IN MEMORIAM

Бр.29/май-юли 2007

На 8 юни ни напусна Богомил Райнов - поетът, писателят, философът, историкът и теоретикът на изкуството, теософът, естетът, колекционерът...

Роден е на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя, учения и теософа Николай Райнов. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1943 г.  Участник в антифашистката съпротива. Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), главен редактор на сп. "Художник" (1947-1950) и сп. "Изкуство" (1950-1953), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия (1947-1981). През 1953-1960 г. е културен аташе в посолството на България в Париж. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989) на Съюза на българските писатели. Между 1954 г. и 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства. Член-кореспондент на БАН от 1974 г. Носител е на орден "Св. Кирил и Методий", лауреат на Димитровска награда (1952 и 1969), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Паисий Хилендарски" (2006) и др.

Зад тази поредица от заемани длъжности и получени звания и награди се възправя внушителното по обем многопластово творчество на Богомил Райнов, заемащо значимо място в българската литература от ХХ и началото на ХХІ век. Първите му публикации датират още от 1936 (във в. "Ученически подем"), а първата му книга със стихове излиза през 1940 г. Заслужена известност не само у нас, но и в чужбина носи на писателя поредицата от романи "Инспекторът и нощта", "Пътища за никъде", "Господин Никой", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Един мръсник на средна възраст", "Реквием за една мръсница", "Умирай само в краен случай", "Тихият кът", "Ченге втора употреба". но още по-ценни за познавачите са други негови вечни творби - монографиите за Сезан, Дьога, Ван Гог, Бешков и Паскин, спомените за Святослав Рьорих, шедьоврите на есеистичната проза "Тайната" и "Магичен фенер", книгите, посветени на родителите му ("Дияна" и "В името на Отца") и на Людмила Живкова ("Людмила - мечти и дела"), на която беше сътрудник и съратник в нейните трудни и опасни по времето на тоталитаризма културни инициативи.

Своеобразен връх в творчеството на Богомил Райнов е философската му творба "Тайното учение", в която в достъпна форма, но едновременно с това изключително прецизно са изложени основните принципи на теософията и философско-нравственото учение "Жива Етика". С тази своя книга авторът съумя да изгради един български път към мъдростта на Учителите от Изток, да създаде ясен ориентир за следващите поколения в техните духовни търсения.

Тук е и мястото да споменем, че философско-нравственото учение "Жива Етика" не беше за Богомил Райнов нещо отвлечено и книжно и макар да наричаше себе си "един недостоен ученик" (или може би именно поради това, че един достоен ученик никога не би се самообявил за такъв), писателят се прояви като един от най-ярките и дейни последователи на Живата Етика не само в България, но и в световен мащаб.

Въпреки, че още от началото на 90-те Богомил Райнов вече не можеше да бъде видян на многолюдни културни прояви, той продължи своето активно участие в обществения живот. В интервютата си за пресата изрази категоричната си гражданска позиция както по отношение на варварските бомбардировки на НАТО над Югославия, така и спрямо недъзите на нашенския политически живот. Писателят беше един от десетте български интелектуалци, които през 2004 г. изпратиха писмо до президента на Русия В. В. Путин в подкрепа на изпълнението на завещанието на Святослав Рьорих и предаването на 288 задържани от руската държава картини на Н.К. Рьорих и С.Н. Рьорих на музея "Н.К.Рьорих" в Москва, който има обществен статут. А в послеслова към второто издание на "Тайното учение" се обяви срещу незаконните и изопачени издания на дневниците на Елена Рьорих, осъществени от руското издателство "Сфера" с подкрепата на директора на музея "Рьорих" в Ню Йорк Д. Ентин и осъди комерсиалните интереси, в служба на които беше извършено това погазване на авторската воля на Е. Рьорих.

Със смъртта на Богомил Райнов България изгуби един талантлив творец и достоен гражданин, чийто нелек творчески и житейски път го преобрази и издигна от злобата на деня до светлите висини на мъдростта и прозрението.

Публикувано в  на: 29.07.2007.

Бр.29/май-юли 2007