Николай Рьорих

ИЗГАРЯНЕ НА ТЪМНИНАТА

Поздрав за Младите

И така, ние няма да се уморим да повтаряме, че творящата мисъл  е в основата на живота . Нека жизнено осъзнаем дълбокото значение на ритъма, като вътрешно динамо на нашата работа. Нека помним завета на Светлината, че преди всичко, най-важното за нас ще бъде духът и творчеството, след това следва здравето и едва на трето място е богатството. Ако влизащата пълзешком Тъмнина започне да ни нашепва със сладък глас: „ Преди всичко богатството, след това тялото и здравето, а като последно нещо е творчеството и духа“, тогава ние ще кажем:“ Познаваме те ние тебе, преоблечен хомункулус! Пак си се вмъкнал! Ти си се възползвал от оставената незаключена врата, докато вратарят е излязъл по време на обяд. Ти пак се надяваше на човешката слабост, на човешкото непостоянство и пак мечтаеше да съживиш семената на предателството. Но както и да се преобличаш, ние ще те разпознаем. Със своите материалистически преоценки на ценностите ти се разкри и своето разлагащо влияние. Но бъдещата еволюция няма да се изгради на твоите основи, хомункулус! Напразно се стараеш; твоят маскарад няма да ти помогне! Ние знаем твърдо, че само ценностите на духа и творчеството са в основата на Битието. Само тези ценности ще бъдат спасение за човечеството“.

Николай Рьорих. Изгаряне на тъмнината. 1924.

Проницателно прониквайки в законите, които водят човечеството, ние навсякъде забелязваме спасителни искри. Обърнете внимание, хомункулусите, като прототипи на предателствуващия Миме, който мечтаел да унищожи героя Зигфрид, винаги така или иначе издават своите тайни умисли. Вие, разбира се, помните, как сладко успокояваше Миме застаналия нащрек Зигфрид. Как сладко нашепваше Миме: “Аз те и поих, и те храних“. Той дори говореше на Зигфрид за геройския подвиг, разбира се, с една единствена цел, да се възползва от следствията на гигантската задача, когато Зигфрид загине от неговото предателство.  Но както се случва по чудесния закон Миме започва да казва не това, което би искал да произнесе, а това, което мисли. И наистина, ако устремите вниманието си, вие винаги ще различите истинските формули на хомункулуса, той рано или късно ще ги произнесе във ваше присъствие. Изостряйте вашето внимание, а за тази цел с най-прости способи се научавайте да задълбочавате вашето съсредоточаване. Също така бъдете винаги подвижни, за да не се окажете в нужния момент  помрачени от някакви мъгляви, жалки мисли. Казано е, че престъпникът винаги бива привлечен от местопрестъплението и с това се издава. По същия начин и хомункулусът ще се издаде, защото всичко, което се стреми към разложение, ще бъде позорно разкрито. Хомункулусът се бои от бъдещето също както и някои хора стават атеисти само заради това, да прогонят мислите за бъдещето. Идеята за „Дух, който ни води“, идеята за „Високо Ръководство“ преминава през всички векове, защото в нея се съдържа противовес на Тъмнината на хомункулуса. Започвайки с обръщението към разкрития хомункулус, ние ще си спомним някои завети на великата Светлина, които твърдо и вечно водят  силно вълнуващото се човечество...

Ето какво е заповядано от Източната Мъдрост.

„При изграждането на утвърдените начинания е необходимо да се помни, че построеното винаги върви нагоре. При съграждането ( в Името на Владиката) има един път само , който довежда до Творящия Източник, пътят на мощната Йерархия; пътят на мощното Ръководство във Великото Служение. Затова  докосването до творческия принцип устремява духа към утвърдения закон за Йерархията. Всеки градеж изисква осъзнаването на стремежа нагоре. Затова само законът за послушание на Йерархията може да даде законното напрежение. Само така може да се осъзнае пътя, водещ към мощната Безпределност“.

„Как да се утвърдим в Учението? Как да се приближим към висшия закон за Йерархията? Само чрез направата на нашето мислене по-изтънчено и разширяване на съзнанието. Как може да бъде побран Указът Свише, ако няма утвърждаване на съответствието? Та нали е необходимо да се приеме простора на Учението. Та нали само съответствието може да позволи напълването на съдината. Затова разкриването на простора е достойно за широкото съзнание. По пътя към  Нас може да се достига само с Йерархията“.

