СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
||
Емилиан Лалев СТИХОТВОРЕНИЯ Идеите Те живеят в абстрактен свят, преди нещата да се свържат в реалност; Свят без понятия. За да се появят в нашия свят, трябва да приемат ограниченията му – почти на шега. А при тях дори те самите не са отделни. Ние споделяме тяхната земя и понякога успяваме да ги нарисуваме. Но за хората тези рисунки са неопределени и винаги могат да се разберат и в противоположния им смисъл. Имаме нужда от доказателство и то съществува...
* * * Всичко се навързва в красив танц на съвпадения по време на вдъхновението.
Смаляване на информацията
1. Излишно претоварени машини правят грешки без да ги обичаме и не ги разбираме. Информацията се топи, когато е еднаква за всички...
2. Еднаквите неща, дето са в различни части на твоя ум, се търсят едно – друго и страдат. Бог се явява във всяко разклонение на душата ти, където допуснеш светлина; Така постигаш своя шанс да се обединиш и да се научиш да се завръщаш от пътищата на заблудата.
* * *
Поместѝ се в потока – всеки гласен звук звучи безкрайно! Там между нещата няма граница.
Кубчето на Рубик
Разграничавам външното от вътрешното в мен: Математиката от Истината. Ако построя един затворен куб, той е един малък свят, в който се минава през този; абстракция, идеалният мъртъв артефакт на разума.
* * *
Те се подготвят за дръзката стъпка да затворят вратите си в замяна на опиянението от недостижимостта и заключването на непоносимите мисли.
* * * Не ни е позволено да мислим за това, за което нямаме думи.
|
||
|
|