Бр. I - 2011 (42)

Николай Рьорих

ОБИТЕЛ НА СВЕТЛИНАТА¹

Посвещава се на най-скъпото сърце

Обръщение към учениците

«Ангелът на Благото Мълчание»². Кой не се е възхищавал на пламенната тайна в образа на огнения Ангел? Кой не се е прекланял пред всепроникващата вест на този очакван и неочакван Гост! Той е безмълвен, както е безмълвно проумялото сърце. В Него е проявена нетленната красота на духа. Красотата във вечността на безмълвния и кротък дух, – Той и пази, и напътства.

”Ангелът е нещо неосезаемо, огневидно, пламъконосно”, – казва се в “Зерцало”. “Език за думи и ухо за слушане не иска; без глас  и чуване на думата предават един на друг разума свой” ... ”Мечтателно тяло обличат ангелите, за да се явят на хората”.

Ангел на Благото Мълчание. Русия, XIX век, поморско писмо. Темпера върху дърво, 30х35 см.

В мълчанието имаше видение. Предметите се изпълниха със светлина. И възсия ликът на Великия Гост. И Той затвори уста и скръсти ръцете си и се струеше светлина от всеки Негов косъм. И бездънно съсредоточено сияеха очите Му.

Грижливо донесе Пламенният вестта за обновения, благословен свят.  В тайна  даде Той знак за благост. В дръзновение напомни Той за Неизразимото.

Без умора, денем и нощем пробужда той  сърцето човешко. Той произнася заповед за победата на духа, и всеки ще Го разбере и приеме на езика на своето сърце.

Кой е изобразил Ангела на Благото Мълчание? Образът Му е в поморските писма.³ Но не само от полунощното море е тази тайна. В нея е ясен и покритият лик на вестоносеца на Византия. В нея е и тайната на кръста. Ангелът на Мълчанието е изобразен от същата тази ръка и мисъл, която е изградила образа на София Премъдрост Божия. Пламенни са крилете на устремената София, пламенни са и крилата на Ангела на Благото Мълчание. Огнени са конете, възнасящи Илия. И пламенното кръщение над апостолите. Все същият този огън, Агни на всезнанието и възнасянето, който пронизва всичко Живо и пред който не е нужно слово.  

Разсичат пространството искрите на динамото. Те разцъфтяват в напрежението чрез възходящи спирали и блестят както дървото с клоните си и листа на огъня. Логосът на мисълта нагнетява праната и в трепет човешкото естество се смущава пред проблясването на езика на мълнията. Пламва огънят на Кундалини. Въртят се колелата на Йезекиил, въртят се чакрите на Индия, страшно е окото на Капила⁴...  

Къде е пределът на сиянието? Къде е размерът на мощта?  Но невидима стана светлината, и звукът потъна... Нищо не проблясва, и самият аромат на праната се разтваря. Това е висшето напрежение. То е недостъпно за окото и нечуваемо за ухото. Само сърцето знае, че призовава мълчанието и че е препълнена чашата. Отначало мълния и гръм, и вихър, и трепет, и чак след това в мълчанието Неизразим Глас. Агни Йога казва: “Първият завет е подобен на гръм, но последният се твори в мълчание”. Отначало Пламенен Вестител, а след това Самата Пречиста София Премъдрост...  

Казано е: Благодатта е плашлива птица; стремителни са крилата на София – горко на невиделия, горко на неразпозналия, на прогонилия. Крилото,  пламенно по Благодат, станало явно, защо да се яви отново  на  жестокото или плашливо око? Но колко огньове вече са различими дори за неопитното око! За обителите на Светлината мечтае човечеството. Мечтае в безмълвие, сред мрака в дръзновение признавайки на себе си. Дори вярва нощем, но денем не изповядва. Макар и  и да помни закона: “Вярвам и изповядвам”. Самите отлично знаят, че вярата без утвърждаване  е само призрак, само отвлеченост! Но нали благодатта е привлеченост и утвърденост. Иначе за какво са  всичките мъгляви въздишки? И за какво е науката,  ако духът не дерзае да прилага? Никодим в нощта е само символ на вярата без последствия, само искра без пламък и топлина.

