Лев Гиндилис

КОСМИЧЕСКИЯТ РАЗУМ: НАУКА И МЕТАНАУКА

продължение от бр. 50

 2. Съвременният научен подход към проблема

       2.1. По пътя към SETI

       2.2. SETI: област на изследвания

3. Цивилизации и култура, Космически Йерархии

2. Съвременният научен подход към проблема

„Хората губят много, като очакват изпълнението само на своите пътища. Как те ще мислят за далечните светове? Ще се наложи да променят много списъци и таблици.“

Учението Жива Етика. Знаците на Агни Йога

Откакто е било осъзнато, че звездите – това са други слънца, а нашето Слънце – една от звездите, несметното множество от които усейват небесния свод, - мисълта за наличието на планети около другите звезди, и не просто планети, а планети, населени с разумни същества, започнала да изглежда разбираща се от само себе си. Тогава възникнала мисълта за установяването на контакт с обитателите на другите светове. Появили се първите (фантастични, както ние сега разбираме) проекти за достигането на други планети – с помощта на птици, въздушни балони и гюлета. Тези наивни проекти се получавали  от силния ентусиазъм, съпроводен от недостига на научни знания.

2.1. По пътя към SETI

Може би, първият научен проект за установяване на връзка с обитателите на други планети може да се счита предложението на известния немски математик Карл Фридрих Хаус (от първата половина на XIX век) – да използва теоремата на Питагор за предаването в Космоса на съобщения за нашето съществувание. Той предложил да се изсече в сибирската тайга участък от гората под формата на фигура, илюстрираща теоремата на Питагор и да я засеят с пшеница. По цветовия контраст с обкръжаващата тайга такъв участък би трябвало да бъде добре забележим при наблюдаване с телескоп от съседните планети. Виждайки познатата фигура от теоремата на Питагор на участък, където по-рано това не се е наблюдавало, другопланетните астрономи би трябвало да разберат, че на земята живеят разумни същества, които им подават сигнал за своето съществуване. Примерно през същите години с аналогични идеи излиза австрийският астроном И. Фон Литров; той предложил да се прокопаят в пустинята Сахара канали във формата на правилни геометрични фигури, да се налее в тях керосин и да се запалват  за през нощта.

В края на XIX век Е. Неовиус, руски учен с финландски произход, предложил проект за връзка с обитателите от планетите на Слънчевата система с помощта на светлинни сигнали от типа на азбуката на Морз. Неовиус завършил Инженерната академия в Санкт-Петербург и след това преподавал математика и типография в кадетското училище в град Хамин. През 1875 година той издал книгата „Най-голямата задача на нашето време“ (тя излязла отначало на шведски, а след година през 1876 година – на руски език). В тази неголяма по обем, но много съдържателна книга се дава задълбочен исторически, философски и естественонаучен анализ на проблемите за извънземния разум. Но Неовиус не се ограничава с чисто умозрителни разсъждения, както това е било прието по негово време. Той формулирал задача за установяване на връзка с разумни същества от други светове и предложил способ, как да се направи това. Ставало дума за обитателите на планетите от Слънчевата система и преди всичко Марс. Точно тогава през тези години била изобретена волтовата дъга, която била най-мощният източник на светлина чак до появата на лазерите. Неовиус предложил волтовата дъга да бъде разположена във фокуса на телескоп с диаметър около 1метър и, модулирайки светлинния поток с помощта на подвижна лента с отвори, да бъде предаван сигнал от типа на азбуката на Морз, която вече е била използвана в телеграфа. Пресмятанията показали, че такъв сигнал би могъл да бъде открит на Марс, ако марсианците използват за наблюдение същия или по голям телескоп. Но как с помощта на азбуката на Морз да бъде предавана информация на извънземните, та нали те не познават нито нашата азбука, нито нашия език? Неовиус предложил да бъде използван  универсалният език на математиката. Той показал, как изхождайки от най-простите аритметически понятия („плюс“, „минус“, „по-голямо“, „по-малко“, „равно“), могат постепенно да бъдат построени по –сложни понятия, отначало математически, а след това и хуманитарни („хубаво“, „лошо“) – чак до най-отвлечените. В това отношение той предвъзхитил идеята на холандския математик Г. Фройдетел, който в средата на XX век, изхождайки от сходни съображения, разработил език за космическа връзка – линкос. За съжаление книгата на Неовиус останала незабелязана. По онова време цяла просветена Европа се увличала от книгите на К. Фламарион за множествеността на обитаемите светове, а на книгата на Неовиус просто не обърнала внимание. Както изглежда, той бил изпреварил времето си...

