Николай Рьорих за красотата

Бр.29/май-юли 2007

Когато развием късогледство  не се тревожим, отиваме на лекар, и той ни предписва очила за подобряване на зрението. Ако у някого се открие далекогледство, то в това също няма нищо необикновено или свръхестествено. Не така стоят нещата с ясновидството. Струва ни се, че ако е разбираем принципът на далекогледството, то какво по-лесно от това да го разпространим и върху всички други способи за виждане. И точно тук започва да действа предубедеността. Вместо да признаят чудодейната сила на природата, хорага са готови да повярват в магията и чародейството –толкова са силни предразсъдъците дори сред нашите така наречени учени.

Но ако някой много древен и много мъдър произнесе простата и разбираема дума, “ясновиждане”, то вътрешното чувство би ни подсказало, че всеки разумен човек е способен да овладее това понятие. И само замърсеността на някои центрове пречи за това. Както се вижда, също както и при случаите на слабо зрение, ние трябва да се обрънем към лекари, които да очистят разума нии да намерят способ да помогнат за нашето виждане. Но и тук са се вкоренили същите предразсъдъци. Обичайните щампи ни водят до състояние на бездействие. Та нали е толкова просто да се позовеш на някакво известно име или претенциозно издание. Човек с много усилия възприема новия жизнен опит.

 Въпреки това пълното осъзнаване на идеята за превъплъщението ще успее да облегчи земния ни опит.От всички изпитания изпитанието чрез мощта на красотата, както нищо друго, възвишава нашите обикновени способности. Многократно сме повтаряли, че само чрез моста на Красотата ще успеем да достигнем прекрасните огньове на противоположния бряг, койго вече е предопределен за нас. Ние се опитахме да убеждаваме малодушните да преодоляват обичаите на тъмното средновековие и отново в обикновения живот енергично да се въвежда красотата.

Сега ни предстои да определим какво приемаме за основа в съждението си за красотата. Множество канони и образци на красотата са достигнали да нас от древни времена. Бихме могли да отбележим безспорни типове красота, но веднага щом се утвърди новият тип красота, човечеството прибързано се устремява към търсенето на друг. Това трябва да бъде точно така. Защото нито с повърхностни устави, нито с изчисления не може да бъде намерено чувството на хармония. Ние знаем, че за издигането нагоре не е достатъчно само да си надарен и добродетелен, също така е необходима духовност. Само чрез съзидателната духовност може да се осъзнае ритъмът на хармонията. Само чрез това качество може да бъде осъзната реалната творческа мощ.

Общоизвество е, че интуицията вече влиза в пределите на духовността. Затова за съждението за красотата  ние можем да вземем формулата: “Чрез интуицията, на основата на големия личен опит, без всякакви условности и предразсъдъци”.

При цялото многообразие на възприятието на изкуството тази формула винаги ще ни опазва от съмнения. Невежите, бездарните, нищожните и разгневените ще се опитват много често да натрапят собственото си съждение. Те знаят, че предизвиквайки обърканост в критериите,  се спасяват. Те ще настояват с най-надменни и пусти изрази  за правотата на своите съждения, но не е тудно да се забележи, колко незначително и пристрастно е всичко това. Ето защо ние трябва да се стараем да избягваме такива тесни ограничения на нашата  съществуваща действителност.

Винаги духовността ни довежда до определено и ясно решение, но как то да бъде пренесено на здравия фундамент, за да се изкоренят малките гнезда на предразсъдъците? Създава се впечатлението, че те са множество както отдясно така и отляво. Всяко движение е вече проявено действие. Как да преодолеем отрицанието и да придадем на действието голяма значимост?

