ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО	Бр.9 /септември 2004

Шри Рамакришна

ПРИТЧИ ЗА БОГА, ВСЕЛЕНАТА И ДУШАТА

І

            Какво е отношението между вселенската Душа (Бога) и душата на човека?

         Ако прехвърлим над потока дъска, водата изглежда разделена на две части. А те са едно. Тъй и неделимото ни се струва разделено на две от временните образи на майя.

          А всъщност има само едно.

ІІ

         Когато над някоя магнитна скала, скрита под водата, мине кораб, тя изтегля от него всички железни гвоздеи, та дъските от които е скован, се разпадат и корабът потъва.

         Магнитът на вселенското Съзнание притегля също тъй душата на човека: стигне ли душата близо до него, то завчас разбива личността, като изтегля от нея гвоздеите на себелюбието и душата потъва в океана на безкрайна божествена любов.

ІІІ

         "Познай сам себе си" - ни казват - "и ти ще познаеш и това, което не си, и Бога". Що е мое "аз"? Тази ръка ли, или този крак, месото ли, кръвта ли, или костите? Замисли се по-дълбоко и ти ще видиш, че във всичко това няма и следа от каквото и да е "аз". Какно снемаш люспа по люспа и слой по слой, когато белиш глава лук, тъй почни да изследваш и себе си - и ще видиш, че си отстранил всичко, без да откриеш някакво "аз". Но всред последната люспа ще провидиш пламък, проникващ всички люспи и слоеве: къде е той - дали там, или отвън, или навред - мъчно е да се разбере. Сетен плод на твоето издирване ще бъде Бог.

         Падне ли себелюбието като излишна люспа, познава се Бог.

ІV

         Ганг на знанието, що тече в душата на мъдреца, влачи водите си все в една посока. За него цялата вселена е сън. Той живее всякога в своето истинско "Аз".

         Ганг на любовта, що тече в сърцето на благочестивеца, не влачи водите си само в една посока. Той има свои приливи и отливи. Човек се смее, плаче, танцува и пее. Той иска да се наслаждава от своя Обичен, да се потапя в Него - и той плува в Него, гмурка се, изплува пак отгоре - като буца лед, плуваща по водата.

V

         Всички вери приличат на пътеки, водещи към една обща цел - едничкото безкрайно Божество.

VІ

         Мъдрецът ми каза: "Познай Бога!" А светецът ми рече: "Усети Бога!"

         Когато се доближавате до пазарната стъгда, чувате обща врява, шум и глъчка. А дойдете ли по-близо, общата врява изчезва и вие чувате вика на всеки отделен продавач.

         Додето сте далеч от брега, вие човате само шума на вълните, но стигнете ли досам морето ето че виждате кораби, чайки, бамбук - и окото ви брои приливащите талази.

         Бог не се усеща с четене на книги. Голяма разлика има от четене и непосредствено усещане. Дойде ли непосредственото усещане, всички книги, науки и писания изглеждат като непотребна слама.

VІІ

         Знам два случая, когато Господ не може да не се усмихне.

        Човек пада болен и усеща смъртта край себе си. А лекарят казва на майка му: "Не бойте се: аз ще го спася!" Той забравя, че вдън всяка случка, вдън живота и смъртта, лежи Божата воля. И когато го чуе, Господ се усмихва и казва: "Безумен е наистина този човек, който се хвали, че ще спаси болника си, умиращ по Моя воля!"

         Усмихва се още Господ, когато двама братя си делят наследството. Те мерят земята и казват: "Този дял е мой, а ето този - твой". И пак се усмихва Господ и си казва: "Цялата вселена принадлежи на Мен, а ето, че тия безумци говорят: "Това е мое, а това - твое!" "

        Да. Има два случая, когато дори Господ не може да не се усмихне.