С настъпването на ХХ век започнали да се появяват съобщения за приемането на странни сигнали от Космоса. Пръв съобщил за това великият сръбски изобретател Никола Тесла. В един от дните през 1899 година той, както обикновено, работел в своята лаборатория в Колорадо Спрингс (США), когато изведнъж забелязал извънредно странни промени в напрежението на електрическата мрежа. „Измененията, които забелязал, - пише той, -  били периодически и носили толкова ясен характер на числа и команди, така че  ни биха могли да бъдат предизвикани от нито една известна ми по това време причина. На мен, разбира се, добре ми бяха известни отклоненията, предидзвиквани от Слънцето, полярното сияние и земните токове. Но аз бях дълбоко уверен, че наблюдаваните от мен вариации не биха могли да бъдат предизвикани от нито една от тези причини... След известно време ми се появи мисълта, че, може би аз съм наблюдавал сигнал от разумни същества... В мен все повече крепнеше усещането, че аз съм бил първият, който е чул приветствие от една планета до друга“. Съобщението за това било публикувано в навечерието на 1900 година и предизвикало голям шум в пресата. Изобретателят бил подложен на всеобщ присмех. Той много тежко преживявал тези насмешки и повече никога не се е връщал към обсъждането на тези сигнали, завинаги отнасяйки със себе си тяхната тайна.

Когато били открити радиовълните, и радиовръзката станала достояние на човечеството, естествено, се появила мисълта за използването на радиовълните за връзка с обитателите на други планети. В началото на 1920 година Г. Маркони съобщил за приемането на радиосигнали с неизвестен произход. Той не изключвал, че някои от тях биха могли да бъдат изпратени от  Марс. Това предположение не се подтвърдило, но то ярко илюстрира настроенията на онова време.

През 1920 година известният норвежки изследовател на полярните сияния К.Штьормер със сътрудници е наблюдавал явлението радиоехо с продължителни задържания, когато сигналът на предавателя се връщал през определено време, сякаш отразен от някакъв екран. Обикновено задържанията са се предизвиквали от отражението от йоносферата и са представлявали частица от милисекундата. Но понякога са се наблюдавали задържания с продължителност до 10 секунди и повече, което сочело наличието на астрономическо разстояние до отразяващия обект. Нещо повече, задържанията са  се променяли по своята продължителност, сякаш „екрана“ се е премествал в пространството. По-късно, в средата на XX век, били предприети опити да се интерпретират променливите задържания като определена информация от космическата сонда, намиращ се в Слънчевата Система. Подобни опити се предприемат и до сега. Но тайната на „Световното Ехо“ си остава неразгадана и до сега.

Разпокъсаните опити да бъдат открити сигнали от ИЦ, предприемани през 1-вата четвърт на ХХ век, не донесли очакваните резултати, и идеята за известно време била забравена. Изминал още четвърт век, преди тя да се възроди отново. За този неголям отрязък от своята история земната цивилизация, която преживяла втората световна война, извършила грамаден скок в своето научно и технически развитие. Едно от най-важните достижения било възникването на радиоастрономията, която послужила като база за едно ново възраждане на интереса за търсенето извънземни цивилизации.