Смърдящо е разложението. Непоносим е студът на невежеството. Той е недопустим със своята вреда, със заразяването на натрупванията, с разлагането на основите. Вече много пъти изплашената птица на Благодатта ни тревожи със своите бели криле край затворените прозорци, но ние се боим от всичко, което нарушава нашето невежество и се надяваме на ключалките. Дори и окото да види – ще го наречем случай, ако ухото потвърди – ще кажем – съвпадение. За нас даже Х-лъчите и радият са просто нещо си, а електричеството е просто фенер за удобство. Ако ни кажат, че мисълта променя теглото на тялото – и това няма да смути механиците на цивилизацията.

 Необичайно много се увеличава неправилността на кръвообращението и погубващото кръвно налягане. Последната форма на инфлуенца подобно на белодробната чума изгаря белите дробове. Пламти гърлото. Свирепства астмата. Усилва се менингитът и “неразбираемите” сърдечни явления. Но за нас тези показатели са засега само “модни болести”, незаслужаващи още всеобщото внимание. Чуваме за препълване на пространството с радиовълни, за отравянето с газ, за особеностите на пресищането с електричество...  Но да се мисли за бъдещето е неприятно, и съдбата на  топката за голф понякога се приравнява към съдбата на кълбото на планетата. Ние се боим да се обърнем подобно на мъдрата Хатшеспут към онези, които ще живеят в бъдните години, които ще обърнат сърцата си  и ще гледат към бъдещето .

Но дори ако “плашещото” ни понятие “бъдеще” все пак бъде признато, то обикновено ще бъде  заобиколено от такива отживелици от миналото, че пътят към него веднага ще се превърне в подземие на тъмница. Същевременно първото условие на познанието е – да не се стеснява с метода на изучаване. Да не се настоява на условните методи.

Познанието се изгражда чрез дръзновение, чрез особени вътрешни натрупвания. Подходите към Единното Знание са толкова разнообразни. Описанието на тези зовове и жалони  на живота би съставило най-необходима и ободряваща  книга.  Не да се настоява, не да се съглежда, не да се угнетява с посочване, но да се напомня за светлината, за огньовете на пространството, за високите енергии, за неизбежните победи е необходимо. Трябва да се съберат всички факти, които още не са влезли в елементарните учебници. Тези факти трябва да се нанизват с най-пълна добросъвестност, без да се презира и да се високомерничи. Също така и без лицемерие, защото зад него е скрит личният страх, иначе казано невежеството.

Никога не може да се знае, откъде ще дойде полезното зърно или довършителното звено. Физик, биохимик, лекар или свещеник, или историк, или философ, или тибетски лама, или брамин-пандит, или равин-кабалист, или конфуцианец, или старица, знахарка, или, най-накрая, спътник, за името на когото неизвестно защо сме забравили да попитаме, кой и как ще донесе? Във всеки живот има толкова много забележително, светло, необикновено. Само да си спомним. При напомнянията пламват най-добрите, временно затъмнени звезди. И така отново, без да напускаме трудовия ден, ние се приближаваме не към забраните, а към възможностите, осветяващи живота. Именно не е наша работа да настояваме, за да не преминем в насилие, защото чрез насилие нищо не е достигнато. Но, твърдя, следва да се напомни за възможните радости. Имената на тези радости на духа е трудно да бъдат изразени на езика на плътския свят.

”Надеждата за покой през всички времена е карала хората да забравят за великото”, повествува Преп. Исаак Сирин.⁵ Кой не знае, че и птиците се приближават към мрежата, надявайки се на покой. Щастливи са онези, които, като са осъзнали безпределността, са обикнали ежедневния труд...       

Нужно е горене. Пламъкът на огъня сбира пътниците в пустинята. Така и зовът на напомнянето чука и достига под всички одежди до съзрялото сърце. Жалоните на пътя са различни. Неочаквани са зововете. Но нали неуморната зоркост и грижливото внимание ще бъдат ключове за затворените порти. Неуместни са отрицанията, където  е заповядано широкото вместване, честността на познанието и почитането на Йерархията на Благото.

