. Тук също така са намират пещерите на Архатите и най-великото – жилището на Шива, пещерата на Амарнатха: тук се намират горещи източници; тук се намират 360 местни божества, броят на които потвърждава колко са съществени самите тези места, акумулирали човешката мисъл в продължение на много векове. Но Кашмир е изолиран, а също и Ладак. Голи скали се издигат в Лахул и Спити. Летните жеги тук са прекалени и студът през зимата е жесток. Не е безопасна вулканичната почва на прекрасната Кангра, а в съседната Манди има много руини от минали земетресения. След голямото земетресение през 1905 година японски геолози, специално поканени да изследват почвата, открили, че сеизмичният пояс преминава през Кангра. Но между суровата Спити и Лахул от една страна, и небезопасната Кангра и Манди от друга, на север от Симла, край речното русло на Беас лежи древната долина Кулу. Това е същата тази Беас или Хипатос, която станала граница на устрема на Александър Велики. При тази река завоевателят се спрял. Същата тази Хипатос е свързана с името на Аполоний от Тиана. През Амритсар железопътната линия отвежда към гарата Патанкот. Един час преди да пристигнете в това малко селище, на североизток се появяват снежни планини. От Патанкот може да се пътува по широк път през Палампур, Кангра, Манди, където скалите са украсени с острите очертания на древни руини. Железопътната линия сега бавно се строи в това направление. Понастоящем тя стига до Джогиндар-Нагар. Проучването е било осъществено до Манди. Но Сребърната долина Кулу още не иска да замени своя свободен автомобилен път с железопътни релси. През долината Кулу преминава древният път за Ладак и Тибет. И жителите на долината още преди столетия са оценили благотворните свойства на това особено място. Планинските хребети Чота и Бара Блага, успоредни на Хималаите, отделят долината Кулу от Кангра, служейки ѝ благотворно в два най-важни аспекта. Тези планински хребети охраняват Кулу от сеизмичния пояс. В Кулу не е имало земетресения, равни по своята сила на съседната Кангра. И тук е имало трусове, но без разрушителни последствия. Също така височината, изчислена от генерал Брюс - почти двадесет хил. фута - защитава Кулу от прекомерни мусони. Макар в Далхузи и Кангра мусонът да достига сто и двадесет дюйма, в Кулу е само четиридесет дюйма, давайки ѝ всички предимства на сухия климат. Докато в Кангра жегата достига до сто и десет градуса по Фаренхайт, в Кулу – не повече от осемдесет градуса. Разбира се, тези данни се менят в съответствие с височината, по склоновете над пенливия Беас могат да бъдат немерени области с височина от пет до десет хиляди фута. На по-високите места, естествено, има само една реколта, но на по-ниските поля като правило има по две реколти и дори земята да е само леко обработена, дава необикновена реколта. Почти всички видове европейски и американски ябълки, круши, вишни, сливи, гладки и обикновени праскови и кайсии, орехи, разнообразни ягоди и медицински билки ще роди тази плодородна долина. Гражданският инженер господин Бернадски, който пристигнал в тази долина за два дена и останал тук повече от шест години, разказва, че е опитал двеста тридесет и пет вида растения в долината Кулу и всичките проби се оказали изумителни. Северът на Кулу със вечни снегове на бляскащите хребети на Хималаите напомня със своята белота за особените условия, които обкръжават тези необикновени места. Беше отбелязано, че електрическите и магнитните явления са особено ярко изразени на тези височини. Последните осигуряват изключителни възможности за изучаването на особените токове, и можем да си представим какви нови изследвания биха могли да бъдат проведени тук от нашия велик физик Миликан като продължение на неговите неотдавнашни чудесни открития. Забележително е как цялата събрана информация увеличава важността на тези места, където плодородните почви се съчетават с необикновения феномен на височините и историческото героично минало. Нека чуем какво говорят за Кулу други пътешественици като изследователя на Хималаите и ръководителя на експедиция до връх Еверест генерал Брюс и капитан Енрике, които са обиколили цялата Кулу и нейните околности; А. Х. Франк, добре известен изследовател на тези места; и лекарите А. Р. и К. М. Хебер; и нека да си припомним Л. Х. Шатлеворс, който с ентусиазъм писа за Кулу в Географското списание, и чийто брат, който разказваше за уникалността на тази долина в Университета на Бостън, наричаше Кулу “Сребърната долина”. Достопочтеният генерал Брюс пише следното в своята книга “Кулу и Лахул”: “Нашето запознанство вчера с истинската долина Кулу беше много приятно. Разходката от Султанпур до Катрайн, макар и в никакъв случай да не е равна по красота на по-високите места в Кулу, е много характерна, широката и не много бърза Беас прилича