Към средата на ХХ век учените достигнали до извода, че в Слънчевата система разумен живот (във всеки случай, в известната ни форма) съществува само на Земята. Значи, надеждата да бъдат срещнати братя по разум сега се свързва с изследването на други планетни системи около други звезди. През 1959 година американските учени Дж. Кокони и Ф. Морисън анализираха възможностите за радиовръзка с обитателите на най-близките звезди и показаха, че ако ТЕ изпращат по посока на Слънчевата система радиосигнали, използвайки близка до нашата техника за връзка, то ние  при нашите средства сме способни на уловим техните сигнали. Това стимулира началото на работата по издирването на сигнали от ИЦ. Именно от този момент  започва съвременният етап в търсенето на извънземни цивилизации и опити за установяването на контакти с тях.

Съществуват идеи, които твърде много изпреварват своето време, те посещават самотни мислители и, като правило, остават неразбрани и неприети. Но когато идеята е узряла, когато тя се „носи във въздуха“, тя обикновено засяга няколко умове наведнъж. Така станало и с идеята за междузвездната връзка. Докато Кокони и Морисън се опитвали да привлекат вниманието на своите английски колеги към този проблем и да ги убедят да започнат търсенето на сигнали – в тяхната родина, в САЩ, в Националната радиоастрономическа обсерватория (НРАО), вече се осъществявала подготовката за приемането на радиосигнали от извънземни цивилизации на вълната с далжина 21 см. Именно там били проведени първите експерименти по търсене на сигнали от ИЦ. Решаваща роля за организирането на този експеримент  изиграл директорът на обсерваторията – известният американски астроном Ото Струве, правнук на знаменития пулковски астроном Василий Яковлевич Струве. Програмата за търсенето на радиосигнали била наречена „Проектът Озма“ на името на приказната принцеса от страната Оз. Непосредствен ръководител на експеримента бил току що завършилия доктурантура в Харвардския Университет млад сътрудник на обсерваторията Франк Дрейк. За търсенето на сигнали били избрани две звезди от типа на слънцено Тау от Кит и Епсилон от Еридан, разположени на разстояние около 11 светлинни години от Слънцето. Първите наблюдения били проведени през април 1960 година. Експеримента по проекта „Озма“ продължавал около три месеца. Сигнали не били открити. Телескопът бил необходим за работа по други програми, и експериментът по проекта „Озма“ трябвало да бъде преустановен.

Ръководителите на проекта считали това преустановяване за временно, необходимо за усъвършенстване на техниката и коригиране на методите.

В последващите години бяха проведени десетки експерименти. Първоначално те се провеждаха само в САЩ и СССР, след това към тях се присъединили други страни. Били са използвани най-големите телескопи и специално създадените многоканални приемници.²⁶ В последните години на XX век, наред с търсенията в радиодиапазона, започнаха да осъществяват търсения на лазерни сигнали в оптичния диапазон на спектъра. Правени са опити за откриването на следи, оставени от дейността на извънземни цивилизации в космическото пространство. Правени са опити да се изпращат радиосигнали, а също така и съобщения на борда на космическите апарати, до извънземните цивилизации. Възникна цяло научно направление, което получава наименованието проблем SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence). Фактически – това е проблемът за изучаване на живота и разума във Вселената. Той съдържа исторически, естественонаучни, философски и етични аспекти. За разлика от чисто умозрителните разсъждения на предишните векове, проблемът SETI включва провеждането на изследвания и опити в търсенето на радио и други сигнали от извънземните цивилизации (ИЦ) и установяването на връзка с тях, но той не се свежда до тази чисто техническа задача.

