70 години от подписването на Пакта Рьорих

Бр.20/октомври-ноември 2005

У нашите приятели живее Тизи-Визи. Това не е човек, а папагал, при това много изключителна птица. Освен другите философски възгледи, Тизи-Визи, когато чу за успехите на нудистите, реши да последва техния пример. Той захвърли цялата си разноцветна перушина. Дори не пощади дългия зелен шлейф на своята опашка. И започна да се разхожда голичък, без въобще да се загрижи за несъответствието на своя гигантски клюн с хилавото си телце. Та нали това се среща и при нудистите. Тизи-визи толкова се задълбочи в идеите на нудизма, че всяко появяващо се перце той отскубваше незабавно. Сред разнообразните разговори със своите стопани Тизи-визи понякога подсвирква престранно, все едно иска да скандира думата Култура.

Ох, често, много често и със подсвиркване и с писък се твърди тази свещена дума. Скоро, както нудизма и другите моди, някой ще счете за напълно модно по двайсет пъти на ден да повтаря тази звучна дума, без ни най-малко да се срамува от своите предишни навици.

            През дългото време на така наречената цивилизация човечеството толкова свикна, да  толкова свикна да не съединява своите постъпки с произнасяните  от него понятия. Хората ходят на църква, умиляват се на думи от Високото Учение, възхищават се от проповедта за   безкористността и отронвайки думите: “Всички ние сме животни пред Господа”, отиват вкъщи, за да се наядат, напият, да се отровят със всякакви наркотици и да сквернословят. Хората отиват на театър, плачат за суровата съдба на героите, изпълват се  с най-възвишените идеи и бързат за вкъщи, за да приготвят същата съдба за героите на съвременността. Хората слушат музика, дори се опитват да я внесат в своето ежедневие, но погледнете на тези познавачи на звука, когато тържището не отговори  на техните въжделения.

            И така ние се изхитрихме да напълним живота с най-невероятни противоречия, но с една уговорка – подемите на духа са много краткотрайни, тъй като оскотяването бива напълно естествено попълнение на живота. В своята неискреност хората достигат дори до някаква изтънченост. Така, някакъв измамник, канейки се да излъже, винаги изпълвал очите си със сълзи. А друг, удушавайки множество хора, се опитвал да застрои своето поле с храмове и великолепни здания, надявайки се че душите на удушените няма да разклатят фундамента. И в други области, дори близки на науката и изкуството, може неведнъж да се срещне природеното лицемерие. Когато ставаше модно да се задълбочава в древността, колко външни и плъзгащи се по повърхността думи бяха произнесени. Новите познавачи теоретично бяха готови да я пазят, онази много далечна древност, но когато работата се касаеше до близка древност, зависеща от тях самите, то целия вчерашен ентусиазъм се изпаряваше някъде. Древността пак ставаше нещо скучно, а, може би някакви “спешни работи” отвличаха вчерашните идейни апологети!

            Когато ние се обръщаме към понятието  Култура, към понятие толкова близко, насъщно, неотложно, неволно се сещам за всички лицемерни екскурси на човечеството, в които, както вчерашната буря, бързо се забравя дори най-неотстъпно звучащото. Понякога става страшно, а какво ще стане ако Тизи- Визи започне отчетливо да пищи думата Култура? А какво ще стане ако някой, твърдейки тази дума, изобрети нови възможности за удушаване? А какво ще стане ако конференциите против нарокотиците благословят продажбата на наркотични продукти, благочестиво твърдейки за вредността от отравянето? Вземете  който и да е вестник в продължение на  една година, и вие ще намерите най-необичайни примери за лицемерие, престорено благочестие и лъжливост под предлог на високи задачи.

            Разбира се, всичките тези екскурси на лицемерието вече достатъчно усложниха съвременния живот. Хората се объркаха. Опитваха се да вкарват  топове в християнските църкви за благославяне. Но и това екстрено средство не помогна. Хората със свещенно звание  се опитваха да говорят за недействителността на поетите задължения, защото то е било произнесено само устно. Но и тези отчаяни, не подобриха нито свето положение, нито на своето паство. И сред цялата тази противоречива бърканица изведнъж и някак повелително израсна девиза  Култура. Нужно е да се признае, че този зов изведнъж широко проникна в масите. В тези маси, които винаги са извиквали нашите най-добри очаквания. Образуваха се цели организации, посвещаващи се на търсенето и стремежът към Културата. Ние знаем подобни организации, където трудещата се младеж вместо към пошлия водевил се обръща съм героичните подвизи за подобряване на живота, в името на най-високите имена и понятия. Никакви обвинения в лицемерие или подражателство няма да се докоснат до тези искрени и устремени хора. Значи, пред всички нас лежат две определени задачи. От една страна, нужно е да се дооглежда с огън в ръката,  за да не попадне драгоценното понятие Култура сред модните заглавия. Да не стане модно, макар и неосъзнато понятие на приказливите гостни.