на пъстървова река. Огромните гори с елхови дървета, обкръжаващи бреговете, широките открити склонове на хълмовете, също така непознатите планинци, изпълващи пътеките, срещащите се отвреме навреме панаирни търговци от Тибет и Лахул, - всичко беше интересно за нас. Беас е пресечена от редица прекрасни мостове, така че ние можехме да преминем до всеки един от бреговете. Гледката е прекрасна както от единия, така и от другия бряг. По време на един от нашите походи ние преминахме през две или три много известни в Кулу овощни градини, но не можахме да ги разгледаме както трябва, обаче направихме това по-късно. Получавайки добри транспортни възможности, плодовата промишленост в Кулу би трябвало великолепно да процъфтява. Неколцина европейци, които се заселили в долината и се заели с производство на плодове, получили блестящи резултати. Те отгледали най-хубавите ябълки и круши, същите, както в която и да е част на света, но вероятно, с най-малка загуба на труд. Ако се отчете, че всичките тези плодове се налага да бъдат откарани на повече от 150 мили до най-близката железопътна гара, става ясно какви препятствия изпитва търговията. Например, няколко сорта плодове, най-високо ценени в Индия, такива като вишнята, касиса и прасковите, толкова силно страдат при превоза, че няма смисъл да бъдат отглеждани за пазара, а само в малки количества за домашна употреба. Малко преди да влезем в Катрайн, след като отминахме плодовата ферма на мистър Доналд в Доби, ние пресякохме реката Фиранг и видяхме в цялата ѝ красота тази долина. Както обикновено в началото на май, всички горни пастбища и малки селища бяха още затрупани със сняг, и контрастът между великолепните тъмни маси на типичната гора на Кулу и белите върхове през деня, изпълнени с цветове, представляваше много приятно и поразяващо зрелище. Често мислят, че прекрасно обгрижените планински долини на фона на снежните планини представляват еднообразно зрелище. Кашмир е пълен с тях, както и други подобни местности, но въпреки това всяка има своя собствен характер. И тази особена гледка, която се откри пред нас, аз никога няма да приема за кашмирска. Това беше нещо напълно ново. Отсреща на Катрайн, на левия бряг на реката ние видяхме замъка Нагар, резиденцията на помощник комисаря на Кулу; а няколко други здания, прекрасно разположени и господстващи в местността, се изплъзнаха от полезрението при наблюдението отдолу. Чудесно е местоположението на правителството, имащо пред себе си такава величествена гледка. Почти невъзможно е да се изрази с думи богатството от багри на долината Кулу. Художниците би трябвало да направят това по своему, както често правеха това в Кашмир. Но отново повтарям, че цветовете на Кулу са особени, и тяхното богатство и блясък създават нейното необикновено очарование и характер. Веднъж почувствал ароматът на Кулу, както със своята красота, така и със своята занимателност, аз разбрах колко е трудно да я напуснеш. Спускането в посока към Кулу беше просто прекрасно... Беше средата на септември, пищните цветове на есента бяха засегнали горните склонове и гората отдолу със своите тъмни тонове още по-ярко подчертаваше богатството на зеленината след дъждовете. Надолу по пътя на площадките имаше много тибетски лагери, винаги живописни с техните палатки със син връх. Рядко съм се наслаждавал на прехода повече, отколкото тези последни пет мили, водещи в Рахлу. Кулу беше в целия си блясък... Ние се любувахме на прекрасния изглед към страшния връх “М...” Долината на юг беше великолепна. Реколтата вече беше узряла и смесицата от малинови оттенъци по пурпурно червените полета създаваше богатия ефект на приветствен цвят след по-приглушените тонове на Лахул. Не мисля, че някога съм виждал такова количество багри, както по нашия път надолу. Повсеместно селяните в Кулу може и да не са много изкусни в работата си, но те несъмнено, отглеждат великолепни реколти. Също така полетата са добре оросени. Почвата несъмнено е много добра и щедро възнаграждава и най-малкото внимание. Но какво биха могли да направят от тази страна действително усилно работещите алпийски селяни! Жителите не искат да подобрят своето положение. Те могат да получат всичко, което действително им трябва, при минимум усилия... Аз не ги упреквам, в частност, ако те си имат всичко, което пожелаят, и са щастливи, и това действително е факт. Аз само съжалявам за повече или по-малко изгубените възможности на тази страна. Случайно или благодарение на чувството към прекрасното строителите на храмове в Кулу много рядко са правили грешки при избора на място; те почти винаги са добре разположени. След храма изкачване от две хиляди фута води към главната долина Хамта, и пътеката се вие сред прекрасни гори и открити поляни, задълбава в тревата, пълна с цветя, даже в такова късно