2.2. SETI: област на изследвания

Действително, нека се опитаме да определим такъв важен технически параметър, като отдалечеността на връзката. За това е необходимо да се знае средното разстояние между цивилизациите. А то зависи от броя на цивилизациите в Галактиката. Значи, това число трябва да се знае. Оценката на броя на цивилизациите може да бъде направена с помощта на различни формули, една от най-известните е формулата на Дрейк. Сред факторите, които влизат в нея, се вземат предвид тези планети , които са с подходящи условия за възникване на живот. Но веднага щом се опитаме да оценим този фактор – пред нас незабавно възниква въпроса: а какви условия са необходими за живот? Отговорът зависи от това, какви форми на живот ще разглеждаме – ще се ограничим ли само с водно-въглеродния живот, който ни е познат на Земята, или ще вземем под внимание други възможни форми на живот. Значи, трябва да се изследва въпроса за това, какви са химическите форми и физическите основи на живота. Задължително ли е животът да съществува само на въглеродна основа? Могат ли да се използват в процеса на метаболизма други разтворители, освен водата? В  по-общ план – обезателно ли е животът да съществува само в молекулна форма, на молекулна основа, или може да се говори за електромагнитни и други „полеви“ форми на живот? В тази връзка може да се спомене за „лъчистото човечество“ на К. Е. Циолковски. По нататък, обикновено се ограничават до разглеждането на живота на планетите. Възниква въпросът – възможно ли е  животът да съществува на други обекти, например на кометите или в междузвездната среда. Тези въпроси се обсъждат в научната литература.²⁷

Във връзка с казаното неизбежно възниква въпросът – какво представлява животът? И след това следващият въпрос – как възниква той? За оценка на броя на цивилизациите трябва да оценим вероятността за произход на живота. Дори ако не можем да дадем количествена оценка, трябва, поне, да знаем – това случаен процес ли е ( както смятат някои изследователи) или закономерен? Какво е съотношението между случайността и закономерността в процеса на произход на живота? Играе ли тук някакво роля панспермията (пренасянето на живот), в това число целенасочената панспермия, по терминологията на Ф. Крик и Л. Оргел²⁸, или посяването на живот – според терминологията на К. Е. Циолковски? А може би, предсъществуващите форми на живот са иманентно присъщи на земната материя, както е предполагал Тейяр дьо Шарден?²⁹ Дали животът е възникнал еднократно, на определен етап от еволюцията на Вселената, както предполага В. С. Троицки³⁰, или той възниква непрекъснато съобразно степента на  образуване на необходими условия в едно или друго място във Вселената? И най-накрая, как животът е свързан с глобалните свойства на Вселената и с фундаменталните физически закономерности, с фундаменталните свойства на материалния свят – тоест цялата проблематика от въпроси, които се отнасят до антропния принцип.

Следващата група въпроси възниква във връзка с опитите да бъде оценена вероятността от възникването на разумен живот и технически развита цивилизация. Трябва ли еволюцията обезателно до доведе до възникване на разум, или са възможни и пътища без изход? Какво представлява разумът? Какво представлява цивилизацията? Какви са възможните форми и равнището на тяхното развитие? Каква е продължителността на живот на цивилизациите (или продължителността на комуникативната фаза)? За да се оцени броят на цивилизациите, трябва да се изберат някакви варианти за отговор. По нататък, проектирайки системата за връзка, ние трябва да разчитаме на определена мощност на предаващите системи. А това отново повдига въпроса за възможното равнище и характера на развитие на Извънземните цивилизации.

По този начин, проблемът за търсенето на Извънземни цивилизации довежда до поставянето на най-широк кръг научни и философски проблеми. Някои философи и учени твърдят, че наред със специалните научни дисциплини съществуват и общонаучни проблеми. Проблемът за търсенето на извънземни цивилизации се отнася именно към тази категория. Известният съветски астрофизик Викторий Фавлович Шварцман отива още по-далеч. Той смята проблема за извънземните цивилизации дори не за общонаучен, а за общокултурен, за проблем на цялата човешка култура, доколкото той  обхваща не само естественонаучните, но и хуманитарните области³¹. Трябва да се каже, че когато Шварцман издигна тази идея преди повече от тридесет години, тя предизвика отхвърлянето и от много колеги естественици. Но сега тази идея среща все по голям брой привърженици. Следва също така да се отбележи, че, изучавайки проблема за извънземните цивилизации, методите за установяване на контакт с тях, ние получаваме уникалната възможност да погледнем на себе си  един вид отстрани и по-ясно да осъзнаем кардиналните проблеми, стоящи пред нашата земна цивилизация.

