Бр. II - 2008 (32)


 

 

 

Николай Рьорих


НАСЛЕДСТВОТО НА  МАИТЕ

До южноамериканските организации “Рьорих”

 

Когато мислим за съзидание, за строителство, неслучайно пред нас изникват величествените образи на Южна Америка. Неслучайно днес върху съкровищата на една от най-древните  култури  разцъфтяват семената на новите мирни завоевания и градежи. Пан-Америка стои, като равновесие на Азия. Поучително е да се наблюдава, как на местата на най-древните подвизи пищно разцъфват новите човешки достижения. Дори от гледна точка на хладнокръвната наука вече сме свикнали да говорим за токове, за лъчи, за еманации. Еманациите на културата наистина наторяват почвата и кой знае, може би, именно те предават истинския ентусиазъм на тези съзидателни стремежи. На мен още не ми се е случвало да посетя вашата прекрасна Америка, но в духа си чувствам физически незримата дружба и взаимното разбиране. Откъде идва тази благодат? Някой може да си помисли, че това се дължи на някакви родови нишки, защото клон на нашия род има и в Барселона. Но може би общочовешкото чувство, устремът на търсенето, съзиданието сближава всички сърца. Може би, свещеното чувство на подвига в търсенето на велики решения се е внедрило в мен още от детството, когато ловувахме в необозримите лесове на Русия, разбира се, не с цел убийство, а прониквайки в тайните на природата.

Когато изучаваме съзиданието в Индия, Китай, Тибет, постоянно нашата първа съпоставка е с паметниците на културата на маите. В моята статия “Радостта от изкуството” аз не можах да я завърша с нищо по-добро от това да се позова на древните маи. Това беше най-древното и най-прекрасното, което си спомних.

Сега гледам един пръстен от Азия с надпис за бъдещия век на Майтрея. Спомням си как едно пътешественичка, изучавала развалините на Юкатан, е видяла там същия този надпис, но в значението Съюз на Огъня. Приближаваме се към разгадаването на тази формула: нашата духовна незрима дружба и взаимна предразположеност не произтича ли от всепроникващата огнена стихия? В тези благословени вездесъщи огнени струи се просветляват и вдъхновяват нашите сърца и по тези струни ние разпознаваме нашите истински приятели и сътрудници.

Съюзът на огъня, нима именно той не вдъхновява създателите на Пан-Америка? И Азия, когато говори за благословената Шамбала, за Агни-Йога, за Учението на Огъня, знае, че свещената същност на Огъня може да обединява човешките сърца в прекрасната еволюция.

През март 1914г. завърших серията картини, в които беше предчувствана великата война. Сега аз съм щастлив да кажа на Пан-Америка пророчествата на Азия за Агни-Йога, за Учението на Огъня в същата концепция, която е била изразена от мъдростта на древния Юкатан – Съюз на Огъня.

Отново страница от великата истина идва при нас, и тази истина възвестява необходимостта от единение на всички носители на огъня на сърцето, за да просветлят света с мирно и прекрасно съзидание. Понятието за любовта, станало хладно и отвлечено, пак трябва да стане благословено-действено, защото без дела любовта е мъртва. Но в Новата Ера нищо не е мъртво, всичко е жизнено, вдъхновено от просветения труд и укрепено от несломимия ентусиазъм. Когато слушам прекрасните песни на Испания и Южна Америка, неволно си спомням за великия Изток.

Всъщност, къде е Изтокът и къде е Западът? След Азия вие се приближавате до Гърция и чувствате мъдростта на същия този Изток. Вие идвате в Италия и ви заобикаля все същия мъдър романтизъм. Корсика, Испания – навсякъде има много от великия Изток. Знамената на Фердинад и Изабела са близки до арабеската. В Ню Мексико, в прекрасните незабравими местности вие чувствате същия този химн на Изтока. Вие знаете, че и в Мексико, и в Юкатан, и във всички твърдини на Южна Америка ще почувствате същите съзвучия на великия романтизъм, на великите прозрения и мъдрост. Аз не умалявам нито Запада, нито Юга, нито Севера, нито Изтока, защото по своята същност тези разделения не съществуват. Целият свят е разделен само в нашето съзнание. Но ако това съзнание е просветлено, то в него се възпламенява светлината на огнения съюз и тогава наистина е несломим пламенният ентусиазъм.

С това свещено Знаме можем да достигнем прекрасни страни. И можем да пробудим съкровищата на най-древните култури за нови подвизи, за ново великолепие.

На едно от най-древните изображения от друидски тип в далечна Монголия ние видяхме в ръцете на каменен гигант пламтяща Чаша. Тези причинители на великите преселения на народите също са помнели за свещения пламък. Наистина този неизчерпаем светилник им е открил пространството на Азия и Европа и на всички океани. Юкатан пази най-древния завет на огъня. В името на този обединяващ всичко символ аз ви приветствам, мои незрими приятели от Южна Америка.

 


 

 

 
 

 

 

    

 


Н. К. Рьорих. Наследството на маите. Из сборника "Държава на Светлината" ("Держава Света", Southbury, 1931)

© А. Радкова, превод. Публикувано в  на: 15.07.2008.

Бр. II - 2008 (32)