СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ

Бр.27/юли-декември 2006


 

 

Бойко Златев

СТИХОТВОРЕНИЯ

   

 

*     *     *

 

Присъствието ми е твърде странно

и всяка стъпка - връщане назад,

и всеки поглед - поглед на изгнанник

в пределите на тукашния свят.

 

И нека да изглежда ненормално -

оставам при това, което е

противовес на земната реалност -

прекрасното отвъдно битие!

 

 

ЗИМА

 

Млъкнаха цветята и тревите.

Само там, на клоните сред хора,

на самото Слънце под лъчите,

някой по апостолски говори:

 

"Нямам вече ни сребро, ни злато.

Чакам плод от бъдните години..."

И свободно влиза светлината

в осиромашалата градина.

 

 

 

 

*     *     *

 

Които смисъл не намират,

не могат да не съгрешат.

Те свободата да избират

безсилни са да разберат.

 

Идоложертвено се спират

по набелязания път.

И задължително умират,

докато праведните спят.

 

 

ВЕЧЕР

 

Когато почне да здрачава,

денят горчи като пелин

и покривите се прощават

с боите си един по един.

 

А сенките се удължават

и сводът става все по-син.

И гущерите се стаяват

в бръшлянения балдахин.

 

 
     

    

 


© Бойко Златев. Публикувано в  на: 28.12.2006.

Бр.27/юли-декември 2006