В животът на науката започва да навлиза непредубедеността. С труд, съпроводени от насмешки, но вече в различни страни освободените от страха души се устремяват към предопределените синтези. Може би скоро ще бъдат възможни  форуми на тези работници на съзиданието. Вече се изграждат центрове, където неустрашимо, без осъждане от невежеството или от завистта може да се обменят доверителни мисли.  С цялата си грижливост внимателно ще събираме тези разнообразно сияещи цветя в единната градина на културата, помнейки “не бо врагам тайну повем, ни лобзание дам яко Иуда”. Без студа на осъждането, без невежеството на отрицанието ще отворим вратите на приветствието и светлото утвърждаване на всяко зрънце Истина.

Ние правим от огненото възхищение на възвишените духом Hysteria Magna с повишена температура. Вишудха⁶ – центърът в гърлото –  е само истерично кълбо. Огньовете на Светите Тереза, Клара, Радегунда; сърдечната топлина на Отците от Добротолюбието;  Тум-мо на високите тибетски  лами; или ходенето по огъня в Индия – обряд, който е жив и до ден днешен; та нали Агни-Дику – Престолът на Огъня също още от древността се е помещавал в Индия, където е хилядоглавата планина Маха Меру – всичко това  е все още в пределите на ненормалността при повишаването на температурата. Дори разликата в теглото на картофа преди разлагането му и загубата на тегло  при събирането на отделните негови части не ни кара да се замислим за енергиите, които засега се избягва да бъдат изучавани чистосърдечно и добросъвестно. Същевременно всеки искрен химик ще признае, че при всяка една реакция въздейства някакво неизказано условие, може би условието е личността на самия експериментатор? Присъствието на определено лице възпрепятства смъртта на растенията в лабораторията на сър Джагадиш Бозе⁷, но тъй като сър Бозе   е истински учен, то той веднага отбеляза това явление. Малко са онези, които обръщат внимание на въздействието на човешката природа върху живота на растенията. Малко са онези които са толкова изтънчени и зорки, че да приемат фактите такива, каквито са, а не така, както са им предписали суеверието, предразсъдъците, егоизмът и самомнението.

Светоносността (танджаси) на Манаса е също действителност, както и светлинните излъчвания, които възникват особено при напрежението на мисълта с високо качество. Художниците от християнската иконопис, също както и будистките майстори, са изобразявали светлинните излъчвания с голямо знание. Вгледайте се  и съпоставете тези изображения и ще намерите нагледно изобразяване и изложение на кристализацията на светлината. Тази действителност на ценността на мисълта, ценността на светлината е време да бъде изучавана и прилагана в живота. Време е да се помисли, че когато произнасяме великото понятие Благодат, не изпадаме в отвлеченост, но осъзнаваме реалността и благоценноста на действителността.

Дошло е времето за установяване на ценността на намираните лъчи и енергии. Предстоят продължителни, съзнателни опити върху въздействията и последствията на радия, Х–лъчите и цялата онази мощ, която незримо насища и нагнетява атмосферата на планетата. Без отрицание, в упорито познание е необходимо да се предприеме лабораторен опит именно с дългогодишни изучавания. Там ще се изследва и психическата енергия, физиологията на духа, и светоносността, и мисълта, и жизнедателите и животопазителите. Огромно целебно и творческо поле, и в самата продължителност на опитите ще се отрази неустрашимостта пред безпределността.

Огън и светлина; целият прогрес на човечеството приижда към тази вездесъща, всепроникваща стихия. Извикана, тя или ще бъде осъзната и законно приложена, или ще обгори неразумието на несъзнателността. И в това търсене думата Единство ни зове още веднъж и се изтриват условните наслоения на Запада и Изтока, Севера и Юга, и всички прашасали недоразумения. Същата “умна молитва”, същата “фина болка” на познаващото сърце, същото “възхищение на духа”. И, като отхвърляме дреболиите на наслоенията, ние се усилваме, от същото онова Неделимо, Единно, и заедно с апостолите повтаряме: “по-добре е да се кажат пет думи с ума, отколкото множество думи с езика”.

