СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
|
Първолета Маджарска
СТИХОТВОРЕНИЯ
БАБА МИ БУХНА МАЯТА. Ще има пак сецана баница. Ще лети като птица във въздуха и баба ще я приземява. Ще разтяга дрипите й във всички посоки и ще рисува върху нея разтопени слънчеви кръгове. Ще слага с лъжицата трошички сиренце, оваляно в шепата на яйчен облак, и после на змия ще я усуква.
Нажежена се задъхва фурната, гладна за тесто, за подници със баници – Огнена ламя, завързана за къщата. Гайда рукна, пълна със живот, че на баницата й е нужна гайда, душата й наоколо да поразходи и до небето да я извиси…
Слънцето отлепи мигли от стъклото – избледня, изчезна, изпари се - като сецаната, избуяла в спомените баница, която баба ми въртеше и усукваше.
ВИЖ АНГЕЛ С АХИЛЕСОВА ПЕТА и дявол с ореола на светец. Избрани доноси ще прочетеш. Ще чуеш клюка като постен виц. Това ти се предлага за десерт. Менюто всеки ден не се мени. Обелил зъб, покажеш ли се серт, съдбата мигом ще ти измени. Приятелят ще стане първи враг. Любимата ще те смени за куче. Зад себе си ще чуеш хорски грак и някой камък все ще те улучи. Подвий опашка, раните ближи, но сам – очи в очи със самотата. И хляба си със острото режи, а на врабците…отчупи комата.
НА ВСЯКА КОТКА РЕЦИТИРА СТИХОВЕ, кръстосвайки града с пияно тяло. Бакшиш оставил в ресторанти стихнали на сервитьорките със глас опален. Завръща се по бузите с червило, със смях пари на маса разсъбличал, стопили се в разлети чаши вино. Сред пепел от угарки се развличал.
Приятели го търсят след заплата. В останалото време са заети, затворили със катинар душата пред просещата шапка на поета. Когато все пак вкъщи се прибира без грош, но с вратовръзката, и блед, законната съпруга реагира, сукалчето приспала с празна гръд. Той гузен ляга, малките целува. Каквото му говорят, не разбира. Най-много ориста си да напсува и в сънищата пак да рецитира…
|
||
|
|
|
|
|
©
Първолета Маджарска. Публикувано в
|
|