СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
|
Бойко Златев СТИХОТВОРЕНИЯ
* * *
Таванът на моята стая прилича на бяла страна, в която свободно витаят игриви светлинни петна.
Към него поглеждам нахалост, когато си търся слова. Там нищо не пише. За жалост на моята грешна глава.
Таванът на моята стая на белия лист е близнак. Навярно отгоре е раят, несочен от никакъв знак.
* * *
Отворете сияйните порти, защото Той иде и ако не отворите портите, покрай вас ще отмине. Покрай вас има само пустиня. Но той няма да чака пред всяка ръждива ключалка да се събудят пазачите, да докладват за Него в двореца на царя че пред портите царски стои чужденец. Той просто ще хвърли пред портите цвете от Своя венец и ще каже: "Аз само минавам оттук. Дошъл съм да видя Земята Си." За да чуе от всички посоки на ехото гръмкия звук. Отворете сияйните порти в сърцата си!
* * *
Живял самотник на света в пространствата мъгливи. Във всичко търсел редкостта и пътищата криви.
За захаросани цветя душата си погубвал. И не обичал любовта - че кой не се е влюбвал?
И не познавал радостта от смътното очакване. И ненавиждал той скръбта, сълзливото оплакване.
Живял самотник на света... Какво ужасно нещо била е тази самота! Добре, че не е вечна...
* * *
Нещо случи се. И то с нищо несравнимо. Просто нямам вече дом. Само свят си имам.
Но дали светът е мой или негов аз съм? Кой ще ми го каже, кой в този свят прекрасен?
|
||
|
|
|
|
|
© Бойко Златев.
Публикувано в
|
|