Няма да изоставим действителните ценности като отвлеченост, но без предразсъдъци ще ги прилагаме неотложно. Пренасянето на действителността  в абстрактното представлява  едно от прискръбните престъпления против културата. Дори и до днес често не чувстват разликите между цивилизация и култура, и така отпращат ценностите на последната в облачна недосегаемост. Колко от вече уреченото е прогонено, зацапано от страх и лицемерие! Но рано или късно ще трябва да се излекуваме от страха и да освободим онази маса от енергия, която изразходваме за страх, раздразнение, лъжа и предателство. Нека по-скоро се научим да филмираме нашите излъчвания, тогава ще видим истинския паспорт на духа. Агни Йога казва: ”Оглушавайки с всекидневието тъмнината крещи. Тъмнината не понася дръзновението на светлината”.

Света Тереза, Св. Франциск, Св. Жан дьо ла Кроа са се издигали в екстаз до тавана на килиите си. Но какво пък, ще кажете, – просто нарушение на поляризацията... при това сега вече изобщо неочевидно. Но, ами ако и сега има свидетели на левитация и промяна в теглото? Пламенният е служил заедно със  Свети Сергий. Св. Сергий се е приобщавал от пламтяща Чаша. Във велик огън са се се откривали незрими истини.  Възвишеното съзнание се е озарявало с пламенни езици. По време на молитвата на Св. Франциск манастирът така сияел, че пътниците са ставали, мислейки: “не е ли настъпило утрото”. Сияние се е разгаряло над манастира, когато Св. Клара се е молела. Веднъж светлината била толкова блестяща, че селяните от околността се събрали, мислейки си: “няма ли пожар?”.

Много са преданията, а ето и простия разказ за Псковския Печорски манастир: “Нашият манастир е особен. В тъмна нощ се отдалечете по-надалеч от манастира и се огледайте наоколо. Наоколо – безпросветен мрак,  тъмно като в рог, а над манастира е светло. Самият аз колко пъти съм го виждал. – Може би това е от манастирските огньове? – Така казват, които не знаят. Какви огньове има в манастира: две газени лампи и две кандила пред иконите. Това е и цялото осветление. При нас в града електричеството свети, но и в там в тъмнината няма как да разбереш, в коя посока то се намира. Не, това е особена светлина...”

По същия начин в Хималаите притичали за пожар и по същия начин вместо пламъка на унищожението намерили сиянието на духа.

По същия начин стояли планините, обкръжени със сините листа на огнения лотос. Пламвал неизгарящият огън. И прелитали мълниите на пречистването.  И не в преданията, а сега, когато знаците са толкова нужни. Когато познанието отново започва да се приближава към явленията с блага ръка и отворени очи, когато неотложно се показаха много знаци. И тях започнаха да ги забелязват на различни континенти различни хора. След всички уговорки, след всички извинения хората започнаха да признават, че не по погрешка, но наистина те виждат най-разнообразни огнени явления. Особена проява на електричеството... ! А какво представлява електричеството, това отново така и не казват.

При земетресение в Италия са видели цялото небе в пламенни езици. Над Англия са видели огнен кръст. Нима това е само суеверие, или просто някой е видял това, което често е оставало незабелязано... !

Опитайте се да проверите внимателността на хората и ще се ужасите доколко ние не умеем да изостряме нашата подвижност и зоркост. И самата мисъл – този скъпоценен магнит, и мощната стрела не е заострена и е зацапана в пренебрежение. Смейте се, смейте се, и все пак не се опитвате да мислите ясно.

Впрочем и боксът, и голфът, и крикетът, и бейзболът едва ли изискват сила на мисълта. То и конните надбягвания, така да се каже, не са за мислене. Могат да бъдат измислени много занимания, оправдаващи пренебрежението към мисълта, но все пак ще се наложи да се обърнем към мисленото творчество, и затова малките упражнения  на вниманието няма да бъдат излишни. Със сигурност в училищата следва да се организират специални курсове за изостряне на вниманието и мисълта. Та нали хората рядко умеят да диктуват две писма или да пишат с две ръце, или да водят два разговора. Често пъти изобщо не умеят да съхранят в представите си ясно изображение на предмет и да запомнят дори една обикновена обстановка. За някои дори почти всички чужденци са с еднакви лица. А нали една малка внимателност и яснота на мисълта би дала огромни находки.  Сред хигиената на мисълта ще забележим много от онова, които еснафите наричат феномени. И още една отвлеченост ще стане реалност. И още една възможност ще замени отчаянието на отрицанието.