време, както времето на нашето посещение. Десният бряг на долината е много стръмен и е прекрасно моделиран и представлява обиталище на тарите, хималайските диви кози... По нашия път надолу ние минахме покрай прекрасни пасбища и заобиколихме голямо количество брезови горички, където се въдеха фазани... Освен богатите млади горички тук имаше много цветя, особено гъсти храсталаци от розов балзамин на височина до осем фута, със стебла дебели, като на мъжка китка. Околностите бяха великолепни и цветисти. Много дъбове с тъмно-меден оттенък ясно се открояваха на фона на есенните цветове, по склоновете по-нагоре от гората присъстваха всички цветове, тревите и храстите добавиха към това всички оттенъци на червеното жълтото и сивокафявото. Винаги е приятно да яздиш или да се разхождаш надолу покрай Беас по безкрайните просеки на прекрасния елхав лес, по-прекрасен никога не съм виждал... По време на великата миграция, когато всички стада овце се насочват през проходите Ротанг и Хамта към сините пасбища на Лахул и към долините Лингти и Спити, около двеста хиляди овце преминават през Кулу, без да се смятат местните овце, принадлежащи на селяните на Кулу. Чувал съм и за по-високи цифри, но по всяка вероятност не съм сгрешил много в приблизителните цифри, които давам... Подстъпът към Нагар откъм Катрайн е очарователен. Тук главното течение на Беас се пресича от прекрасен висящ мост, и долината е широка и прилича на парк, и елховите горички са великолепни. Сенчест път води към Нагарския замък. В миналото той е бил кралски център на Кулу, но след това столицата е била преместена в Султанпур. Нагар е прекрасно разположен, на добра височина над реката и долината, от която се открива просторна гледка. Той също така има по-голямо значение, отколкото Султанпур. Казват, че Нагар е бил мястото, където са живели раджите на Кулу – повече от шестдесет поколения, съвременният дворец е бил построен на мястото на древни развалини. Това е много красиво старо здание, построено от потъмняло от времето дърво и камък, без какъвто и да било разтвор. Високо три етажа, то стои на впечатляващо място, зад него се намира дъбов храм, а наоколо – радостна градина с цветя. По това време на годината цветовете както на градинските цветни лехи, така и на обкръжаващия ландшафт бяха просто блестящи, и не само цветята и полетата, но и всеки покрив на която и да е селска къща светеше с богатия кехлибарен цвят на индийската царевица, разстлана, за да съхне, а по-надолу руменината на пурпурно-червения цвят покриваше долината с широки мазки, докато в същото време синьото индиго на далечния склон и гората бяха осветени от жълтеещите се дървета и треви. Снежните върхове завършваха картината. Провървя ни да видим както пролетни, така и есенни пейзажи, и макар снегът по склоновете през ранния сезон да създава по-голям контраст и да подчертава гората и долината, все пак ние и двамата се обединихме в мнението си за предпочитанието си към есенните цветове. Никога не съм виждал нищо по-блестящо в такъв огромен мащаб”. Капитан С. М. Енрике пише в своята книга “Царство на Боговете” следното: “Нагар е голямо село. Градините са пълни с рози, плодови дръвчета и зеленчуци. Крушите и ябълките на Кулу са знаменити. Градинска ягода, артишок, зеле, аспарагус, ревен и салати – всичко расте прекрасно. В долината има деодари, елхи и плодови дръвчета; а в планините, спускащи се направо към долините, има хималайски кедри (pinus excelsa) и сини борове (kial). Великолепни снегове отвсякъде заобикалят това особено място. Много от околните върхове имат по четиринадесет хиляди фута височина. Онези, които са по-нагоре в долината, и закриват Лахул, са значително по-високи; връх Гепанг е висок почти двадесет хиляди фута. Последният беше най-големият, от много години насам, и дори проходът Бубу, който е висок само десет хиляди фута, още не е отворен за понита. Нагар се издига на пет хиляди и деветстотин фута над морското равнище. Такава е Кулу, земя с огромна красота, прохладни бризове и сладки плодове – идеалната земя за прекарване на отпуска. В нейните ручеи има пъстърва. В големи количества по хълмовете ѝ расте цикория и мунал. Могат да се ловуват четири вида фазани. В горите има множество черни мечки; а по-надолу от снеговете може да бъде намерена даже и кафява мечка. Кафявите мечки не са толкова много, както преди, но добри спортисти от Кулу ме уверяваха, че другите видове лов сега донасят много по-многобройни трофеи, отколкото преди 20 години. За художника Кулу предлага неограничен простор, а натуралистът ще получи наслаждение от съзерцаването на пеперудите и райските птици. Отвъд пределите на главната долина се точат мили от залесени високопланински плата, които чакат изследователи. В Кашмир има буквално няколко места, по-привлекателни от високите части на