Илия Ганчев

СТИХОТВОРЕНИЯ И КАРТИНИ

ПОСВЕЩЕНИЕ

                                   на моите ученици

Прозорец бял - криле навън разтворил...
И толкоз погледи с мълчащо питане.
Усещаш как си задължен и отговорен,
как раснеш ти с децата, със мечтите им.

И трябва всеки ден да бъдеш интересен
и ненаситно нов, и изненадващ;
и да поделяш между всички честно -
на равни части своята любов и радост.

Сега си в клас... И колко сили трябват –
да те запомнят цял живот, и колко твърдост.
Усещаш как те с поглед те разграбват,
за да те върнат в обич, в обновена мъдрост.

И си щастлив със своята умора,
защото знаеш, че по пътищата шумни
децата с твоите думи ще говорят,
докато търсят собствените нови думи.

Къщи под хълма. Маслени бои, 60х50.

Пролетно разсъмване. Маслени бои, 60х80.

*    *    *

Така и в плана ти не бях предвиден –
пред тебе бях, но вечно бях невидим.

Уж в мене гледаше, а гледаше оттатък...
Като опарена отдръпваше ръката си.

От тебе, над мъжете с толкова победи,
в реда дори не бях оставен за последен.

Пред мене беше само делова, практична –
вежлива вън, прикрито безразлична.

Със скреж посипал моята интимност,
смехът ти бе студено слънце зимно.

Почти един живот се движеше край мене –
от другите, без друго, на друга променена.

Сега, когато мръзнеш в мраза собствен,
оставена отвред, се сети за дъха ми топъл.

Но вместо мен намери буца лед накрая...
Не се сърди – такъв студът ти ме извая.
 

*    *    *

От взирането дълго към звездите в здрача
получи също изкривяване гръбначно.

Вървиш – различен от останалите хора,
глава обърнал неестествено нагоре.

Прошива шията ти нетърпима болка
при всеки опит да се наведеш надолу.

Ще трябва скоро да се изкривиш обратно –
поклон да сториш с благодарност към земята.

Затуй очи преди в небето да удавиш,
към нея се навеждай ти – да се изправиш.
 

Синя зима. Маслени бои, 60х50.