СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
||
Снежана Славчева
Стихотворения
* * * Аз гмурнах се в една тъга уютна. В една скимтяща гладна рана скочих. В кълчищата на нервите се бутнах и жаждата лицето ми излочи.
Защо се влюбих не в човек, а в рана? Аз бръкнах право в кожичките мръсни. Във диплите на болката остана мехлемът, отпечатал мойте пръсти.
И охлювът на нежността пълзеше по тези топли улейчета неми, и като бебе в прощъпулник смешен се спъваше и падаше в безвремие... |
Понятие за щастие Лудостта пресече улицата плавно. С оранжев чорапогащник, зелена коса и лилаво трико. Говореше си сама и си гризеше ноктите. Не, всъщност говореше по GSM-а си, докато си гледаше часовника. Калъфчето зо GSM-а бе изплела сама на една кука. На една кука, на една паяжинна нишка бе изплела терлички за своята Палечка и си говореше с нея.
Дъждът я разтърси за раменете, плю й в лицето, шляпна я по задника. Лудостта свали прогизналите си обувки, подхвърли ги във въздуха и изигра художествено съчетание с бухалки от подметки.
Качи се грациозно в един автобус, шарен като китайски ресторант с весели дракончета, и поръча порция за двама, и плати с шепа монети с нумизматична стойност. Удари звънкото си чело в стъклото и каза: - Да пием за нашата любов!
|
|