70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ	Бр.16/ април 2005

Николай Рьорих

КОНФЕРЕНЦИЯТА "ЗНАМЕ НА МИРА"

          Приятели!

        Приветствам ви, които сте се събрали в името на свещеното дело на Мира. Не случайно светът мисли за мир, защото, действително, враждата и взаимната омраза са стигнали до краен предел. Нарушаването на творческият живот увлича поколенията в бездната на подивяването. Никакви повърхностни признаци на цивилизация не скриват подивяването на духа. В тази вражда, сред земните смутове, се разрушават истинните ценности, творенията на духа човешки. Нека не се оглеждаме назад, където има толкова плачевни примери, когато се е налагало хората да пишат паметните думи:

            “Разрушено от човешката незнание – възстановено от човешката надежда”.

            Именно заради тази надежда на човечеството за по-добро бъдеще, за истински прогрес на духа е необходимо да се опазят истинните ценности. Няма да напомням историята на нашия Пакт, върху който работиха няколко Комитети, Международния съюз и две международни конференции. Несъмнеността на нашата световна идея се потвърждава от съществуването на Червения Кръст. Ако Червеният Кръст се грижи за телесно ранените и болните, то нашия Пакт предпазва ценностите на човешкия гений, пазейки по този начин духовното здраве.

            Светът всячески мисли за мир. Във всяко мирно предложение се съдържа стремеж към същия мирен прогрес и благосъстояние. Всеки на своя език повтаря благата формула на доброжелателството. Ето и ние знаем, че опазвайки, подобно на Червения Кръст, всички творчески ценности на човечеството с особено Знаме, ние изтласкваме по този начин и самото понятие война. Ако целият свят бъде покрито със Знамето за опазване на съкровищата на истинната култура, то няма да има къде да се воюва и враждува.

            Имаше гласове, които отбелязваха, че защо е необходимо де се мисли за опазване, когато по-просто изглежда, въобще да се прекрати войната. Но в същото това  време, когато такива гласове бяха чувани, вече нови съкровища на човечеството се разрушаваха и земята се покриваше с нови позорни знаци. И така, нека, преди всичко, свещено да пазим творческите съкровища на човечеството. Преди всичко да се съгласим за най-простото, че, подобно на Червения Кръст, Знамето в значителна степен може да призовава човешкото съзнание към опазване на това, което по своето свойство, вече принадлежи не само на нацията, но и на целия свят и е действителна гордост за човечеството.

            Могат да ни кажат, защо ние мислим  за война. Но нали никой не е говорил, че Знамето е необходимо само по време на формално обявена война. Та нали принципа за опазване на човешките съкровища е нужен и в много друг случаи на всевъзможни сътресения. Действително, не само войната, но и много други сътресения и конвулсии на човечеството защо ли особено яростно се стоварват върху паметниците на културата. Могат да се приведат безчислено множество печални примери.

            Някой каза, че при далекобойни оръдия Знамето не може да бъде пазител. Но нали и Червеният Кръст по същия начин не може да бъде забелязан физически на далечни разстояния, и в същото време никой няма да отрича високата хуманитарна полезност на учрежденията на Червения Кръст. Разбира се, няма да забравим, че по време на учредяването на Червения Кръст имаше много бездушни критици, възразяващи против тази високохуманна идея, но такова невежо осъждане е свойствено при всяко нововъведение. Да не забравяме, че великото откритие на Едисън – фонографа някои академици считаха за шарлатанство.

