Свами Вивекананда

СЛОВО В СВЕТОВНИЯ ПАРЛАМЕНТ НА РЕЛИГИИТЕ

11 септември 1893 г.

Братя  и сестри американци!

Сърцето ми се изпълва с неизразима радост поради това, че аз стоя тук и отговарям на топлите и сърдечни приветствия, които вие изказахте по наш адрес. Аз Ви благодаря от името на най-древния монашески орден в света; благодаря Ви от името на майката на всичките религии, и аз Ви благодаря от името на милиони и милиони индуси от всички съсловия и секти.

Световният парламент на религиите в Чикаго с участието на Свами Вивекананда. 1893 г.

И още благодаря на онези изказващи се от тази трибуна, които, говорейки за делегатите от Изтока, Ви казаха, че тези представители на далечни народи напълно могат да си припишат като заслуга това, че те са донесли до другите страни идеята за търпимостта. Аз се гордея с това, че принадлежа към такава религия, която е преподала на света урок по търпимост и вместване на всичко. Ние не само вярваме в универсалната търпимост, ние още и приемаме всички религии за истински. Аз се гордея с това, че принадлежа към такъв народ, който е давал убежище на преследваните и бежанците от всички вери и всички народи на Земята. Аз с гордост мога да Ви кажа, че ние сме приютили при себе си най-истинските остатъци от израилтяните, които са дошли в Южна Индия и там са намерили убежище в същата тази година, когато техния свещен храм е бил разрушен от римската тирания. Аз се гордея с това, че принадлежа към религия, която е дала убежище и до днес осъществява покровителство върху остатъците от великия народ на зороастрийците. Братя, аз ще ви прочета, няколко реда от химна, който зная и повтарям от ранно детство и който всеки ден повтарят милиони човешки същества: „Подобно на това, как различни потоци, които водят началото си от различни места, съединяват своите води в море, по същия начин, о, Господи, различните пътища, по които хората вървят по силата на различни подбуди, колкото и да са различни тези пътища, независимо дали са криви или прави, всички те водят към Тебе.

Този конгрес, който е едно от най-важните събрания, които някога са се събирали, със самия факт  на своето свикване потвърждава и обявява на целия свят чудесното, проповядвано от „Гита“: „Който и да дойде при мене и по който и път да дойде, и аз отивам при него; всички хора вървят по пътища, които в края на краищата водят към мене“. Сектантството, сляпата привързаност към догмите и неговото ужасно порождение – фанатизма дълго време са владели тази прекрасна земя. Те са изпълвали земята с насилие, отново и отново са я заливали с човешка кръв, разрушавали са цивилизацията и са довеждали цели народи до отчаяние. Ако не бяха тези ужасни демони, човешкото общество би постигнало много повече, отколкото то е постигнало до днешния ден. Но тяхното време се свърши, и аз горешо се надявам, че онзи камбанен звън, който прозвуча днес сутринта в чест на този конгрес, може да стане погребален звън на всичките видове фанатизъм, всичките видове гонения и преследвания, с помощта на меча или с помощта на перото,а така също и на всички недобри чувства между хората, преправящи пътя към единствената цел.