65 години от рождението на Людмила Живкова (1942-1981)

Бр.29/май-юли 2007

Дечко Узунов: "Широко известна е неуморната дейност на Людмила Живкова да събере - и тя ги събра - децата на света, да обедини техните стремления и радости в единния призив за единство, творчество и красота. София призова с мирния звън на детските камбани най-малките граждани на света към пътя на мира и доброто. (...) И ако говоря за най-малките творци на планетата, то е, защото бъдещето е в тях, бъдеще на всестранната развита личност, онази личност, на която людмила Живкова посвети своя живот, своите сили"

Богомил Райнов: "Людмила никога не бе си въобразявала, че би могла да заеме място дори в най-последния ред на дългата върволица от Велики страдалци, поели доброволно към кладата, бесилото или кръста. Тя просто бе следвала мисията, на която се бе посветила. Следвала я беше дори в минути на слабост, когато е съзнавала, че се стреми към непостижимото.

И стана така, че в това понякога неловко, понякога мъчително, ала винаги неотстъпно движение към непостижимото тя постигна толкова и такива прекрасни неща, с каквито никой наш политик от втората половина на века не би могъл да се похвали.

Големите строежи, новите училища, музеите и художествените галерии из цялата страна, новите театри и нови читалища, международните изложби, срещи, чествания, научни публикации, симпозиуми, дълготрайни програми - бяха според нейния замисъл само стъпала в този процес на духовно извисяване, при който името на България щеше тържествено да прозвучи из културните пространства на планетата."

Светлин Русев: "Людмила Живкова мина покрай нас със скоростта на светлите и чисти истини и изгоря устремена, превръщайки жимота им в истина за повече хора."

Ангел Балевски: "Людмила Живкова направи извънредно много и като председател на Комитета за култура, и с качествата си като личност не само за нашата култура, но и за популяризирането на българия в чужбина - за показване на нейното минало и настояще, на нейните творчески изяви. Известността на людмила Живкова в чужбина не може да не се свърже с любовта й към народа, защото подтикът за нейната голяма дейност беше именно тази любов"

Йордан Радичков: "...Много по-късно разбрах, че талантът е, който изследва границите на недействителното, като засява тази гранична зона или ивица със себе си и я прави възможна за ползуване в бъдещо време. Споменавам този факт, защото мисля, че покойната Людмила Живкова бе тъкмо от онези наши съвременници, които търсеха и изследваха границите на недействителното. Там, в предела на тези граници, човек застава като пред океан от мълчание, думите постепенно изгубват своя и без това блед смисъл и остават да ни владеят единствено чувствата."

Тодор Рибаров¹: "Тя търсеше с невероятна упоритост и откриваше навсякъде и у всеки човек оня творчески момент на приемственост в живота на личността и обществото, класическото триединство минало-настояще-бъдеще. В това се корени нейната апостолска мисия, мисия, неотделима от едно несъкрушимо верую - пределите на човешкото развитие, на човешкото усъвършенствуване са неограничени!"

Александър Фол: “Людмила е човек, който надхвърли и среда, и образование, и равнища - на Софийския университет, Оксфорд и Санкт Петербург - и сама стигна до прозрения, нейно собствено постижение. Тя наистина ще остане мит в историята на българската култура. Да не говорим за мита!”

Павел Писарев:  “Людмила Живкова не беше източник на негативни напрежения в сферата на културата. Всички помнят какви забрани имаше преди това - на филми, пиеси, книги, изложби и какви анатеми се отправяха към творци и произведения. Да не се връщаме назад към първите години след Девети септември. Може сега да се признае, че в резултат на нейното мировъзрение тя тушира в известна степен класово-партийния подход в областта на духовния живот и го обогати с общочовешките критерии. Просто им размести местата в българската културна политика. ”

Индира Ганди: “Нейната енергия и пълната й всеотдайност на международната дружба и мира оставиха дълбоки впечатления у всички, които са се срещали с нея. Ние се възхищаваме на нейното разбиране за мира и от забележителната работа, която тя извърши, за да развие културата на вашата страна.”

 Ромеш Чандра²: “Нейната голяма любов и специални грижи бяха щедро отдавани на децата и младото поколение. Тя бе неуморен труженик, постоянно стремящ се да дава творчески принос към културните и художествените постижения на българския народ, и показа идентичността на българите с великолепния поток на световната култура.”

Девика Рани³ и Святослав Рьорих: “Нейният красив образ ще живее винаги и ще вдъхновява всички прогресивни хора, в чието сърце има доброта и хуманност.

Нейната огромна образованост, широк светоглед и преданост я направиха уникален и вдъхновен ръководител на културата...”

1. Тодор Рибаров - Зам.-председател на Комитета за култура и главен секретар на Националната координационна комисия "1300 години България". <към текста>

2. Ромеш Чандра - Председател на Световния съвет на мира. <към текста>

3. Девика Рани - звезда на индийското кино, съпруга на Святослав Рьорих. <към текста>

При подготовка на подборката са използвани цитати от:

Богомил Райнов. Людмила - мечти и дела. С., Камея, 2003.

Ред. съвет: Стоян Михайлов, Л. Левчев, Л. Павлов, Св. Русев, Е. Евтимов - "Мислете за мене като за огън (Книга за Людмила Живкова)", Народна младеж, София 1982 г.

В. "Литературен фронт" от 22.07.1982 и 29.07.1982.

В. "Народна култура" от 23.07.1982 и 30.07.1982.

В. "Дума" от 28.02.2006.

Публикувано в  на: 06.08.2007.

Бр.29/май-юли 2007