100 години от рождението на Светослав Рьорих |
||
Николай Рьорих
СВЕТОСЛАВ
Получаваме снимки на последните картини на Светослав. Някои от тях са цветни и още повече напомнят за онези искрящи багри, с които са наситени неговите картини. Ако се наемем да сравняаме достиженията му през последните години, то можем да видим как непрестанно се усъвършенства все същата основна песен на багрите. Формата и преди беше ясна и изразителна. Багрите бяха силни, но сега с всяка изминала година се изумяваш на прозрачността и извисеността на тези ярки съчетания.
Дали това ще бъде портрет или етюд на лице, или пейзаж - във всичко ще има и въздушност, и убедителност, и някакъв напълно особен, присъщ на него реализъм. Този реализъм, разбира се, може да бъде наречен по-скоро реалност, но не и условен реализъм, както го разбираха в недалечното минало.
Във всяка картина на Светослав присъства и онова, което наричаме композиция. Иначе казано, онова, което изявява индивидуалността на майстора. Понякога малко знаещите хора мислят, че портретът не е композиция, а съчиняването му се състои изцяло от някакви исторически натрупвания. Но роденият композитор ще прояви това свое качество наистина във всичко. Той "ще види" портрета. Той ще вземе човешкия облик така, че да се проявят най-добрите черти и както във възвишените майсторски портрети, вие няма да можете да промените в изображението нито една линия.
Някой довел сина си при Ван Дайк и молейки го да го вземе в ателието си, го уверявал, че сина му вече умее да рисува фон на портрет. Великият майстор справедливо отвърнал: "Ако вашият син умее да рисува фон на портрет, то той няма какво да научи от мен." В тази история е подчертано доколко всяка част от картината представлява нейно неотделимо съществено изражение.
В картините на Святослав забелязваме именно хармонична напрегнатост на всички части от картината. Велико качество на произведенията, ако в него не се е промъкнало безразличие. По същия начин, както в самия живот само мъртвото око може да предположи безразличие дори и най-малката подробност, така и в изкуството, в творчеството на майстора всичко ще бъде живо. В тази взаимна вибрация се съдържа мощта на великите произведения на изкуството.
Брюлов е казвал: "Изкуството е много просто. Трябва само да вземете определено количество боя и да я сложите на нужното място." В шегата на големия художник се е съдържало необичайно точно определение. Именно нужен е само определен състав на боята и трябва тя да бъде положена на определено място върху платното. Това е всичко. И наистина големият майстор няма да може да разкаже с думи защо му е нужен точно този, а не онзи цвят и защо той влива тази комбинация от тонове в съседната хармония.
Майсторът твори. В творчеството всеки земен език се оказва неприложим и неизразителен. Но затова движенията на майстора са неотменими. Той трябва да направи именно тъй, а не иначе. Самата приемственост на основите на творчеството в малкото съзнание ще бъде подражателност, но в истинското майсторство тя ще си остане благородна приемственост.
Също както е неотменима Йерархията, е неотменима и приемствеността на най-добрите начала на битието.
"У чистите всичко е чисто" - казва апостол Павел. Този завет е особено приложим в изкуството, което представлява синтез в живота. Но дова съзвучие трябва да се достигне. Трябва да го извикаме от тайниците на миналото и като се утвърдим върху него, да творим светлото бъдеще.
Когато виждаме прекрасно произведение, то извиква у нас всичко най-добро. Под сводовете на великолепната катедрала се забравят караниците и в звуците на мощната симфония сквернословията са неуместни. Но за да ни доставя една отделна картина такова синтетично преобразяване, тя трябва да бъде дълбоко хармонична, именно да бъде напрегната в тази дълбока симфония на всички свои части. Или тези качиства ще се проявят в произведението и то ще стане носещо радост, или чудотворността няма да влезе в разположението на багрите и то ще представлява просто запълване на платното.
Ето защо ми е толкова радостно мислено да разглеждам споменатите картини - в тях именно са изковани симфонията и хармонията. Всичко безразлично, рутинно не е посмяло да влезе в това огнено творчество. Именно не е посмяло. Та нали пошлостта може да влезе през всяка пролука, ако по някаква непредпазливост бъде допусната пукнатина.
Скучно е да си спомняме за някакви формални картини. Нито условният им сюжет, нито мисленото им предназначение ще заличат техния формализъм. Но колко е радосто да се видят прекрасните млади цветя, особено когато бъдат разпръснати от щедрата ръка на твореца. Никога няма да ви омръзне да се любувате на естествените багри на полускъпоценните камъни. Също и във великите произведения на изкуството тази самобитност ще внесе още едно светло творение в многообразието ва битието.
Колко внимателно трябва да се отнасяме към всичко, което носи радост и светлина. Кой би строшил светилника си, за да потопи жилището си в мрак. А нали всяко възвишено творческо произведение е именно такъв богодаден светилник. В радостта от любуването на такова творение ние още веднъж обичаме всичко Висше, ние още веднъж изричаме прекрасната молитва на духа.
Прекрасно е, ако можем да се любуваме на звучните творения. Прекрасно е, ако в живота ни е даден този висок дар, чрез който всичко тъмно, всичко бедствено се превръща в радост на духа. И как радостно трябва да приветстваме онези, които по волята на съдбата могат да внасят в живота прекрасното.
22 май 1935 г., Цаган Куре.
|