Кулу”. В “Древностите на Индия и Тибет” на А. Х. Франке четем следното: “Позволете ми да добавя няколко забележки за Манди, събрани от тибетски исторически трудове. Не може да има съмнения относно отъждествяването на тибетския Захор с Манди; по време на нашето посещение в Равалсар ние срещахме многобройни тибетски пилигрими, които казваха, че отиват в Захор, сочейки при това към Княжеството Манди, ако не и към града. В биографията на Падма Самбхава и в други книги, отнасящи се до онова време, Захор често се споменава като място, където е живял този Учител (750 г.). Знаменития будистки Учител Санта Ракшита, който е ходил в Тибет, е роден в Захор. Отново във времената на Рал-па-гана (800 г.) намираме утвърждението, че по време на царуването на неговите предци са били донесени много религиозни книги в Тибет от Гая (Индия или Китай), Ли, Захор и Кашмир. След това Захор е бил, очевидно, място на будистка ученост и дори е установено, че при същия този крал Захор е бил завладян от тибетците. Но при неговия приемник, краля отстъпник Лангдарма, много религиозни книги са били пренесени в Захор наред с други места, за да бъдат спасени от унищожение. Сред жителите на Тибет още живее преданието за скритите книги в Манди и тази традиция по всяка вероятност е свързана с гореспоменатите книги. Мистър Хауел, помощник на комисаря на Кулу, ми разказа, че на сегашния Тхакур на Келонг (Лахул) един висок лама от Непал му разказал, къде са скрити книгите. За съжаление, Тхакурът напълно забравил наименованието на мястото. Моите въпроси за мястото бяха безполезни, доколкото нито ламите, нито тибетските миряни не можеха или не искаха да кажат къде са били скрити книгите. Аз мога само да предположа единствения път, по който да намеря истината. Парична награда би трябвало да бъде предложена на Тхакурите на Келонг, за да ги подбуди да направят още един опит да намерят старите книги”. И двамата доктори А. Р. и К. М. Хебер в своята книга “В Хималайския Тибет” се отзовават за Кулу по следния начин: “Нашите по-нататъшни пътешествия из Кулу и княжеството Манди протичаха по по-известните места и тук не се нуждаят от описание, но не можем да се въздържим да отбележим страната като най-прекрасната сред творенията на нашия Създател”. С такива вдъхновени думи опитните изследователи описват прекрасната долина Кулу. Сребърната Долина! Сребърната руда е открита. Открит е антимон. Много химически процеси текат под плодородната почва. Великият Арджуна е прокарал подземен проход от Нагар до Маникарана – от Сребърната Долина до Огнения Извор. В Баджаур има стар храм, основаването на който се отнася към будистките времена. Казват, че Благословеният Ригден-Джапо, преследвайки своите врагове от Ладак, ги настигнал и разгромил при Баджаур. Така това велико име е свързано с долината Кулу. Селото Манали получава своето название от първия законодател Ману. На скалите на Лахул има две изображения на мъж и жена, високи около девет фута. В легендата се казва, че това е изображение на древните обитатели на това място. Същата тази легенда, както е добре известно, се отнася и до гигантските изображения на Афганистанския Бамян. По този начин много велики традиции са свързани с древната долина Кулу. И самите Пандави след великата война Махабхарата, считайки Нагар за най-добро място, се заселили там. На високия хълм над храма Тхата могат да бъдат видени руините от замъка на тези велики воини. Долината Кулу си има своя герой-защитник – Нарасимха, раджпутски раджа. Прекрасна легенда е свързана с името на Нарасимха. Раджата трябвало да бяга от Раджпутана. Като скромен кули, образованият владетел се скрил в долината Кулу. Той скрил своята личност под плаща на обикновен работник, но неговата огромна ерудиция не го оставила да бъде незабелязан. Светлината на неговата справедливост и знания осветявала всичките му съседи. Хората се досетили, че един необикновен човек се е появил сред тях, и те по собствена воля започнали да считат Нарасимха за свой Раджа. Развалините от замъка на Нарасимха и до днес още стоят в Нагар, а изображение на героя е издигнато под стария хималайски кедър. В съответствие с легендите Нарасимха охранява долината Кулу. И проклятие ще сполети оня, който предизвика справедливия гняв на героя-раджа. Като величествен белобрад пророк той, казват, посещава своята страна през нощта, и мнозина са го виждали и са били благословени от владетеля. Нарасимха охранява богатите реколти. Той изпълва долината с благоуханни цветя, и по волята на героя дърветата се покриват със сладки плодове. Сега той ще охранява Урусвати, нашия Хималайски Изследователски Институт! И над изображението на Нарасимха се издига белият връх Гуру Гури Дхар - пътят на Духовния учител. 1929 |
||
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод. Публикувано в
|
|