Не можем да избягаме от века на огъня. И затова по-добре е да оценим и да овладеем това съкровище. Скепсисът е добър в сферата на разумността, но изразен като съмнение на невежеството той ще бъде само разложител. Същевременно сега целият свят особено ярко се е разделил на разрушители и съзидатели. С кои ще бъдем?

Наслушали сме се за всякакви светлинни излъчвания, и въпреки това презрително слушаме за човешките аури и за тези на животните. Дори ако фотографската лента ги е отразила, по–скоро  ще намекнем дали не става дума за случаен дефект на лентата, отколкото да си спомним за общоизвестния от древността закон.

Когато си спомняме за “странните експерименти” на Кийли⁸ – ние по скоро ще го наречем шарлатанин, но няма да си помислим за особеното психическо свойство на неговата природа. Апаратът действал в неговите ръце, но се  отказвал да действа в ръцете на други.  Защо тогава всяка машина в едни ръце се изхабява по-бързо, отколкото в други?   Всеки опитен инженер е забелязвал това. Защо умората на коня  зависи от ездача? И ръката съкращава живота на букета с цветя? Обикаляме около психическата енергия. Знаем, че подобно на мощната стара  Militia crucifera evangelica, която се е събирала около символа на Кръста, по същия начин ние трябва да се съберем около понятието Култура.  Без да умаляваме, без да унижаваме това водещо велико начало, но служейки му с цялата отдаденост на безпредразсъдъчното познание.

И сложно, и прекрасно е нашето време, когато  в горнилото на сплавите сияят многоцветни звезди. Опитните старци повествуват за дивната молитва в сърцето. “Винаги трябва да се върти в пространството на нашето сърце името на Господа, така както мълнията се върти в пространството преди да завали дъжд.  Това много добре го знаят онези, които имат духовен опит при воденето на вътрешна борба. Тази вътрешна борба следва да се води така, както се води една обикновена война”.

Когато от слънцето на правдата се разсеят страстните мечтания, тогава обикновено в сърцето се раждат светлинни и звездовидни помисли.  Или: “ у оня, който се е установил в трезвост (на съзнанието), чистото сърце се превръща в мислено небе със свое слънце, луна, звезди, бива вместилище на невместваемия Бог според тайнствено съзерцание и  възторгване на ума”.

“Седни или по-добре се изправи  в един несветъл и безмълвен ъгъл в молитвено положение. Не се отпускай. Приведи ума от главата в сърцето. Съблюдавай внимателност и не мисли с ума си  никакви мисли, нито лоши, нито добри. Пази спокойно търпение. Дръж умерено въздържание”.

За да въплътят този труд, Св. Отци, са посочили особено някакво действие, назовавайки го  художество, и дори художество над художествата.  Естественото художество  как “да влезеш вътре в сърцето посредством дишането, което многоспособства за съсредоточаването на мисълта”.

“Дишането чрез белите дробове провожда въздуха до сърцето. И така  седни, и като съсредоточиш ума си, вкарвай го чрез този път на диханието вътре, накарай го  заедно с въздуха, който се вдишва да слезе в самото сърце, и го дръж там, без да му даваш свободата да излезе, колкото и да му се иска. Държейки го там, не го оставяй празен, но му дай свещени думи. Погрижи се да привикнеш към това пребиваване вътре и гледай да не излезе оттам твоят ум скоро, защото в началото, той много ще унива. Затова пък, когато навикне, там ще му бъде весело и радостно да пребивава, и той сам ще поиска да остава там.  Ако успееш да влезеш в сърцето по този начин, по който ти показах, и се опиташ да следваш това правене винаги – то ще те научи на онова, за което не си и помислял”.