„В религиите са въведени телодвижения и положения на тялото, които способстват нагнетяването на енергия и които устремяват към Висшето. При нас, разбира се, може да се преуспее без изморителни движения чрез напълване на сърцето. Който е преуспял по този път, той има преимущество, защото няма да се свърши извора на сърцето. Ликът на Владиката, въведен в сърцето, няма да помръкне и във всеки един час е готов за помощ. Този път на сърцето е най-древния, но се нуждае от значително разширяване на съзнанието. Не може да се говори за сърцето още с първата беседа, иначе може то да бъде претоварено без цел. Също така е безцелно да се говори за любов, ако сърцето още не е вместило Образа на Владиката. Но настъпва час, когато е нужно да се посочи мощта на сърцето. Съветвам да се обърнете към сърцето не само затова, че Образът на Владиката е вече близък, но по космически причини. По-лесно е да се преминава през пропаст, ако е здрава връзката с Владиката“.

„Толкова е трудно да бъдеш без Владиката. Не повтаряйте само от уста Името на Владиката, а го движете в сърцето, и Той няма да излезе оттам, като камък, издълбан от планинската вода в дълбока цепнатина. При нас се нарича  “Cor Reale“,  когато Царят на Сърцето влиза в съдения чертог. Необходимо е да се защитим с Владиката!“

„Вездесъщият огън насища всяко жизнено проявление. Вездесъщият огън напряга всяко действие. Вездесъщият огън устремява всеки стремеж, всяко начинание, затова как  да не се проникнеш от водещия огън? Космическата мощ, която е заложена във всеки импулс на човека и творческа сила, е насочена към съзнателно съзидание. Колко е необходимо внимателно да се събират тези тъждествени енергии за изграждането на едно по добро бъдеще! Та нали само  съзнателното отношение към овладяването на силата на съизмеримостта може да даде творчество, достойно за едно по-добро стъпало. Затова всеки по пътя към Нас е длъжен да се устреми към съзиданието, съзнателно направлявайки своето разпознаване“.  

„Колко е важно да се съхранява огънят на импулса! Без този двигател начинанието не може да се насища с по добри възможности. Силите, които се прилагат към начинанието, се умножават от огъня на импулса. Затова е толкова необходим стремежа  за умножаване на дадените от Първоизточника сили. Във всяко изграждане е необходимо да се спазва стройност и съизмеримост, затова за насищане на Нашите начинания е необходимо да се съизмерва даденото с приложените мерки. Огънят и импулсът поддържат живота във всяко начинание. Без това начинанието губи своята жизненост. И така нека се устремим към утвърдения огън, който ни е даден от Владиката! Така може да се достигне огнено насищане“.

„При качването на кораба на един пътник му откраднали кесията със златото. Всички се възмутили, но пострадалият се усмихнал и казал: “Кой знае?“ Настъпила буря и корабът потънал. Само нашият пътник бил изхвърлен на брега. Когато островитяните счели за чудо неговото спасение, той пак се усмихнал и казал: “Просто аз платих по-скъпо от другите за пътуването“. Не знаем, кога израстват добрите зърна и дълго ли зрее  реколтата на отровните мисли. Нужно им е същото време, за да узреят. Затова бойте се от отровните мисли, нито една от тях няма да изчезне безследно .  Но къде е  онази страна, кога ще настъпи този час, когато ще узрее отровния злак? Нека той бъде дори и малък, но бодлив, и  няма да има и късче хляб, което да не ни раздира гърлото.“

„Можем ли да избегнем жътвата от своя посев? Нека зърното бъде добро, иначе отровата ще роди отрова. Много неща могат да бъдат избегнати, но хранилището на мисълта е най-здравото. Мисълта като висша енергия е неразтворима и може да се отлага. Извършването на опити с растения може да покаже силата на мисълта. Също така ученият може да взема от полицата необходимата му книга, ако мисълта е напрегната“.

“Импулсът на огъня дава живот на целия Космос. Всяка творческа искра привежда в движение устремът на духа. Как да не бъде утвърден във всяко явление огнения импулс, който подхранва всички напрежения и насища всяко действие. Затова трябва да бъде отглеждан чудесния импулс на огъня, който на всичко придава живот. Така огънят, който е наситен може да притегли всички съответствени енергии. В културата на  мисълта е необходимо преди всичко да бъде отглеждан огнения импулс. Както творческия импулс събира съзвучия, така мисълта привлича съответствия – така пазете импулса на огъня.“

„Колко са прекрасни искрите на духа, който проявява огън и устрем. Огненото служение ще донесе на човечеството толкова знаци на новата еволюция. Затова толкова жизнено навлезе Агни Йога и толкова знаци прераждат и заплашват планетата, само е необходимо да бъде прието всичко, което се изпраща на човечеството.“

