130 години от рождението на Николай Рьорих	Бр.10 /октомври 2004

Николай Рьорих

БОГАТАТА  БЕДНОСТ

                                                                                    Paupertas, impulit audax

                                                                              Ut versum taserem¹

                Хораций казва: "Бедността ме устремяваше към вдъхновение". Удивително е да си  спомним, че Св. Франциск, докато е бил богат гражданин, не е привлякъл към себе си  вниманието на никого. Но  само след като се венчал  за синьората Бедност, стъпвайки на духовния път, той се превърнал в онзи мирови Светия, името и обликът на когото запалва и устремява към подвиг множество сърца.

                Прелиствайки страниците на многообразната история на човечеството, ние все пак стигаме до едно и също непоколебимо твърдение, че богатството не е отбелязано в историята като най-добро средство за достижения. Шах Хумаюн при раждането на своя велик син Акбар е бил толкова беден, че е могъл да отдели на своите приближени обичайните за такъв случай подаръци под формата на няколко зрънца мускус.

                 Много богати са били банкерите на Вавилон, но историята не е съхранила техните имена. Такива имена не  са намерили място в разказа за човешките достижения, ако не са се приобщавали към просвещението. Летописта за движенията на човечеството за непредубедения наблюдател все-пак остава нещо много забележително по своята вътрешна справедливост.

                Съременниците вършат много неправди и несправедливости, но само времето извършва по законите на битието знаменателни размествания. Въпреки съвременниците тези закони извеждат на преден план всички постъпателни движения и отхвърлят в бездната всичко призрачно, случайно, временно. Историята не забравя в края на краищата може би и след цели векове да отдаде справедлива дан на сърдечното човешко устремление към Общото Благо.

                Историята на човечеството в края на краищата остава човечна в пълния смисъл на думата. Користта, себелюбието, злобността и жестокостта все пак остават на някакви срамни места, и никакво злато, никакви порфири не могат да прикрият нито невежеството, нито разрушението. В същото време  всяко творчество, всеки истинен  и съзидателен стремеж се оказват все пак незабравени. При това историята с трогателна внимателност, често без да е известно откъде е дошло, не забравя да отбележи всичко безкористно. Отбелязва се всичко, макар и своеобразно устремило се към благото на човечеството. Същата тази история донася до нас множество най-неочаквани сведения, които при съпоставяне образуват една необикновена мозайка, от която могат да бъдат почерпани в огромни количества поуки за живота.

                Да си спомним за най-условния знак на човешкият живот - за монетите. Историята на Китай и по този въпрос, както и по много други, дава незабравим пример. По време на движението на нашата експедиция по далечните области на Китай ние се натъкнахме на необикновено странното положение на паричните знаци. Ние бяхме, преди всичко, предупредени от опитни хора да не приемаме сребърни кюлчета, макар и да са снабдени с държавни печати, защото много често вътре в сребъраната плочка изкусно е размесена мед. Също така немалко смут предизвикаха в нас съвременните сребърни монети, които бяха приемани и оценявани съвършено своеобразно в различните местности. В един град обичаха главата на Ли Хун-чан с шест букви, а в друг желаеха да имат седем букви. Едни искаха да имат монети с женско изображение, а други въобще не желаеха китайски знаци и искаха рупии.

                Най-накрая ни предложиха като разменна монета някакви дървени пръчици с резба, при това утвърждавайки, че тези знаци са най-добрите, защото са пуснати от местната игрална къща. По този начин над всички глави  на Ли Хун-чан еснафите изведнъж повярваха на пръчиците от игралната къща, намирайки в тях неоспорима ценност. При цялото разнообразие от китайски монетни знаци все-пак пръчиците от игралната къща останаха непобедени в своята оригиналност.

