СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
||
|
Бойко Златев
СТИХОТВОРЕНИЯ
* * *
Присъствието ми е твърде странно и всяка стъпка - връщане назад, и всеки поглед - поглед на изгнанник в пределите на тукашния свят.
И нека да изглежда ненормално - оставам при това, което е противовес на земната реалност - прекрасното отвъдно битие!
ЗИМА
Млъкнаха цветята и тревите. Само там, на клоните сред хора, на самото Слънце под лъчите, някой по апостолски говори:
"Нямам вече ни сребро, ни злато. Чакам плод от бъдните години..." И свободно влиза светлината в осиромашалата градина.
|
* * *
Които смисъл не намират, не могат да не съгрешат. Те свободата да избират безсилни са да разберат.
Идоложертвено се спират по набелязания път. И задължително умират, докато праведните спят.
ВЕЧЕР
Когато почне да здрачава, денят горчи като пелин и покривите се прощават с боите си един по един.
А сенките се удължават и сводът става все по-син. И гущерите се стаяват в бръшлянения балдахин.
|
||
|
| |