70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ	Бр.16/ април 2005

Николай Рьорих

НАПРЕДЪК

            На 15 април в Белия Дом, при личното участие на президента Рузвелт, всички държави на Америка подписаха нашия Пакт. Този тържествен акт не само представлява голямо придвижване на Пакта, но и прави незабравима грижата на американските държави за опазване на културните ценности. В историята на културата денят 15-ти април ще остане като веществено доказателство за действената грижа за истинските ценности на човечеството.

                Подписването на Пакта Рьорих в Белия Дом, 15.04.1935 г. В средата - президентът на САЩ Ф.Рузвелт.

            Около това незабравимо действо не могат да не бъдат припомнени няколко мнения за Пакта, сякаш предсказващи неговото по-нататъшно придвижване. Покровителят на третата конференция на Пакта и почетния председател на Комитета министър Уолъс нееднократно, с изчерпателно, убедително слово е изразявал своята увереност, че Пактът ще бъде приет и ще бъде знаменателно стъпало в развитието на световната Култура. Думите на Уолъс вече се изпълняват.

            Конгресменът Блюм завърши своята реч на  последната конференция на Пакта с думите :“ Във всяка цивилизована страна пламъкът на културния устрем осветява пътя на прогреса. Мъжете и жените, заемащи влиятелно положение, ще се обединят за превръщането на Знамето на Мира във вечен знак за това, че не е умряла надеждата за мир. Божествената искра, посята от Бога на милосърдието и надеждата в сърцата на хората, няма да престане да ни вдъхновява за тези божествени идеали, които ни водят към Него!”

            Продължавам последователно с втория том материали за Пакта. Министърът на Персия Джафар Хан Джалал утвърждава: “Знамето на Мира ще служи като пристан по време на войни и вълнения. Бързам да прибавя моя принос за великия проект, който Вие предлагате. Той предизвиква дълбоко одобрение и сърдечната подкрепа на човечеството, защото съкровищата на изкуството и науката представляват огромен  двигател на човешкия живот. Те не само просвещават нашата съвременна цивилизация с културата на нашите предци,  но те служат като проводник и ни вдъхновяват да следваме същото качество на изкуството и благото, което прави живота по-изтънчен и благ.

            Представителят на Китайската Република Свен Лин Цзу изказва подкрепата на своето правителство със следните вдъхновени изрази: “Проектът ще обедини всички нации под едно знаме за опазване на културните съкровища от разрушение, както по време на война, така и в мирно време, има благородна цел и заслужва подкрепата на всеки човек. Истинната култура и истинската наука в своя принос за цивилизацията и благосъстоянието на човечеството не познават национални граници. Техните творения и светилища затова трябва да бъдат невредими от всякакви посегателства по време на международни стълкновения. Музеят “ Рьорих” заслужава добри пожелания от всички народи за успех на тази конференция”.

            Маститият д-р Джеймс Браун Скот, директор  на Института Карнеги за Световен Мир и президент на Американския институт по Международно Право, завършва своята забележителна реч с: “ Владетелите на Културата на миналото, пазителите на Културата на настоящето за бъдещето, ние подписвайки този световен Пакт издигаме световния стандарт на Културата и човечеството на миналото настоящето и бъдещето, и в същото време световния стандарт за народите и техните международни отношения”.

            Професор де Ла Прадел, професор по международно право на Парижския Университет, припомня, че Знакът на Знамето е бил на щитовете на кръстоносците, и завършва своята реч със следното утвърждаване:”Да се опази творчеството   - това значи да се спаси човешкия гений. Това цивилизовано действие заслужва да убеди правителствата, общественото мнение, моралистите и любителите на техниката, артистите и юристите да се обединят под Знамето на Триединството”.

            Доктор Александро Алварес, член на Академията за Морални и Политически Науки, генерален секретар  на института по Американско Международно Право, изказва пожелание: Приемането на Пакта и Знамето за опазване на паметниците ще позволи да се извърши нов прогрес на международното право и ще бъде победа на Културата на човечеството. Пожелавам пълен успех на конференцията във Вашингтон”.

            Професор  Люи Ле Фюр, професор по международно право на Парижския Университет, сред пожеланията за пълен успех на Пакта, казва: Това ще бъде достижение за конференцията. И от цялото си сърце пожелавам успех, който ще послужи за опазване на паметниците творенията на изкуството, които са общо достояние на човечеството.”

            Барон  Михаил Таубе, професор по международно право, завършва своето приветствие:” Нека Знамето на Мира със всички идеи, съдържащи се в него, се развява по целия свят и пази идеала за мир и съюз между народите, осмислен  на основата на нерушимата база на истинната цивилизация, на синтеза на изкуството, науката и религията”.

            Д-р Михаил Ман Уайт, министър на Ирландия, заключава: “За щастие, всяка цивилизована нация може да се гордее с паметниците на славното творчество и културните достижения. За да се съхранят тези творения, в които е изразена историята, се предлага настоящият Пакт, и аз вярвам, и аз вярвам, че интелектуалните сили на света ще го доведат до всеобщо приемане”.

