80 години от началото на Великата Трансхималайска експедиция на семейство Рьорих

Бр.1 /ноември 2003


   Н.К.Рьорих. Хималаи. НГЧИ, София. 

Николай Рьорих

НА ПОСЛЕДНИТЕ ПОРТИ

Казаха ни: "Не бива".

Но ние все пак влязохме.

Приближавахме се към портите.

Навред слушахме все това "не бива".

Искахме да видим знаците.

Казаха ни: "Не бива".

Искахме да запалим светлината.

Казаха ни: "Не бива".

- Стражи беловласи,

много видели и знаещи!

Грешите, стражи!

Стопанинът разреши да узнаем.

Стопанинът разреши да видим.

Навярно той иска да знаем,

той иска да видим.

Зад портите изправен е пратеник.

Нещо за нас е донесъл.

Допуснете ни, стражи!

"Не бива" - ни казаха

и затвориха портите.

И все пак през много порти

преминахме ние. Промъквахме се.

И "може" оставаше там, подир нас.

Стражите пред портите ни дебнеха.

И молеха. И заплашваха.

Предупреждаваха "Не бива".

Навред запомнихме ние "не бива".

Не бива всичко. Не бива за всичко.

Не бива към всичко.

И само назад "може".

Но на последните порти

ще бъде написано "може".

Зад нас ще остане "не бива".

Тъй повели да напишат Той

на последните

порти.

1916         

 

     Н.К.Рьорих. Хималаи. НГЧИ, София. 

 

??????????? ?? ????? ?????????????? ?????? ???????

80 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКАТА ТРАНСХИМАЛАЙСКА ЕКСПЕДИЦИЯ НА СЕМЕЙСТВО РЬОРИХ

       Централно-Азиатската експедиция на Рьорих, наричана още Голямата Рьорихова Трансхималайска експедиция или Великата Трансхималайска експедиция на семейство Рьорих, е една от най-забележителните експедиции на ХХ век. По своите мащаби и научно значение тя надминава предшестващите я екпедиции в Централна Азия, организирани от руски и западноевропейски изследователи. Експедицията продължава над 5 години от 1923 г. до май 1928 г. Изминати са над 25000 километра, преодоляни са 35 високопланински прохода, две големи пустини - Такла-Макан и Гоби. Събрани са изключително богати колекции от минерали, билки, семена на растения, надписи и орнаменти, предмети на бита и приложното изкуство. Експедицията донася и множество редки тибетски ръкописи, между които записи на различни варианти на 16-томната тибетска поема за легендарния Гесер-хан. Установени са нови, непознати дотогава географски обекти планински върхове, пътища, долини, свещени места.

       Ядрото на експедицията, изминалите целия маршрут, са художникът Николай Рьорих, съпругата му Елена и техният по-голям син Юрий. Н.Рьорих неведнъж отбелязва, че без участието в експедицията на владеещия десетки езици и превъзходно познаващия тибетските наречия Юрий Рьорих тя би била неосъществима. Условията, при които пътуват, са изключително тежки. Опасностите от природните стихии се съпътстват от опасностите, причинени от враждебни лица. Въпреки редовно издадените тибетски паспорти и предварително дадените уверения и обещания, на пътешествениците не е позволено да посетят столицата на Тибет Лхаса. Нещо повече експедиционният керван е фактически арестуван от тибетските власти на високопланиско плато и принуден да зимува там в продължение на пет месеца в летни палатки. Пет души умират, от 102 камили живи остават само 10.

     Има няколко основни момента, които правят трансхималайската експедиция на Рьорих различна от предшестващите я не само в количествено отношение като събрани колекции и научни резултати, но и в качествено отношение. Ако трябва да се изразят в една дума тези разлики, то бихме могли да кажем, че те се коренят в различния  подход, който семейство Рьорих имат към изучаваните явления, присъщото им ново еволюционно мислене, което прави техния път, ако и отчасти съвпадащ географски с пътя на техните предшественици, коренно различен в духовно отношение.

Николай Рьорих.  ХималаиНационална галерия за чуждестранно изкуство, София

       Изучавайки историята на различни народи, Николай Рьорих винаги обръща специално внимание на общото между тях, на онези елементи, които обединяват Изтока и Запада и биха могли да легнат в основата на изграждането на новата Култура на бъдещето.  По нов начин, съзвучен с концепциите на Вернадски за живото вещество, подхождат членовете на семейство Рьорих и към изследването на преселението на народите.

        По своя път експедицията събира не само колекции от материални предмети, но и съкровища на фолклора, на устното народно предание легенди, сказания и притчи. С особен интерес пътешествениците посрещат всяко упоменаване на страна или обител на мъдреците, за която народите, живеещи от различни страни на Хималаите имат различни имена, но са еднакво убедени в нейната светла и благодатна същност.

        Още едно, неоценено навремето еволюционно измерение придобива Великата трансхималайска експедиция с осъщественото от Николай, Елена и Юрий Рьорих посещение на Москва през 1926 година. То е важна, неотделима съставна част на експедицията, въпреки че формално представлява отклонение от нейния азиатски маршрут. В СССР Николай Рьорих се среща с Чичерин и Луначарски, на които предава послание от Учителите на Изтока и предава дар от Учителите за съветското правителство - ковчеже със свещена хималайска пръст.

        По време на цялата експедиция Николай Рьорих активно рисува неговите няколкостотин платна са уникален резултат от експедицията, тъй като за пръв път подобно начинание се осъществява с участието и дори под ръководството на велик художник. А знайно е, че изкуството е специфичен път на познание и е в състояние да улови нюанси, които днешната наука не винаги е в състояние да схване. Елена Рьорих въпреки всички премеждия също продължава да работи над своите книги и дневници.

      Закономерно продължение на експедицията, духовно и научно продължение на Великото Рьорихово пътешествие е създаването от Н.Рьорих на Хималайския институт Урусвати.

          През 1989 година вторият син на Николай и Елена Рьорих, Светослав Николаевич Рьорих, предава на учредения от него в Москва Съветски Фонд "Рьорих", по-късно преименуван в Международен Център-музей "Рьорих" архива на своите родители, в това число колекции и други материали, свързани с Централно-Азиатската експедиция.

Литература:

Шапошникова Л.В. Центрально-Азиатская экспедиция и ее эволюционное значение. (лекция, публикувана на сайта на Естонското общество "Рьорих")

Степанова Н. "Посвящается 80-летию Центрально-Азиатской экспедиции академика Н.К.Рериха". "Содружество", №8, декабрь 2002 г. - февраль 2003 г.

 


(с) Бойко Златев, превод.      Публикувано в  на: 01.11.2003.

Брой 1 / ноември 2003