ПОЕЗИЯ
|
|
ПОЕЗИЯ |
|
Бойко Златев
СТИХОТВОРЕНИЯ
|
КЕСАРЕВОТО
"Той им казва: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев." Евангелие от Матея 22:20-21
Ти искаш данък? Щом искаш - на ти. Но ще ти дам и моята песен. Аз знам, че тя е за Небесата, но днес на хората я донесох.
Светът е Божи. Спокойно може и без закони, и без сенати, и без лика на добрия Кесар.
Така е, вярвай! Не си измислям. Тъй смехотворно е всяко vetto! Хвани се в мрежата, ако искаш - Христос по-здраво държи въжето.
|
|||
|
|
* * *
Защото само Ти Си Съдия и с Правда можеш само Ти да съдиш, и Твоята Зорница възсия над настояще, минало и бъдеще.
Защото само Ти ни съживи на догмите от гнилите окови (а Твоите "следовници", уви, се надпреварват да измислят нови).
Защото Ти Един се противиш на всичките съвети и конклави и "правдата" им, струваща грошове, и с твоето присъствие успяваш неправдата им да унищожиш.
Защото всеки лъч е Твое Слово, а всеки лавров лист е Твоя Слава, единствено на Тебе уповавам и търся в Теб спасение отново.
МОЛИТВА
Такова вдъхновение ми дай, с каквото думите се борят с вдъхновението, докато го убият, докато кръвта на вдъхновението изпият и в стихотворение се подредят.
* * *
Ще харижа на съдбата всичкото си злато, а аз безимотен ще се скитам по земята гърбав и самотен.
И в часа на светла смърт ще ме посетят джуджета и гноми и край мен ще закръжат като насекоми.
От ръката ми ще снемат сребърния пръстен, а аз безучастен ще стоя и ще си дремя скръбен и безвластен.
И грижовно ще провлачат напева си тъжен под месеца късен. Дъждовете ще оплачат гроба ми безкръстен.
ПЛОВДИВ
Толкова много обичам този град, че искам някога да се родя в него отново.
Отново? Та аз никога не съм се раждал в него! И все пак го обичам повече от града, в който съм роден и повече от града, в който ще умра, където и да е той.
Такъв, какъвто беше в моето детство, ще взема Пловдив със себе си. И ако не мога да заживея в него, такъв, какъвто беше тогава (защото сега е вече друг), то нека градът живее в мен до края на вековете.
* * *
Нищо свое нямаш на света. С всичко тук очаква те разлъка, ала си способен участта си да срещнеш без тъга и мъка.
И да се спасиш от самота на небето в тайната пустинна - да приемеш Безпределността като своя собствена родина.
* * *
Премъдрият Соломон беше казал, че за най-щастлив смята оня, който още не се е родил. А най-добрата идея сигурно е онази, която още не е въплътена.
И все пак ние се раждаме, и все пак осъществяваме идеите си, и даваме живот на нещастията, защото как иначе в щастия ще ги превърнем?
|
||
|
|
|
© Бойко Златев. Публикувано в
|
|