СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
|
Бойко Златев ИЗ "КОРЕНЪТ НА ВРЕМЕТО"
|
|||
|
Бойко Златев. Коренът на времето. С., ХРИКЕР, 2012. |
* * *
Не отивай в цветната градина.О друже, не отивай там!Кабир
Аз послушах мъдрия Кабир – в цветната градина не отивам. Вътре в себе се потърсих мир и се свивам, свивам, свивам, свивам...
И духа в сърцето си съзрях – просено зърно, прашинка, атом. Все по-малък, по-невидим бях. Докато обгърнах небесата.
|
||
|
* * *
На д-р Юлия Шишина,автор на книгата“В с/аду воспоминаний”
В градината на своя адлежа под цъфналата вишна. Лекува вишневият цвят тъгата ми многогодишна.
Но аз с тъгата съм богат – за мене тя не е излишна – да съзерцаваш този свят разбирам мъката всевишна.
|
* * *
На Дияна
Знам, че никой не пита, но ценя съкровения смисъл. И отвъд планините се цени скъпоценният бисер.
Там, отвъд суетите, съкровена пътека отвежда. Скъпоценни са дните, ако в Слънцето има надежда.
|
||
|
* * *
Ах, как студени са ръцете ми! Водата как е топла! Как дланите ми са преплетени над изворния поплак!
И ромонът ми шепне: “Смъртен си – защо ти трябва слава?” А вятърът проправя пътя си през мокрите ръкави.
|
ШАМБАЛА
Сред пустиня велика – планина, и сред нея – градина... Синя светлина от дълбоките кладенци блика.
Няма начин случайно да стигнеш до тази страна. В нея може да влезе само който оттам е повикан.
|
||
|
* * *
Роден в неделя – станах ненаситен за вечната небесна светлина. Но в шеметния кръговрат на дните душата ми така и не позна
как гълъбите слизат да опитат в котела пръстен влажните зърна и как израства новата Луна от Корена на Времето в Египет.
|
* * *
В един единствен миг определен духът ми светлина си сътворява с резеца върху камъка студен, и с пламъка – мисловната гълчава.
А по-нататък, с всеки скръбен ден Окото на Живота се стопява, огньовете угасват покрай мен и моят ангел все по-малък става.
|
||
|
|
|
©
Бойко Златев. Публикувано в
|
|