                Следвайки историята на Китай в древноста, ние действително можем да срещнем всевъзможни  заплетени форми на монетни знаци, но след съвременните пръчици от  игралната къща, изглежда, с  най-неочаквана и знаменателна форма ще бъдат монетите-ножове Чжу (715-431г. пр.н.е.). Сред множеството странни монетни форми, съответстващи на разнообразните видове търговия,  на формата на нож никъде не бяхме попадали. Може би в нашето време на всякакви упадъци, угнетеност, бюджетни провали вътрешният смисъл на монетата нож би бил много знаменателен. Длъжникът би казала на кредитора" "Почакайте, сега вече ще ви дам ножовете". Или" "За вас имам немалко приготвени ножове ". Колко  недоразумения при всевъзможните комисии на Обществото на народите биха ставали поради такива ножови дисусии. Но и в китайските монети-ножове се е съхранила вековната китайска изисканост. Тяхната форма е много красива, а халката на  дръжката показва, че та са  могли да се привързват или нанизват на нещо и са ги носили със себе си.  От нашата съдебна гледна точка колко недоразумения би могла да създаде тази монета в ръцете на грабителя, който би уверявал, че това е само джобно ножче.

                  Но е знаменателно, че изисканата фантазия на древните е смятала за възможно да съединява понятието паричен знак именно с ножа. Та нали никой не е използвал като паричен знак което и да било свещенно изображение, като такова. Наистина, на монетите е имало изображения на божества, но те са се употребявали като символи, като пазители на даден град или страна. Кой знае, може би, на някой от нашите съвременни банкери обликът на монетата-нож би му бил особено интересен и близък.

                Така историята на човечеството, точно като някакви предпазващи знаци, донася до нас съчетание на символи. Ножът преди всичко е жесток символ, бодлив, твърд, но нали  и паричният знак, при цялата си условност, също не е божествен.

                     Историята не е забравила да ни разкаже, че  дори Конфуций, който е бил велик със своето миролюбие и справедливост, толкова е бил преследван от съвременниците си, че е трябвало да държи в готовност впрегната колесница и по голямата част от живота си е бил длъжен да прекара в принудителни преселвания. Но историята е захвърлила в бездната имената на тези невежи преследвачи. А Конфуций не само, че е останал в паметта, не само че името му е преминало през вековете, но още повече укрепва и в днешното съвременно съзнание.

                Да се говори за преследванията на съвременниците и за последващите справедливи оценки би означавало преди всичко, да се разкаже сравнителна историята на религиите, историята на всички учения на света, историята на всички творчески стремежи. Ние вече неведнъж сме напомняли, че би трябвало да бъдат издадени наред с книгата "Мъченици на науката" и ккнигите "Мъченици на изкуството", "Мъченици на творчеството", "Мъченици на благото". Неотдавна ние видяхме, как Едисън за едно от своите  най-поразителни открития бе наречен на събранието на една Академия шарлатанин.

                Това название дори в изданията на изисканите енциклопедии до неотдавна бе прилагано по отношение на много почтени и забележителни имена. Поучително бе да се наблюдава, как при последователно издаване тези наименования смутено се изтриваха. Самата история вече е започнала да  издига оценка, която е неоспорима, и условното невежо съждение на съвременниците срамежливо е било изтривано, отстъпвайки място на по-прилични наименования.

            Ние виждаме постоянно във всички проявления на живота тази кристализация на ценности, осъществена вече от космическото съзнание. Защо ли едни знаци и символи се изтриват, а други преминават невредими през всички сътресения и бури и поучително остават. Древните мъдри китайци кой знае по каква причина са съединили символа на монетния знак  със символа на ножа, и времето е донесло до нас този символ  неприкосновен.

        Също така  неприкосновено и ярко е донесло до нас времето и великия образ на св. Сергий и на всички онези мощни подвижници на духа, които презряха условностите на несъвършения земен бит и се устремиха към ценностите на истината. И великият поет Хораций не само че не се е срамувал, но с пълно достоинство е споменал за значението на бедността за неговите вдъхновения. И забележителният художник Ван Гог, изпращайки на своя домовладетел своето отрязано ухо, сякаш е напомнял за ухото, умеещо да чува. Ако хората можеха да разберат къде са истинските ценности, които действително са им нужни, къде живее тази щедра бедност, която е по-богата от всякакви богатства!