            Предстоят две работи - просветна и охранителна. Това означава, че кръжоците, организациите, сдруженията, които осъзнават ценността и смисъла на Културата, трябва да погледат, за това никаква вулгаризация и опошляване да не започнат да разлагат това ценно и спасително понятие. Разбира се не пазителите, но просветените воини на Културата трябва да се събират и подкрепят едини други, цементирайки пространството с най-високото, най-прекрасното, прокарвайки тези действителни ценности в живота. Нудистите в името на своята идея не се срамуват да показват пред целия народ своето безобразие. Нека дейците на Културата също не се срамуват да покажат, но не безобразието, а Красотата на Духа.

Когато ние създавахме Учрежедението Лигата на Културата, беше трудно да се предвиди, как тази организация ще се развие. Но Знамето на Мира се издигна: осъзна се, че това Знаме е необходимо не само по време на война, но още повече  във всекидневието. И без какъвто и да е отчет, стихийно се свърза понятието за това Знаме с представата за Лигата на Културата.

Планетарен отбор на най-доброто, съзнателното, просветеното! Като сън: още до неотдавна можехме ли да мечтаем за такова единение? Но както се вижда, колелото на живота се върти много бързо и законът, който е нерушим, пак ни насочва към равняването по най-доброто. Трогателно е да се отбележи, че засега бидейки на добър час, това единение произтича без всякакво опошляване. На хората им се иска да се съберат по-добре и духовно и външно, този стремеж нагоре съдържа в себе си и разрешение на множество социални проблеми, защото в просветеното обединение се изкоренява пакостта, ръждата се изтрива и вдъхновените духове няма защо да се опасяват от безобразието. Ние преди малко упреквахме нудистите в безобразие; ако те по някакъв начин биха избегнали безобразието, то половината нападки срещу тях биха изчезнали. Но носителите на Културата, оголвайки най-прекрасните страни на своя дух, извършват необикновено преобразяване на живота. Та нали човечеството е длъжно да се отдръпне от безобразието. В самата дума “безобразие” се съдържа без-образност, непроявеност, мъхнатост. А нали нашият дух се стреми към стройно съзидание, към ясност, към Светлина. Кой работи в тъмнина?

И така, да се опазим от папагалите, да се опазим от извращаващите и сквернословещите. Защото на нас не ни е необходимо да се връщаме към птичето състояние и не ни е неоходимо да  ръмжим като зверове.  Толкова неотложна работа предстои пред нас. Такива дълбоки минали проводници трябва да бъдат намерени и съединени с проводниците на бъдещето. Така добросъвестно и устремено е необходимо да се научим да се уважаваме един друг и  с това да се научим да уважаваме човешкото достойнство.  Та нали във всекидневието това не умеят да го правят и могат много по-добре да затруднят, отколкото да облегчат и да помогнат.

Широка е програмата на Лигата на Културата. Всичко прекрасно, всичко познавателно и просветително. Това не е външна интелектуалност – това е сърдечен стремеж към Светлина, към взаимна помощ и полза. Някой ще се усмихне, припомяйки стария цинизъм “Човек за човека е вълк”. А на това следва да се отговори: “Тогава  махайте се при вълците и помнете, че със завета “блъсни падащия” вие сте излезли от мода и сте станали смешен. А какво по-безобразно от това да “ да станеш смешен”?”.

Ето и Лигата на Културата преди всичко ще се бори против безобразието, ерозията, гнилостта, които са влезли в нашия шивот. За удобство на постъпателните действия е нужен преди всичко ред, организация, свободно осъзнаване на духовната дисциплина. Но нали Културата като такава в самата своя същност вече съдържа изтънченост, разбиране, съзидателност. А там, където се издига строеж в името на просвещението там няма време нито за оглеждане, нито за въздишки, нито за съжаление. Пак си спомнихме:”Когато сторежът връви, всичко върви”. И  нека не забравяме, че всеки строеж съдържа в себе си вече радост. Ето в името на тази съзидателна радост ние се и събираме, и се уважаваме едини други, и можем смело да гледаме едини други в очите си, желаейки благо.

Когато са търсели съкровища, то главното напътствие е било:” Не се оглеждайте”. Така и тук ще кажем: “Да вървят при шута всички смутове, затруднения и прокиснали сметки, когато строежът върви, всичко върви”.

© Д.Златева, превод. Публикувано в  на: 01.11.2005.

Бр.20/октомври-ноември 2005