„Главната грешка на хората, е че  възприемат се бе си извън  Битието. От това произтича отсъствието на сътрудничество. Не е възможно да се обясни на стоящия отвън, че той е отговорен за ставащото  вътре в него.   Появилият се баща на егоизма посея съмнението и самоизмамата, за да отреже проводника от хранилището на Светлината. Никой не иска да си представи, че Светлината е следствие от мисълта, но множествата населяващи междупланетните пространства охотно ще  потвърдят мощта на мисленото сътрудничество. Те познават сътрудничеството и разбират отговорността. Можеш  да се внедриш в световната мисъл и по този начин да явиш за себе си крила в небето и в основата на земята. Много ценни напомняния са разхвърляни за връзката с далечните светове!“

„Искрата на духа запалва сърцето, затова Нашето Учение се нуждае от разпространение с огъня на сърцето. Как могат да бъдат запалени факлите на духа без огъня на сърцето? Та нали само огънят издига творчеството и насища всяко действие. Енергията, която устремява към жизнения импулс, трябва да има явен жизнен огън. Така в този закон се съдържат творческите сили“.

Когато си спомняме за великите Завети на Източната Мъдрост, прекрасният пример от нашата съвременност се изправя пред нас. Подвижниците на Озарението, благословеният Рамакришна и огненият Вивекананда! Какъв незабравим пример на благословената Йерархия на Учителство! Какъв пример за младежта, как трогателно се е молил Рамакришна за приближаването на духа на Вивекананда, и как мъдро възвишено носеше Вивекананда в живота основите на своя Гуру. Наистина, ние виждаме блестящо следствие от приетата в духа Йерархия. В паметният ден на Рамакришна милиони поклонници се обединяват в духа в името на неговата вдъхновена самоотвержена молитва. Също така мощно израства името на Вивекананда и няма такава грамотна страна, където тези велики имена да не се почитат заедно с Абхедананда, Парамананда, Брамананда, Сарананда и други славни ученици на Рамакришна.

Високи бяха основите на техните Учения и мъдро беше приложението във Живота. С всяко докосване те изгаряха част от Тъмнината. И нищо не беше разрушително в тяхното Учение. Светоносно звучи призива на Рамакришна и Вивекананда – „Не разрушавай!“ – Защото благословената Йерархия познава само положителното строителство.

Вдъхновяващо е да се знае, че ние имаме не само славните подвизи от древните времена, но и в дните на нашите  вълнения пред нас също така с изправят блестящи примери.

Изучавайте без предразсъдъци историята на човечеството и вие ще видите, че във всичките си одежди хумункулът еднакво ненавижда Светлината и преди всичко Йерархията на Благото и Знанието. Докосвайки се до тази Светоносна Йерархия, хомункулът в паника започва да мърмори на глас своите скрити формули. Но всичко, което е произнесено, вече не е опасно. Тънката мрежа на Тъмнината ще бъде разрушена веднага от огъня на пространството.

В служене на великата Култура ние не трябва да се ограничаваме с една стандартна програма. Всеки стандарт води до тирания. Основният пламък на Културата ще бъде единен, но неговите искри в живота ще бъдат индивидуално и скъпоценно многообразни. Като грижлив градинар, истинският носител на Културата няма да откъсва тези цветя, които са разцъфтели не от страна на главния път, ако те принадлежат към тези ценни породи, които той пази.

Проявите на Културата са толкова многообразни, както е безбройно разнообразието на самия живот. Те облагородяват Битието. Те са като истински клони на единственото свещено дърво, корените на което държат света.

Ако ви попитат, в каква страна бихте искали да живеете  и за какво бъдещо държавно устройство мечтаете? Вие можете да отговорите с достойнство: “Ние бихме искали да живеем в страната на великата Култура“. Страната на великата Култура ще бъде вашия благороден девиз: вие ще знаете, че в тази страна ще има мир, който се среща там, където са почитани истинската Красота и Знанието. Нека всички военни министри не се стесняват, но на тях  ще им се наложи да отстъпят техните първи места на министрите на Народното Просвещение. Въпреки всички хомункули, които шпионират от своите процепи, вие ще изпълнявате задължения в името на великата Култура. Вие ще бъдете укрепени от съзнанието, че само жалките хомункули ще бъдат ваши врагове. Няма нищо по-благородно от това да имаш за врагове хомункули. Нищо не може да бъде по–чисто и възвишено, от това да се стремиш към бъдещата страна на Великата Култура.

Хималаи. Март, 1930 г.