75 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ
|
|
75 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ |
|
|
Николай Рьорих ПОСТОЯННА ГРИЖА
Нашите комитети вече питат, какво ще бъде положението след ратификацията на Пакта? На някои приятели, може би им се струва, че официалната ратификация на Пакта вече изключва всякаква обществена инициатива и сътрудничество. Същевременно на дело би трябвало да бъде точно обратното. Колкото по-нататък, толкова повече трябва да се изисква в делото по опазване на културните съкровища общественото и частното начало. Делото на културата никога не може да бъде само дело единствено на правителството на страната. Културата е изражение на целия народ, по-точно на всички народи. Затова народното обществено сътрудничество в делото на културата е винаги необходимо за истинското преуспяване. Просветителните и учебни заведения, макар и да бъдат под непосредственото управление на правителството, но те никога няма да минат и без обществено участие. Колкото по-близко бъдат всякакви сдружения на приятелите на музеите, колкото по-активни бъдат родителските комитети при училищата, толкова по-голямо живо сътрудничество възниква. Точно по същия начин и делото по прилагане на Пакта за Опазване на Културните Съкровища. Колкото и да са дейни правителствените комитети и учреждения, те не могат да справят без помощта на частната доброжелателна инициатива. Още повече онези комитети, които са участвали и са били свидетели на всички перипетии на делото за Пакта, трябва да останат като най-близки съдружници и за цялото бъдеще време. Ако вече и сега нашите комитети за Пакта развиват разнообразно своята дейност, то за в бъдеще те могат още повече да способстват на държавното дело. Да си припомним, колко за изминалите четири години бяха предприети полезни начинания! Да си спомним, че покрай трите международни конференции, колко лекции бяха проведени в различни страни! Колко мероприятия се проведоха в училищата, колко статии се появиха в разнообразна преса, колко процесии и всякаква манифестации за Знамето бяха неуморно проведени, за да внасят в живота понятието за опазване на културните ценности. Най-накрая освен местните комитети, Вашингтонската конференция учреди Комитет за Пакта. С това наименование вече беше предопределено несменното, постоянно съществуване на такъв комитет. Този комитет представлява пазител на традициите, проявени и утвърдени от Вашингтонската Конференция. Комитетът беше учреден, по силата на единодушното постановление на конференцията, като верен страж, като свещен пазител за охраната на културните ценности Може да се предполага, че комитетът постоянно ще нараства и ще се обновява, приобщавайки нови сътрудници, изтъкнати дейци на изкуството и науката. Комитетите и учрежденията в различни, представляват верни сътрудници на Постоянния Комитет. Колкото и нови обществени организации да се откриват, колкото и нови силни доброволци да дойдат, дейността е толкова необятно широка, че всеки сътрудник ще бъде приет с радост и дружелюбие. Ако областите по охрана са толкова разнообразни и широки, то разбира се ще потрябва и участието на най-разнообразни обществени елементи. Дълбоко трябва да прониква съзнанието по опазване на културните ценности в народните маси. То трябва да стане неотнимаем предмет във всички училища, и училищните предаватели трябва да бъдат истински приятели на такава просветителна всенародна грижа. През годините на подготвителни действия нашите разнообразни комитети можаха да се убедят, че осъзнаването на културните ценности съвсем не толкова лесно прониква в различните обществени сектори. Всеки може да си спомни, колко пъти му се е налагало да се сражава за, струва ни се, най-прости съображения. Всеки със съжаление ще си спомни, че дори сред интелектуалните слоеве се срещаше не малко враждебност и неразбиране. По този начин и за напред не бива да се съблазняваме от мисълта, че разбирането за всенародното опазване на културните ценности толкова лесно и повсеместно ще обхване всички. И имаше трудности и ще има трудности. И те ще бъдат съобразно размера на делата. Кръстният път на културата съвсем няма да престане да бъде труден. Освен това, мнозина истерически ще вият за културата и в същото време няма да приложат никакви свои старания в тази случаи, когато те са можели нещо да спасят . Ще продължават дните на културата, на които външно ще се повтаря тази дума, но никакви действени последствия няма да станат. Няма да изброяваме разнообразните трудности, издигани от човеконенавистничеството. Нека да пребъдем винаги готови със всички средства да утвърждаваме в живота високото свещено понятие на културните ценности. Работата на комитетите, кръжоците, сдруженията, малките кръгове е била многообразна, и ще бъде още по многообразна. В зависимост от всички земни условия тази работа ще се задълбочава и разширява. Правителствените органи трябва да кажат сърдечно благодаря на всички онези доброволци, които ще пожелаят да вложат своят доброволен и съзнателен труд в такова голямо държавно дело. Ще възниква разбираемата възможност за доброжелателство и дружелюбие. Като разсадник на дружелюбното сътрудничество ще работи Комитетът, установен на последната конференция. Комитетът не беше ограничен в своя брой. Комитет може да има отдели, секции, комисии. С една дума, в доброто дело нищо не е забранено, което може да помогне на истинното просвещение. Нека също така постоянството се изразява и в желание за действие, сътрудничество, доброжелателство и дружелюбие. Където е произнесена думата “КУЛТУРА”, там би трябвало да расте и дружелюбието. Там би трябвало да крепне взаимното доверие и радостта от общия просветлен труд. Всеки приятел, който е приобщен, е път на културата. Всеки враг на културата, който е повален, е светла победа. Всяко спасение на свещената красота и знание е висока спасителна молитва.
16 февруари 1935г., Пекин
|
||
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод.
Публикувано в
|
|