В по-нататъшното изложение се спирам само на онези аспекти на SETI, които имат философско или етическо звучене. Много от тях получават напълно нова окраска и ново осветяване в светлината на Учението Жива Етика. За съжаление, то засега бавно влиза в научна употреба.

3. Цивилизации и култура, Космически Йерархии

При анализа на разумния живот във Вселената съвременната наука оперира с понятието „цивилизация“. Под космическа цивилизация се разбира която и да е цивилизация във Вселената, включително нашата земна цивилизация. Последната, по този начин, се разглежда като частна проява на феномена, като една от космическите цивилизации. Равнозначното понятие „култура“ почти не се използва, макар да би могло да се говори за извънземни култури. Това отразява преимуществено технологическия (или дори технократичния) подход към проблема. В областта на хуманитарното знание често се използва неясният термин „космически разум“. В Учението Жива Етика се въвежда понятието „Космически Йерархии“, което отразява йерархическата структура на Космическия Разум. Такъв подход (дори в чисто научен план) се оказва доста плодотворен. Някои учени и мислители  по свой път са стигнали  до идеята за йерархичността. Вероятно, най-много се е доближил до тази идея К. Е. Циолковски, който е писал за „Съюз между най-близките слънца, съюз на съюзите и т.н.)“ .Тук може да бъде отнесен „Великия Пръстен“ на И. А. Ефремов, „Галактическия клуб“ на Р. Брейсуел, идеите на Н. С. Кардашов за обединяването на цивилизациите и моделите на Метацивилизациите на Л. В. Лесков. Интересни идеи в този план в последно време развива А. Д. Панов. Според неговата концепция човешкият разум е само промеждутъчно звено в еволюцията на материята, след което следват по-високи форми на организация, по високи еволюционни стъпала. Обобщавайки закономерностите на еволюцията от Големия Взрив до възникването на разума и екстраполирайки го в бъдещето, той стига до интересни изводи за възможните (най-общи) свойства на тези стъпала и техните взаимовръзки³².

Нека да разгледаме как науката се приближава до идеята за йерархичността. Преди всичко, съвременната наука допуска съществуването на цивилизации на различно равнище, нещо което се явява вече определена предпоставка за идеята за Йерархията. Съществуването на цивилизации на различно равнище произтича от представите за непрекъснатото раждане на звезди. Едни звезди завършват своята еволюция, други възникват отново от междузвездната среда. В нашата Галактика за година се раждат от порядъка на десет звезди с планетни системи. С постепенното съзряване на планетите на необходимите условия, на тях възниква живот и, след минаването на милиарди години биологическа еволюция, се появяват разумни същества и технологични цивилизации. Наблюденията показват че вече след един милиард години след началото на разширяването на Вселената в нея е съществувало твърдо вещество от тежки химични елементи. Счита се, че съвременната възраст на вселената е от порядъка на 14 милиарда години. Следователно, преди 13 милиарда години във Вселената е можел да започне процесът на формиране на планетите и на възникването на тях на някакви разумни видове³³. Възрастта на Слънчевата система е от порядъка на 5 милиарда години. Значи, първите цивилизации са могли да възникнат 8 милиарда години преди нашата. Трудно е да си представим какво равнище биха могли те да достигнат за това време! По отношение на нас това са истински Богове. Неслучайно В. И. Липунов³⁴ пише за такива цивилизации като за научно откриваем Бог. А Карл Саган и Станислав Лем независимо един от друг стигат до идеята за това, че такива високоразвити цивилизации се намират отвъд пределите на нашия познавателен хоризонт. По същество Ю. Н. Ефремов изразява същата мисъл, когато отбелязва: „Не може да се изключи възможността за това, че такива понятия като „живот“, „техника“ и дори „разум“ отразяват само низшите стадии на развитие на космическите самоорганизиращи се системи. Висшите стадии на тяхното развитие не могат да бъдат адекватно описани  с помощта на понятийния апарат на съвременната наука“³⁵. В тази естественонаучна картина на света появата на разума се явява следствие от дълга еволюция. Умозрително може да се допусне (и някои учени допускат това), че творящият разум, бидейки сам продукт на определена еволюция, предшества и се явява източник на последващата еволюция. Подобни идеи много се доближават до метанаучните представи. Това се проявява най-ярко в идеята за Конструктора на Вселената.