            Д-р Тошихико Такетоми, делегат на японското императорско правителство, така завършва своето приветствие:”Мирът е естествено условие на съществуване, и войната е само преходен феномен. Днес ние се опитваме да изградим здрава основа на международния мир. Нещо повече, сериозността на положението на икономиката в света ни карат да осъзнаем, колко взаимно зависими  са народите, и аз вярвам, че дружеските културни отношения, съществуващи между Запада и Изтока, ще послужат като най-голям залог за разрешаването на световните проблеми. И така, има се действено свидетелство за нашата искреност и сътрудничество: именно днес на 17 ноември, Знамето на Мира на Рьорих може да бъде видяно развяващо се  над музея на департамента на просвещението в Токио. По този начин, този символ в името на Красотата и Знанието отново събира заедно Изтока и Запада”.

            Д-р Ваверка, министър на Чехословакия, каза: “Считам за голямо преимущество да бъде сред тези, които изразяват своето възхищение и уважение на великата идея, която днес ние ще почетем. Моето присъствие тук вече е знак, че Чехословакия с пълно сърце подкрепя благородната задача на международната конференция Знаме на Мира.”

            Генералният секретар на организацията “Маха Бодхи” Деваприя Валисинка завършва приветствието на организацията:” желаем всячески успех на труда на конференцията. Ние не се съмняваме, че будистките страни напълно симпатизират на тези движения,  и ако има представителство от техните правителства, те ще се окажат сред първите, които ще подпишат Пакта”.

            Маститият  маршал на Франция Лиоте пише:  “ Имам честта да свидетелствам своята дълбока симпатия към работата на конференцията във Вашингтон за всеобщо приемане от правителствата на Пакта Рьорих. Мисията, която има за цел опазването на историческите паметници и творенията на изкуството, по време на война има дълбоко значение за съхраняване на цивилизацията и традициите”.

            Генералният секретар на Лигата на Нацията Пилотти приветства конференцияга:” Желая на Вашата трета конференция пълен успех и Ви моля да ме държите в течение за всички постановления и трудове на вашата организация”.

            Президента на френския Червен Кръст, маркиз Лилиер свидетелства:” Мога да Ви уверя в пълната симпатия на френския Червен Кръст в полза на успехите на конференцията във Вашингтон, на която ние от все сърце желаем велика успешност”.

            Камил Тюлпинк, президен та на нашия международен съюз в Брюш, пише: “ Ние с дълбоко уважение пазим в архивите на съюза благосклонното пожелание на Папата и Негово Величество Краля на Белгия. Също така ние винаги си спомняме високия интерес, проявен от Лигата на Нациите, Конференцията по разоръжаване, Френската академия, Научните учреждения и безбройните дейци, които ни изразиха своето съчувствие”.

            В приветствието на Шибаев, секретаря на Хималайския Научен Институт, освен прекрасните мнения на председателя на Хагския съд Адачи и членовете на същия съд Антонио Бустаменте, Рафаел Алтамир и д-р Лодер, и също така президента на Императорския Университет в Куюши Мацуура и министъра на народното образование на Нанкинското правителство Чанг, се посочват приветствените думи на  Морис Метерлинк: “От все сърце се присъединявам към подписващите Пакта Рьорих. Да се обединим около този благороден идеал със всички наши морални сили”. Там са приведени и забележителните думи на д-р Рабиндранат Тагор, сър Джагадис Бош и сър Раман, а също така професор Анезаки и покойния първи министър Хамагучи.

            Да не забравяме, че министърът на народното просвещение на Нанкинското правителство Чанг се изрази именно със следните думи: “ Пактът представлява неизмерима хуманитарна ценност, защото съкровищата на изкуството са световно достояние и принадлежат не на една страна. Само за това съжалявам, че за това не е помислено по-рано”.

            От далечния Тибет лама Лобзанг Мингюр Дордже пожелава: “Знамето на Мира трябва да получи признание от всички правителства. Всички трябва да се погрижат, това Знаме де бъде признато и законово възприето от всички страни”.

            Голяма подкрепа се съдържа в тези пожелания, приветствия и утвърждения на делегатите на правителствата и големите авторитети по международно право. От тези свидетелства вече не може да бъде отстъпено, защото това би било позорно за международното съзнание, което бе изразено в такива ясни и красноречиви изрази. Аз приведох само малка част от приветствията и утвърждаванията, но да си припомним, че те бяха хиляди, и имаха зад себе си милиони хора. След казаното, кой може да каже, че опазването на културните ценности за него не е съществено.

            Денят 15 април е незабравима стъпка в преуспяването на Пакта. Със същата доброжелателност и дружелюбие ще се натрупат и всички останали ратификации.

            Директорът на американския музей д-р Паул Хессемер в своята неотдавнашна  доброжелателна статия справедливо отбелязва, че  ако за окончателното възприемане на Червения Кръст е били необходимо толкова продължително време, то от всичко това не трябва да следва, че  и Пакта за опазване на културните ценности се нуждае от същите необяснимо дълги срокове. Това би бил позорно за човечеството. Н            апълно естествено, е че директорът на музея взима особено присърце културната задача на Пакта. Впрочем, всички приведени по-горе мнения на правителствените делегати и авторитети на науката толкова ясно говорят, че въвеждането на Пакта в живота не трябва да бъде отлагано.

            На предишната конференция за Пакта в Белгия барон Таубе справедливо завърши своята гореща реч с яркия призив: “Да удвоим нашите усилия!”

                                                                                                8 май 1935г.

                                                                                                 Цаган Куре

Очеркът е публикуван в сборника “Врата в бъдещето”