ПОЕЗИЯ
|
|
ПОЕЗИЯ |
|
Ирина Велева
СТИХОТВОРЕНИЯ
|
* * *
Построих себе си. Бетон – самочувствие тухла след тухла – живот.
Тридесет и три лета живях. Тридесет и три пъти къща строях. Тридесет и три пъти себе си рушах..
Тухла след тухла – живот. И напразно. Когато си тръгна от този свят, къщата ще се срути в земята.
|
НЕВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ
Цял живот не се научих себе си със себе си да помиря. Да сключат примирие полюсите в моята душа. Да сложа знак на равновесие между светлия ми лик и сенчестата ми страна. Да омекотя омразата към себе си. Както и любовта. Научена съм да обичам другите. Но себе си със себе си не мога аз да помиря.
|
|
УЛОВ
Уловиха ме като риба в мрежата на живота. Ще престана да дишам и да плувам на воля. Подготвили са ме за пържене в тигана на годините, докато един ден не се озова на тепсията пред Господа.
* * *
Животът сее, жъне смъртта. Всички сме засяти семена. Един става човек, друг – полузвяр. Животът сеяч е, смъртта е жетвар.
|
РАЗПЯТИЕ
Едно разпятие – твоето разпятие. Душата ти е разпната, а тялото в пещта се гърчи. И мислите са ти подпалени. И чувствата – не са те същите. Едно подпалване- пожара на душата ти. Пожарогасителите ти отказват помощ. А ти си безсилен да гасиш пожара. Безсилен си душата да свалиш от разпятието. Думите са вече обезумели. Лицето ти е сиво с вкус на пепел. Не си ти Феникс – да възкръснеш. Не си Христос – да оживееш след разпятието. Безсилието в тялото се гърчи. Гледаш как бавно се превръщаш в пепел. Безвъзвратно.
|
|
|
|
© Ирина Велева. Публикувано в
|
|