Под Конструктор на Вселената се разбира колективният Космически Разум. Самата логика на развитие на науката довежда до представата за творящия Разум на Космоса. Идеята за Конструктора се появява във връзка с антропния принцип - АП). Удивително фината съгласуваност на фундаменталните параметри на Мирозданието и тяхната тясна връзка с възможността за съществуването във Вселената на живот и човек поставя пред науката и философията сложни проблеми. Именно това обстоятелство довежда до знаменития въпрос на Дж. Уилър: “Не е ли замесен човекът в проектирането на Вселената по по-радикален начин, отколкото ние си представяме това?“³⁶ Но следва да се каже, че подходът към тази идея е набелязан много по-рано. Така в  концепцията за ноосферата на Владимир Иванович Вернадски човешкият разум се изявява като важен геологически фактор, който действа в планетарни мащаби. Но Вернадски не се ограничава с това. Той разглежда Разума като важен космически фактор. Тази идея  особено активно развива Константин Едуардович Циолковски. Той е считал, че високоразвитите извънземни цивилизации, които са усвоили наблюдаваната от нас област на Вселената, въздействат върху хода на самите природни процеси. Те могат съзнателно и по новому да организират материята, да регулират хода на естествените събития, да създават нови закони на природата. Големият американски астроном Ото Струве се е придържал до близка гледна точка. Той е считал, че в средата на XX век науката е достигнала такова равнище в изучаването на Вселената, когато „наред с класическите закони на физиката, е необходимо да се вземе предвид дейността на разумните същества“³⁷. А известният английски астрофизик Фред Хойл твърди: “Здравата интерпретация на фактите дава възможност да се предположи, че във физиката, а също така в химията и биологията е експериментирал „свръхинтелект“, и че в природата няма слепи сили, които да заслужават доверие“³⁸. Г. М. Идлис, един от авторите  на антропния принцип, изучавайки проявата на универсалните закони на природата, стига до извода за съществуването на Висш Разум³⁹. А известният съветски астрофизик Н. С. Кардашов във връзка с проблема за търсенето на извънземни цивилизации е изказвал мисълта за това, че разширяването на наблюдаваната Вселена може да бъде „резултат от съзнателната дейност на суперцивилизации“⁴⁰. В съвременните модели на космическите цивилизации (Л. В. Лесков, С. Лем и др.) се разглеждат различни варианти на космокреатиката, тоест на създаването на светове, включително фундаменталното преустройство на структурата на материалния свят, изменението на неговите пространствено-времеви свойства и някои основни закони⁴¹.

Съвременната научна мисъл не се спира дотук, тя отива по нататък. Нека си припомним, че в момента на своето възникване Вселената има нищожни размери 10 см. В една епруветка биха могли да бъдат поместени несметно множество такива вселени. Учените вече започват (и то напълно сериозно!) да разглеждат въпроса за това, как може да бъде създадена Вселена в лаборатория!⁴² Но ако нашите учени засега правят това на хартия, то други по-развити Разумни Същества биха могли да правят това на практика. За съществата, обитаващи в такава Вселена, сътворилият ги Разум  предшества тяхната еволюция. Но самият той се явява плод на еволюцията на предишни цикли. Ние вече се докосвахме до този проблем по-горе. До подобни заключения в последно време стига и известният московски астроном Ю. Н. Ефремов. „Не може да се изключи, - пише той, - че широко известните обекти и дори субекти, като нас, могат да бъдат в края на краищата резултат от целенасочена активност на други цивилизации, резултат от дълга еволюционна верига от събития, в началото на които стои актът на сътворението – но осъществен не от извънприродна същност, а от високоразвити, далечни от нас във времето и пространството същества. Впрочем, ако тези същества са обитавали други вселени, - отбелязва той, - може с определена доза условност те да бъдат считани и за извънприродни“⁴³. С тези мисли на Ефремов си съзвучат и мислите на известния американски космолог Мартин Рис. Той говори за това, че идеите, свързани с Мултисвета (тук се има предвид Голямата Вселена, включваща в себе си множеството от всички вселени), водят до ненапълно обичайното заключение, че „ние представляваме творение на някаква висша или свръхестествена сила“. А това „изтрива границата между физиката и идеалистическата философия, - пише той, - между естественото и свръхестественото“⁴⁴.