        Разбира се, никой няма да каже, че търговията  е ненужна. Напротив, всеки обмен, когато е в културни предели, трябва да бъде приветстван. В нашата Световна Лига на Културата затова е включено участието на промишлени предприятия, за да могат те да се движат по пътищата на  културата. Но следва навсякъде да се отбележи, че на капитала и на търговията  не може да принадлежи това крайъгълно място, което им се отрежда в нашите объркани дни. С истинско сътрудничестнво с културните ценности всеки труд, всяка производителност само ще умножи Прекрасната Градина.

        Вагнер в своя "Пръстен на нибелунгите" дава много космически моменти. Ще остане незбравим и знаменателен разговорът на Вотан с Миме, когато Вотан предлага на Миме да му зададе три въпроса. Вотан отговаря на всички задоблачни и подземни хитроумности на Миме, но блуждаейки на далеко, Миме забравя да попита за това което му е най-нужно. Вотан казва на Миме: "Ето, ти блужда надалече, издигаше се до облаците и се спускаше под земята, но за това, което на теб ти е така нужно, ти не попита, и сега ти ще бъдеш мой." Нима при своите блуждаения и залитания човечеството не забравя да попита и да помисли за онова, което за него е действително неотложно?

        Книгата "Огнен свят" казва:

        "И така, тъмните сили доведоха планетата да такова състояние, когато никакво земно решение не може да върне условното благосъстояние. Никой не може да счита, че земните мерки на вчерашния ден са пригодни за утре. Така, на човечеството е нужно отново да разбере смисъла на своите кратковременни пребивавания в земно състояние. Само при основно определяне на своето съществуване в плътен вид и при разбиране на Финия и Огнения свят може да  укрепи своте битие. Не бива да се мисли, че призракът на търговията може макар и временно да даде здраво пребиваване. Животът се е превърнал в търговия, но кой от Учителите на живота е бил търговец? Знаете за великите символи за изгонването на търговците от Храма, но нима самата Земя не е Храм? Нима Маха Меру не е подножие на Върха на Духа? Така могат да бъдат указани на жителите на Земята съдените върхове".

        "Да не забравяме, че всеки миг трябва да принадлежи на Новия Свят.  Мисленият свят съставлява жива връзка между Финият свят и Огненият, той влиза като най-близък двигател на Огнения Свят. Мисълта не съществува без огън, и Огънят се превръща в творяща мисъл. Явлението на мисълта вече е разбираемо, така също да осъзнаем и Великия Огън - Оум!"

        Същата книга напомня:

        "Народът твръди, че преди война или бедствие има горски и всякакви пожари. Безразлично е дали ги има всеки път, но е знаменателно, че народното поверие съди за огненото напрежение преди световни сътресения. Народната мъдрост отрежда на Огъня забележително място. Бог посещава народа в Огъня. Същата огнена стихия е избирана като висш Съд. Унищожението на злото става чрез Огън. Появата на нещастие се съпровожда с изгаряне. Така в цялото течение на народната мисъл могат да бъдат видяни пътища огнени. В народа се запалват лампадите, и народът носи светилниците,  проявени за служене. Тържествена е Огнената стихия в народното разбиране!".

        "Искреното самоусъвършенстване не е егоизъм, но има световно значение. Мисълта за подобряване няма да се отнася  лично само до нас. Такава мисъл носи в себе си пламъкът, нужен за  запалването  на много сърца. Както Огънят,  когато бъде внесен в помещение, напълнено с възпламенимо вещество, непременно възпламенява, така огнената мисъл се врязва в пространството и неминуемо привлича към себе си търсещите сърца."

                                                                                                                                            1932 г.

1.   "Подбуждан от дръзката бедност, стихове почнах да пиша." (Хораций)  (бел. ред.)    към текста