Светослав Рьорих (1904-1993)

Световноизвестен художник и обществен деец, син на Елена и Николай Рьорих. Директор на Международния център “Corona Mundi” в Ню Йорк от 1922 година. Основател на Художестевната академия "Карнатака Читракала Паришатх" в Бангалор (Индия). Основател и почетен президент на Международния център "Рьорих" в Москва. Член на редица художествени и научни академии и дружества. Първи почетен доктор на Великотърновския университет. Лауреат на международната награда "Джавахарлал Неру", кавалер на индийския орден "Падма Бхушан" и на  съветския орден "Дружба на народите" .

"Нашият вътрешен стремеж към нещо по-съвършено, по-прекрасно, представлява онази велика вътрешна сила, която ни променя и променя също и нашия живот. Без този вътрешен пламък човекът не може да пробуди скритите в него енергии и не може да се издигне до по-високо стъпало на знание и опит."

Светослав Рьорих

"Мога само определено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, изучаването на философия и вътрешният устрем към духовния свят ми даваха най-голямо вдъхновение, бяха мои пътеводни звезди и създадоха най-безценните съкровища на моя живот."

Светослав Рьорих

Мисли на Светослав Рьорих (от книгата "Да се стремим към Прекрасното")

Николай Рьорих           Светослав

100 години от рождението на Светослав Рьорих

Светослав Рьорих.  Залез над Малана. 1938

Светослав Рьорих. Мълчание (Тишина). 1964