следва продължение

Бележки (номерацията на бележките е непрекъсната и продължава от първата част на статията, публикувана в бр. 50)

26.  Обзор на тези изследвания може да бъде намерен в книгата на Л. М. Гиндилис «SETI: Поиск Внеземного Разума», М.: Физматлит, 2004.

27. Вж., например, Проблема CETI (связь с внеземными цивилизациями). М.: Мир, 1975. Голдсмит Д., Оуэн Т. Поиски жизни во Вселенной. М.: Мир, 1983. Дайсон Ф. Будущее воли и будущее судьбы // Природа, 1982. № 8. С. 60–70.

28. Crick F. and Orgel L. Directed Panspermia // Icarus, 1973. vol. 19, No 3, p. 341–346. Вж. също: Крик Ф., Оргел Л. Направленная панспермия // Химия и жизнь, 1974, № 9, с. 75–79.

29. Тейяр де Шарден. Феномен человека. М.: Наука, 1987.

30. Троицкий В.С. К вопросу о населенности Галактики // Астрон. журн. 1981, т. 58, с. 1121–1130. Троицкий В.С. Внеземные цивилизации и опыт // Астрономия и современная картина мира. М.: ИФРАН, 1996, с. 232–246.

31. Шварцман В.Ф. Поиск внеземных цивилизаций – проблема астрофизики или культуры в целом? // Проблема поиска жизни во Вселенной. М.: Наука, 1986. С. 230–236.

32. Панов А.Д. Структурный космологический эволюционизм и программа SETI // Вестник SETI, 2003. № 4(21). С. 3–15.

33. Кардашев Н.С. Космология и цивилизации //Древняя астрономия: небо и человек. М., 1998. С. 158–168.

34. Липунов В.М. Научно открываемый Бог // Земля и Вселенная, 1995. № 1. С. 37–47.

35. Ефремов Ю.Н. Гиндилис Л.М. SETI и прогресс астрономии //Астрофизика на рубеже веков. М., 2001. С. 555–563.

36. Уилер Дж. Выступление в дискуссии // Космология: теория и наблюдения. М.,1978. С. 368.

37. Салливан У. Мы не одни. М.,1967. С. 264

38. Цит. по: Казютинский В.В. Антропный принцип и мир постнеклассической науки // Астрономия и современная картина мира. М.,1996. С. 144–182.

39. Идлис Г.М. Единство естествознания, по Бору, и единообразные взаимосвязанные периодические системы физики, химии, биологии и психологии. I / II // Исследования по истории физики и механики. 1990 / 1991–1992/ М: 1990 / 1997. С. 37–38 / 101–187.

40. Кардашев Н.С. Астрофизический аспект проблемы поиска внеземных цивилизаций // Внеземные цивилизации. М.,1969. С. 48.

41. Лесков Л.В. Космические цивилизации: проблемы эволюции. М.,1985; 28. Лем С. Сумма технологии. М., 1968.

42. Новиков И.Д. Как взорвалась Вселенная? М.,1998.

43. Ефремов Ю.Н. Гиндилис Л.М. SETI и прогресс астрономии //Астрофизика на рубеже веков. М., 2001. С. 555–563.

44. Рис Мартин. Внутри матрицы. http://www.astronet.ru/db/msg/1190835