"Самостоятелно развиващият  се индивид, който неизменно ще  преследва своята цел и в името на красотата и истината  ще преодолява неизбежните трудности и изпитания, срещащи се  в процеса на развитие, ще организира и  превръща в монолитна  цялост отделните елементи на съзнанието, които те носят, съзнателно ще жертва всичко най-хубаво което той има, в името на еволюцията на цялото човечество, в името  на общото благо."

Людмила Живкова

"Незнайно защо именно в България се осъществи първият практически пробив на новата мисъл, на новата философска система, на новите подходи към еволюцията на човечеството. И тя, Живкова, олицетворяваше този пробив. Нейният уникален пример още веднъж показа, че историята бива движена от личности, а не от масите, които могат само да тръгнат или да не тръгнат след  личността. На нея и бяха близки и творчеството, и подвизите на тези личности, тъй като самата тя беше една от тях"

 Акад. Людмила Шапошникова, директор на Музея "Н.К.Рьорих" в Москва

"Людмила Живкова е единственият държавник през ХХ век , който е възприел много дълбоко Живата Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и за одухотворяването на този строй с култура и висока философска мисъл. Тя много добре разбира, че държавата трябва да се гради и да живее по законите на красотата. Но на нея и е много трудно, и не само трудно, но и опасно."

Святослав Рьорих

IN MEMORIAM

БОГОМИЛ РАЙНОВ

(1919-2007)

На 8 юни ни напусна Богомил Райнов - поетът, писателят, философът, историкът и теоретикът на изкуството, теософът, естетът, колекционерът...

Роден е на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя, учения и теософа Николай Райнов. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1943 г.  Участник в антифашистката съпротива. Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), главен редактор на сп. "Художник" (1947-1950) и сп. "Изкуство" (1950-1953), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия (1947-1981). През 1953-1960 г. е културен аташе в посолството на България в Париж. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989) на Съюза на българските писатели. Между 1954 г. и 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства. Член-кореспондент на БАН от 1974 г. Носител е на орден "Св. Кирил и Методий", лауреат на Димитровска награда (1952 и 1969), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Паисий Хилендарски" (2006) и др. --------------->