ПОЕЗИЯ |
||
Бойко Златев
СТИХОТВОРЕНИЯ
СОНЕТ ЗА ДУШИТЕ "Погледни сонмовете крилати души..." Е.П.Блаватска, "Гласът на безмълвието" Отначало светът не умирал, но животът смъртта утешил с многократно по стълбата мирова въплътените в тяло души. безначални, безкрайни, безименни - мириаден е техният брой. Те не спят, нито могат да имат в неизбродното време покой.
Пълноводните дни прекосили и приели небесни стрели, те, на края на своите сили, чакат Огъня да раздели пеперудите кървавокрили от щастливите бели пчели. 1998
|
ЗА ПРОСТИТЕ НЕЩА І Нищо по-сложно от това да пишеш за прости неща.
Просто да пишеш е сложно, сложно - съвсем не върви. Няма защо да се вайкам - има по-умни глави. Всичко за тях е въможно.
ІІ Макар, че може би животът понякога върви накриво и може да е малко скучен, аз мисля, че във всеки случай светът е нареден красиво -
тоз, който бързо се научи, от него рано си отива.
|
|
* * * Платон изгони поетите от своята Държава само за да може всеки от тях да създаде свое собствено Царство.
|
ПРИКАЗКА Имаше Времето пръстени, имаше кости и черепи, имаше гривни и накити. Времето вече е кръстено. Костите скъта в земята. Златото хвърли на свраките.
|
(с) Бойко Златев. Публикувано в "ПАЛИТРА" на: 01.11.2003. |