И така, потребно е да се търси наставник, който познава работата.  Дейността – умно-сърдечната молитва се извършва така: “седни на столче високо една педя, низведи ума си  от главата в сърцето и го задръж там и сетне призовавай умно-сърдечно: Господи Иисусе Христе, помилуй мя. Знай и това, че всички такива приспособителни положения на тялото се предписват и се считат за нужни, докато не се образува чиста и не рееща се  в сърцето молитва.  Когато чрез Благодатта на Господа достигнеш  това, тогава ще оставиш много и различни работи и ще пребъдеш най-вече в слова съединени с единния Господ в чиста и не рееща се сърдечна молитва, без да се нуждаеш от тези приспособления. Не забравяй при това, че ти, когато понякога бъдеш посещаван от самодвижеща чиста молитва, по никакъв начин не бива да я разоряваш със своите молитвени правила...  Остави тогава своите правила и колкото сили имаш, постарай се да се прилепиш към Господа и Той ще просвети твоето сърце в духовната работа.

Дори  при дълбок сън молитвените благоухания ще излизат от сърцето без усилие. Ако и да замлъкне тя по време на сън, но вътре тайно винаги ще свещенодейства без да прекъсва.. Защото единствено този посветен меч, бидейки непрекъснато въртян опразненото от всякакъв образ сърце, умее да обръща враговете в бягство и да ги посича и изгаря, както огънят сламата».

Много томове могат да се цитират от Отците на Църквата и от заветите на  пустинножителите и подвижниците техните правила, изпитани от тях и приложени в живота. «Когато се сподоби с духовни дарове, тогава непрекъснато бидейки под въздействието на Благодатта, целият става сияещ в светлина и става неотклоним от съзерцаването на духовните неща.  Такъв човек не е привързан към нищо тукашно, той е преминал от смърт към живот. Неизречени и неизясними са сиянията на божествената красота! Не може да ги изобрази словото, нито слухът – да ги вмести. Дали ще посочите блясъка на зорницата, светлостта на луната, или светлината на слънцето – всичко това е неуважително в сравнение с онази слава и е по-оскъдно пред лицето на истинската светлина, отколкото най-дълбоката нощ или най-мрачната мъгла пред най-чистата светлина. Така може да говори позналият от опит, какво е «съкровеният на сърцето човек » – «светлина, която свети в мрака и мракът я не обзе».

Не отвлечени символи, но реално знание е изобразявал Макарий Египетски, когато е писал: “Онези, които са синове  на Светлината и синове на служението в Св. Дух; те от хората на нищо няма да се научат, защото са богонаучени. Защото самата Благодат пише в техните сърца законите на Духа. Не им е нужно да достигат пълнотата на убеждението в писания, написани с мастило,  но върху скрижалите на сърцето Божествената Благодат пише законите на Духа и небесните тайни. А сърцето началства над всички органи на тялото. И ако Благодатта е проникнала в долината на сърцето, то тя властва върху всички членове на тялото и върху всички помисли”.

Началото на тайната на лекаря е “познаването на хода на сърцето” – повествува египетски папирус. Онзи, който познава духовното сърце, той   познава и  “фината болка” на физическото сърце, за която толкова проникновено говори книгата “Добротолюбие”. Познаващият тази “фина болка” е познал и огъня на любовта – не любовта на въздишките, но любовта на действието и подвига. Онази любов, която още от древни времена се нарича богочовешка, възнасяйки хорското чувствуване.  “Кой мъдрец на знанието няма да бъде владика на любовта”, повелява Агни Йога.

”Фината болка”, топлината на сърдечния огън е позната на потрудилите се в натрупването на опит. Позната е на онези, при които осъзнатият труд се е превърнал в молитва, а молитвата се е претворила в неспирно биене не сърцето, в ритъм на живота.  Ще ви попитат, какво представлява ритъмът, и защо е важно неговото познание? Значи попиталият не познава фината болка на сърцето и не познава пространството, не се е прислушал към химна на природата. Без собствено напрежение той няма да познае искрите на подвига, приближаващи сърцето му до степента на съзвучие с Битието и Любовта. Центърът на Духа е свързан с центъра на организма. Тази връзка, известна от векове, нито научно, нито философски не е разгадана, но същевременно е напълно очевидна.  