            И така, няма да обръщаме внимание на задържащите доводи, защото Червеният Кръст, благородно полезен, достатъчно показа, че дори при далекобойни оръдия, и при въздушни атаки и при газовата безчовечност понятието Червен Кръст остана високо нужно и неоспоримо. Когато талигата на Червения Кръст се носи по улиците, за да спасява, то движението временно спира, защото всеки разбира, че вън от повседневността(делника) се е случило нещо, изискващо екстремални мерки. И  сега сред смутовете на човечеството вече звучи СОС. Най-добрите умове стигат до мислите за необходимостта от широки мерки за умиротворяване и разоръжаване. Но само телесното разоръжаване няма да помогне. Нужно е да се разоръжава в сърцето и в духа. И ето световното Знаме-пазител на истинските съкровища на човечеството ще помогне за широкото напомняне за това, което трябва да бъде свято пазено, като пътеводители и залог за светлото бъдеще. Учениците от най-ранна възраст трябва твърдо да помнят, че там, където е знамето-пазител на човешките съкровища, там трябва да има особено внимание, особена грижа за достойнството и  дружеско сътрудничество за Благото!  Също както Международният Трибунал на Справедливостта в Хага, също както идеята за пощенския световен съюз, също както Червения Кръст, по своята същност нашия Пакт и Знаме не представляват никакво международно затруднение. Обратното, Пактът призовава към още едно сътрудничество. Зове към осъзнаване и каталогизиране на религиозните, художествените и научни ценности и към издигане на културното взаимно уважение.

            Ние няма от какво да се опасяваме, че военните чинове ще представят някакви непреодолими затруднения. Колкото и да е странно, но именно от военната среда ние не сме чували никакви отрицания, обратното, през цялото време се налага да чуваме гласове на съчувствие и съображения за пълната приложимост на Пакта. Дори такива неоспорими авторитети, като най-старшия маршал на Франция Лиоте, се изказаха напълно определено в полза на Пакта. Ако вие се запознаете с писмените заявления на такива военно-учебни авторитети, като ген. Де Ланнюриен, въвеждащ вече лекции за пакта във военните училища, то още веднъж ще стане ясно, колко лесно изпълнима е тази хуманитарна задача.

            Наистина, един учен се изказа, че Пактът може да пречи на военните действия. Но нали ако Пактът не само попречи, но прекрати военните действия, това ще бъде само негова несъмнена заслуга. Та нали целият свят само и мисли за прекратяване на смърто - и братоубийствените стълкновения.

            Хората дълбоко разбират, че материалната криза не може да бъде превърната в благосъстояние с едни декрети. Нали човешкото сърце трябва да се съгласи на разоръжаване и сътрудничество. И в този общочовешки постулат всичко, което напомня за  истинната култура на духа, за творчеството, за строителството, трябва да бъде опазено и утвърдено.

            Ние имахме много хиляди съчувствени на Пакта отзиви от високи представители на човечеството, от държавни и образователни учреждения. Организации с много милиони членове почетоха проекта на Пакта с единодушни възторжени резолюции. Музейната комисия на Лигата на Нациите също така единодушно одобри Пакта. Председателят на Трибунала на Международната Справедливост в  Хага е покровител на Международния съюз на Пакта, основан в Белгия.

            Сега за мен е  необикновено знаменателна Конвенцията в Америка. От Америка произлязоха много формули на мирно обществено строителство. Америка в своя необичаен в историята конгломерат от всички нации вече неведнъж се явява поборник на мирни и хуманитарни идеи. Затова аз считам, че както обществените маси на Америка, така и нейното правителство, изразяващо високия дух на нацията, активно ще подкрепят Пакта и Знамето на Мира, защото това съглашение би се явило като още едно звено в мирното световно преуспяване.

            Сърдечно съжалявам, че в днешния ден не мога да бъда с вас, но с всичката сила на сърцето си, с цялото си дружелюбие ви заклинам твърдо и повелително да създадете още една мощна опора за  процъфтяване на творческите съкровища на духа. Аз съм уверен, че правителството на Съединените Щати, на което вие ще предадете вашата резолюция, със свойствената му сърдечност ще се отзове неотложно.

            Ако човечеството е признало Червения Кръст за телесно ранените и болните, то също ще признае то и Знамето на Мира, като символ на преуспяването и здравето на духа. Покланям ви се ниско, от Хималаите, и ви моля да погнете на символа на здравето на духа човешки.