Бр.28/януари-април 2007


 

Николай Рьорих

 

СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

   

 

Безобидният картоф е бил наречен “дяволска ябълка”. Колко бунтове, убийства и заточения са станали около тази “ябълка”. Ваксината срещу едра шарка е била наречена “антихристов печат”. Колко лекари са завършили своя живот  мъченически, и пак – убийства, метежи и заточения. Но какво да говорим за картофа и ваксините, когато фонографът на Едисън получи във френската академия почетното прозвище “уловката на шарлатана”. Могат  да се приведат безкрайно много мрачни факти за разгула на невежеството. Всяко благотворно достижение някъде непременно е било назовавано антихристов печат, дяволски хитрости  и,  в най-добрия случай, шарлатанство.

Просвещението е било необходимо навсякъде.  И сега не само в Тибет, но и в някои местности на Америка земята се смята за плоска, като чиния. Когато започвате да обяснявате кълбовидността и давате пример с околосветските пътешествия, то иронично ще ви отговорят: “От изток на запад е възможна околосветската обиколка, но от север на юг това вече е невъзможно”. Така живеят хората – от една страна, великолепни стратосферни полети и подготовка на ракети за луната, а от друга страна, земята е чиния, която бик държи на рогата си; когато той се измаря прехвърля земята от единия рог на другия, тогава стават земетресения. Всичко е ясно и окончателно.

Малко по-добре стоят нещата и с такива чисто научни достижения, като предаването на мисли на разстояния. Бехтерев, който вече е работил по този въпрос, са се опитали да го нарекат безумец, но и сега, когато цели десетки университетски професори са заети с най-сполучливите опити в областта на предаването на мисли на разстояние, то ще се намерят такива невежи, които или ще назоват това утопия или ще го причислят към някакъв най-тъмен спиритизъм. При това без да се стесняват.Какъв спиритизъм е това според значението на тази дума, когато общуването протича между живи хора. Сполучливите опити на професор Рейн в  Университета Дюк, макар и да се приветстват от неголяма просветена част от обществото, и тук множеството игнурамуси  се опитват  да хвърлят някаква сянка. Не напразно са били писани цели книги за мъченичеството на учените и художниците.

Кога най-накрая, хората ще разберат, че свръхестественото въобще не съществува, а  има само изученото и още неизученото. Сякаш изглежда, че всички блестящи открития от последните години би трябвало да вразумят човечеството.

 

1934г.

 

 
     

    

 


© А. Радкова, превод. Публикувано в  на: 04.04.2007.

Бр.28/януари-април 2007