Чашата на опита! И по този път ние пак ще се доближим до творчеството на мисълта – до тайнственото, но неотменимо “Словото стана плът”. По този път Логосът се въплъщава в телесното. Тази тайна е проявена във всеки човек, във всеки въплътен дух. Бог е вложил вечност в сърцето на човека, - обителта на духа е нетленна, вечна през всичките въплъщения.  И тя познава светлината, тъй като самата тя представлява източник на светлина. Фината болка означава  раздвижване на фината енергия, а светоносността е един от първите признаци на действието на тези енергии.  Когато се нагнети тази светлина, когато стане видима и за нашето око – този момент винаги си остава чакано-нечакан. Завещано ни е да държим светилниците си запалени, но моментът на идването на вестоносеца е неописуем. Така неописуема е и фината болка, и заветът, че радостта е особена мъдрост. Можем да си спомним заветите на Бхагават-Гита и Агни Йога, и Кабала, и пророците от Библията, и огъня на Зороастър.

Платоновото “слънцеподобие” спада към същите тези неизразими, но светоносни понятия. Срещат се хора, които са го изпитали, и на тях не им е необходим речник, но в единно движение и дори безмълвие те взаимно ще разберат езика над всички словесни различия. Затова изповядвайте, изпитвайте, защото не знаете, кога ще дойде и вашият най-добър час и кога ще пламне огънят над чашата с натрупвания.   Качеството на мисълта ще бъде водач,  а ненаситната устременост ще бъде  крилата на  светлината на София. Та нали да сияем, а не да изгорим е заповядано.

Звученето на сърдечния център, дочуто и от Сократ, съзвучи на ритъма на благото. Очистването на материята на Спиноза се озонира от същите вълни светлина. Светлинният център на сърцето може да засияе с всеозаряващ  пламък – карбункула⁹ от легендите за Граала. 

Агни Йога казва: “В основата на цялата Вселена търсете сърцето. Творчеството на сърцето се напряга от чакрата на Чашата.  Най-голяма мощ се съдържа в магнита на сърцето. Думите, които не съдържат в себе си утвърждаване на сърцето, са празни. Перлата на сърцето е най-фина напрегнатост. Архатът като пламък носи в сърцето си  всички огньове на живота”.  Ориген утвърждава: “С очите на сърцето виждаме Битието”. “За чистите всички е чисто!” – неустрашимо повелява апостол Павел. Той е познавал чистотата и действеността на сърцето, когато то усеща само Благото и като магнит събира около себе си само добро.  Магнитоподобността на сърцето се упоменава често, макар научно също още да не е позната. Същевременно съкровищата на премъдростта и знанието се постигат именно чрез ума на сърцето, с чашата на любовта и самоотверженото действие. Където е съкровището ви, там е и сърцето ви.  Светоносността на сърцето е подобна на флуоресценцията на  морето, когато движението запалва зрими, безчислени образувания. Така и полъхът на творческата любов запалва огньовете на сърцето. “Да бъде светлина” – се казва в Мисълта на Великия.

Вътрешният човек иска само доброто, и в минутите на сърдечно сияние той  неизмамно знае къде е благото. От сърдечното сияние изтича само благо, и излъчваната светлина може да пресича всичките извивки на наслоеното невежество. Защото грехът и невежеството са братя на мрака. Да живееш в духа означава да сияеш и благотвориш и да постигаш, да живееш в плътта означава да затъмняваш и осъждаш и да твориш невежество и да удължаваш пътя. Но не следва да забравяме, че като удължаваме нашия път, ние затрудняваме и пътя на близките, затова всякакъв егоизъм, мислене само за себе си, самосъжаление, гордост, всякакво невежество представлява престол на тъмнината. В името на близките ние ние не трябва да нарушаваме ритъма на вълните на светлината.