 Не се поддава на описание същността на красотата. Това е общоизвестно. Не е възможно един вид изкуство да се изрази с друго. Но е възможно да бъдат взети за основа някои решения, които да придадат на нашите чувства определена форма. Един такъв въображаем триъгълник ще ни спаси от трудността в съжденията за красотата. Красотата не е възможно да бъде разбрана без духовност и без нея полетът е невъзможен. Без опитът да се постави в основата,  без любовна към знанието не е възможно да се заложи фундаментът, от който започва израстването. Отхвърляйки предубеждението и условностите, само тогава ще  можете да се придвижвате напред и да постигате смисълът на ритъма на красотата.

 Много са хората и даже специалистите с голям жизнен опит, неозарени от ентусиазъм. Защото ентусиазмът се ражда в прекрасната страна на духа. Много често се случава да се слушат лекции, които са посветени изключително на механични изчисления, но колко смъртоносно звучат те, тези безжизнени символи.

Съзнанието става слабо и хладно от тези знаци, те ни заплашват, представлявайки грамадна опасност за еволюцията на кулутурата. От време на време се случва да се наблюдава, колко безпомощни са маховете на крилата на духа, лишени от мускулите на собствения опит. Тези прекрасни крила трептят при мъка, при страдание, без да знаят как да се насочат, как да изберат правилния курс. Ние следва да знаем накъде летим. Иначе дори най-посредственият и най-пошлият човек може да стане преграда на нашия път. Ето защо е толкова важно да се изучават, видят и чуят, съзидаваните съкровища.

Лъжливата духовност е позната на всеки: самомнението на малкия жизнен опит, оковите на предразсъдъците. Някой ще почувства, че мисълна е готова за полет, нейните платна вече са издигнати, вече е изпитано кормилото, и изведнъж подухва вредоносният вятър някъде от тясната задънена уличка, и отново тъмното предубеждение се излага на показ и прегражда пътя към достижението.

О, дух човешки,  ти като гъба се опитваш да попиеш всички отвратителни условности на предшествалите разхвърляни животи. Ти се надяваш да излекуваш старите рани с пластира на грубото съзнание. Но дупките в стените не могат да бъдат зазидани със зловонен боклук. Опасните изпарения  ще проникнат в цялата къща. Да забележим: защо хората толкова силно се сърдят, когато им посочваме техните предразсъдъци? Защо толкова негодува техния дух? Защото сте  се докоснали до най-уязвимото място и защото е толкова опасно влиянието на предразсъдъците. В дворците и в колибите,  в университетите и храмовете прониква един и същ микроб.

 Може да се очисти духовността, можете да се заредите с жизнен опит, но невероятно трудно е да бъде видяна бърканицата и нападенията на предразсъдъците. Може да се предположи, че озарението на духовността ще настъпи за един миг, стига само лъчът на светлината да се докосне до определен център. Може да се разбере, че жизнения опит не се натрупва толкова бързо, защото дори геният не може толкова бързо да усвоява високото напрежение на новото знание. Но извънредно трудно е да се постигне, че дори живия и блестящ ум се намира винаги в опасност от възвикването на нов тип предраздъци. Това е особен вид възвратен  тиф. И едно е средството срещу тази болест – твърдото осъзнаване на това, че ще преодолеете силата на микробите. Разбира се, не е нужно да се забравя,   че кризата на болестта на предубеждението е неизлечима. И колко много са обречените! Тези неизлечимо болни жадуват да ви заразят със своята болест.

В продължение на почти тридесет години ми се е случвало да общувам   с младежта с помощта на изкуството. Можете да си представите, колко мнения, колко сражения  ми се е наложило да издържа. Но дори в такава среда може да  се провъзгласи по-рано споменатата основа на съждението за красотата. Позволете  ми да повторя: “Чрез интуицията, на основата на големия личен опит, без всякакви условности и предразсъдъци”. Върху тази основа далекогледството се преобразява в творческо ясновидство. А чрез него може да бъде достигнато тържеството на хармонията.

Аз  ще позная! Аз ще мога да творя! Аз съм свободен!    

© А. Радкова, превод. Публикувано в  на: 29.07.2007.

Бр.29/май-юли 2007