100 години от рождението на Светослав Рьорих	Бр.11 /ноември 2004

Мисли на Светослав Рьорих

(от книгата "Да се стремим към Прекрасното")

"Произведенията на гениите представляват кристализация на мислите и емоциите на художника, на неговите преживявания и вълнения. Това са паметници, които са ни оставени от тези вдъхновени души. Тези произведения на изкуството притежават субективна сила, скрита в техния външен вид и ние, докосвайки се до тях, чувстваме вълнуващата сила, която изхожда от тези прекрасни изображения. Ние трябва съзнателно да положим усилия и да извисим ума си, за да се поддадем на влиянието, което ни оказват картините на художника."

"Неслучайно народът обича да пази някои реликви, принадлежали на героя или на вожда - това е не само памет за тях или за онова, което е свързано с тях. Да вземем например, ръкопис или дори автограф. Опитният графолог може да определи характера на човека по неговия подпис. С други думи, всички линии и извивки могат да кажат много на оня, който умее да ги дешифрира. А за онези, които не умеят да го правят, всичко това ще си остане тайна, която ще оказва влияние, но то ще се чувства подсъзнателно."

"За мен е напълно реално и очевидно, че в Изкуството и Красотата се съдържат свръхестествени сили."

"Неизразима аура на слава се излъчва от великото произведение. Това е еманация на скрити вибрации, които са закрепени в структурата на високото творение на изкуството. Вълшебството на чувствата, мислите и силните желания на великите майстори е пленено в произведението, излъчва се към зрителя и пробужда у нас в отговор подобни чувства освен чисто естетичното и духовно разбиране на това, за което става въпрос. Ние се отзоваваме на по-съвършените съчетания и ги наричаме прекрасни. Ние ценим равновесието и хармонията, тъй като се отзоваваме на естествения еволюционен поток, изявяващ по-съвършените форми и съчетания на цветове, звуци, думи и енергии, които могат да активират и да променят милиони зрители и да повлияят на безброй поколения чрез вестта за Красотата, която се излъчва чрез тях. Такава е необикновената власт на изкуството, скритата сила, винаги присъстваща и активна във великото произведение."

"В живота всичко е много сложно. Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща. Но ние не трябва да пренебрегваме живота, а да го използваме, за да станем по-съвършени хора. То ва е като да изкачваш висока планина. Това е нашата задача. И ние трябва по един или друг начин с всички сили да се изкачваме на това по-високо стъпало на живота. То ест човек трябва да развива у себе си не само знанията, но и правилния подход към поблемите на живота. Човек не трябва да се отдалечава от живота. Той се отдалечава само временно. Това не е пълно отдалечаване от живота.

Ние трябва да живеем и да се трудим там, където сме нужни, там, където можем да принесем най-голяма полза, там, където имат нужда от нас и където, в края на краищата, е и най-добрата възможност за прилагането на нашите знания, на нашия опит."

"Ние трябва да потърсим и да обмислим всички онези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата им, да изследваме и да помислим какъв е нашият път, как можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем. Само благожелателството, тази вътрешна дружба ще отвори всички врати. Ще дойде време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си помага и създава един прекрасен живот."

"Често ние безразборно осъждаме другите за това, което се е появило у тях може би преди хилядолетия. Ние не отделяме време, за да ги разберем и с това да се доближим до тях. А знанието и взаимното разбирателство лежат в основата на всичко."

"Трябва винаги да помним най-важното - желанието и способността да се променим към по-добро са в нашите ръце. То не зависи от никого и от нищо, освен от самите нас. Важното е само наистина да решим да се променим. А за това трябва да съберем мъжество и да се погледнем отстрани. Това е трудно. Но все пак е възможно."

"И още трябва винаги да помним, че сме излезли от Безкрайността и Вечността, а пред тези две велики понятия всички са равни! И макар и досега да не можем да ги осъзнаем за себе си, трябва да ги възприемаме като реалност, като неотделима част от нашето съществуване."

"Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извът нас щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас..."