Полезни са наблюденията върху цветята. Градината на светлината също така се нуждае в грижи и внимание, и струите на чистите мисли са най-добрата храна за нея.  Колкото е по-напрегната светлината, толкова е по-слаба тъмнината. Дори светоносното сърце на прекрасния ангел е могло да избере свободата на омрачаването вместо свободата на служението и сиянието. Затова е необходимо неотложно хранене на градината на светлината, иначе петнистите езици на тигровите лилии ще изядат лилиите на Благовещението и предателската беладона ще скрие фрезиите от сиянието на върховете. Трябва да се излъчва светлина, трябва да се поражда и усилва светлината на сърцето. Съсиянието и съзвучието на светлината при свободата на познанието се усилват взаимно. Безмерна е мощта на обединените с благо мисли. За всекиго е приготвена светлина, но можем да я закриваме с празен съд. Казано е: от падането на листенцето на розата световете потреперват и перо от крилото на птица поражда гръмове на далечните светове – каква прекрасна огромна отговорност, и нека не обръщаме гръмовете, родени от лекомислието, върху битието на земята.

От тази въздигаща ни  отговорност произтича светоносният стремеж добросъвестно, без разочарования да се изучава всичко заобикалящо ни. Дори всеки виртуоз се нуждае от ежедневни упражнения. Повторено е: “Ако си уморен – започни още нещо. Ако си изнемогнал – започни още и още. И като щит любовта призови”...

Светлината от сиянието на мисълта не само, че е осезаема за окото, но е и достъпна на филмовата лента. Неотложно е необходимо изучаване несуеверно, неустрашимо и неегоистично. Очевидността е родствена на плътта, но не на духа. Истината е в действителността, но не в патологията на очевидността.

Сърцето е велик трансмутатор на енергии – знае къде е потреперването от ужас и къде е трепетът от възхищение. Духът различава петната на ужаса и сиянието на възторга. Толкова лъчи и енергии се улавят от вниманието на учените, същото това внимание би трябвало да бъде проявено от всеки човек към ритъма и светлината, ръководещи всеки живот.  Защо да се обгаряме и овъгляваме, ако можем да сияем в нетление. Бог представлява огън, който сгрява сърцата, – казва преп. Серафим. Той познава тайните на сърцата, – пее псалмопевецът  в съзвучие с възхищението. Когато говорим за прекрасното, за тайните на сърцето, то преди всичко се имат предвид прекрасните, творящи мисли. Те трябва да бъдат отглеждани като най-нежни цветя, нужно е да бъдат поливани непрестанно с радостните струи на Благодатта. Нужно е ежедневно да се учим да мислим ясно и благо. Нужно е да се научим на мечти – тези висши кълнове на мисълта. Нека да дръзнем.  Нека не се страхуваме да мечтаем нависоко. От планините се вижда по-добре. От планините са скрижалите на Завета. От планините са героите и подвигът. Мечтата е светоносна. Пламенната мечта е праг на Благодатта. Огън и мисъл. Пламенни са крилата на София Премъдрост Божия.

Хималаите. 1930 г.

Обяснителни бележки:

1. В текста са запазени някои особености на оригиналната пунктуация на Николай Рьорих (бел. ред.).

2. "Ангел на Благото Мълчание" ("Ангел на Великия Съвет") – икона, на която е изобразен Христос от времето преди земното Му въплъщение (бел. ред.).

3. Поморски писма (рус. "поморские письма") – икони, рисувани според традицията на поморските старообрядци (бел. ред.).

4. Окото на Капила – санскр. Капилакша – сила, която според древни легенди е притежавал индийският мъдрец Капила и която е била използвана в древността като смъртоносно оръжие за масово унищожение. Според "Тайната доктрина" на Елена Блаватска тази сила е била овладяна от американския изобретател Джон Кийли (1837-1898), който я е използвал, за да захранва с енергия своите машини (бел. ред.).

5. Исаак Сирин – християнски писател аскет, живял в Сирия през VII век (бел. ред.)

6. Вишудха – един от седемте главни енергийни центъра (чакри) на човешкия организъм. Намира се в областта на гърлото.

7. Джагадиш Чандра Бозе (1858-1937) – бенгалски учен енциклопедист: физик, биолог, биофизик, археолог и писател фантаст (бел. ред.).

8. Кийли – вж. бележка 4.

9. Карбункул – рядък тъмночервен скъпоценен камък, срещащ се в Индия. Според някои легенди, намерили отражение в поемата "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах Граалът представлява камък, а не чаша (бел. ред.).

Н.К. Рерих. Обитель Света. М.: МЦР, 1992. © Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 30.05.2011.

Бр. I - 2011 (42)