Петко Недялков. Другото
небе. С., Леге Артис, 2008.
Книгата се продава на
площад
Славейков, щанда на издателство "Камеа" и в книжарницата на
Университетско
издателство, СУ - Ректорат.
|
Петко
Недялков
ДРУГОТО НЕБЕ
Урок
Бе научен да провиждаш в мрака,
да отгатваш всеки силует,
търпеливо своя дял да чакаш,
в светло съзаклятие приет.
Бе научен в делниците да потъваш,
да се сливаш с всичко с лекота
и когато от тревоги си разпъван,
да си свиркаш весело с уста.
Бе научен да обичаш всичко живо,
но посегне ли към теб смъртта,
с дулото, студено и парливо,
да запушиш същата уста.
Другото небе
Не тук – а някъде далече там, където
не тегне черен труд, борба за залъка,
не над главите побелели е небето,
не нашето – със слънчевата залъгалка.
То дреме мързеливо като гущер,
недоубито, някъде на припек
из паметта – в градината й сушава
зелени само са на лудостта игрите.
Макар осаждена, душата – лястовица бяла –
на катерача с дързостта поема
по звездната, осята с дупки магистрала
към другото небе – да го превзема.
Шутът
Щом клюката като вълна заля високия им праг,
за блага вест приеха те налегналата го поквара
и припознаха пак в лицето му опасен враг,
на гръб преметнал старата олющена китара.
Какво сближаваше ги? Първородният им грях?
Работническо-селският произход? Може би това, че
той просто силно искаше да е един от тях,
на рамото на генералско чедо да поплаче.
Но затова, че беше змей-горянин, самострък
и Господ сам по челото го бащински целуна,
от ада чер му заделиха трети кръг –
по милост го приеха в тайната комуна.
Как безогледно се раздаваше докрай,
как се разголваше душата му пияна,
привиждаше му се, че там е земен рай,
а те отдавна бяха му приготвили казана.
Как се надяваше, че е разбран и чут,
как ловко го обкичиха с дрънкулки и звънчета!
Пред тях за нищо той не ставаше, освен за шут,
бе сляп за горделивостта предвзета!
Сега пристъпва в капището им... Кади
тамян на дявола рогат. Едва ли
ще бъде същият, какъвто бе преди.
Избрал ги? Той? О, не! Те него са избрали!
|
|
|
Петко
Недялков (р. 1963, Плевен) е възпитаник на Математическата гимназия "Гео
Милев" - Плевен, Физическия факултет на Софийски университет "Св.
Климент Охридски" и Специалната астрофизическа обсерватория на Руската
академия на науките. Преподавател по астрономия.
e-mail: japet (ad) phys.uni-sofia.bg
"Ако за поета казват, че постоянно гледа към
звездите, астрономът не е ли склонен винаги да свързва небето с
поезията?
Петко Недялков знае повече от поетите за звездите и може би това му
вдъхва кураж, че един ден ще стане най-доблият поет сред астрономите. На
добър час по звездните пътища..."
Кирил Кадийски
"Докато поетите
понякога проектират своята екзистенция върху небето, за да демонстрират,
че поназнайват астрономия, то астрономите се завръщат от своите
космически пътешествия като завършени екзистенциалисти, които знаят кое
прави една поезия истинска".
Петко Недялков
|
|
