|
|
|
|
|
Николай Рьорих ЖАЛОНИ
Eдна позната на един мой приятел се оплаквала: “Цял живот очаквам знак. Изпращам най-добри мисли и нямам отговор. Справедливо ли е това?” Моят приятел я помолил да му разкаже своя живот. Оказало се следното: “Аз бях много богата и това ми даваше възможност да помагам на хората и да подкрепям мнозина. След това не по моя вина дойде разорението. Наистина, аз още не гладувам, но вече съм лишена от възможността да принасям предишната помощ. И в това се състои моето постоянно нещастие. И не мога да разбера, защо беше необходимо да бъда лишена от средства и по този начин да бъда поставена в състояние на вечно оплакване поради невъзможността да помогна?” Моят приятел й разяснил: “Видите ли, очакваният от вас отговор вече се е състоял. Но Вие не сте го разбрали Вие сте приели благия съвет за нещастие. Та нали Вие, за съжаление, сте си въобразили, че помощта може да бъде само парична. С това Вие сте унищожили най-ценното съзнание за това, че духовната помощ може да постигне много по-големи резултати, отколкото просто паричната. Признайте си, че на Вас ви е било приятно да давате от излишъка си, без да се подлагате нито на лишения, нито на опасности, нито на затруднения. Ето и сега, та нали не всичко Ви е отнето. Вие далеч не гладувате. И, струва ми се, бихте могли още повече да помагате на хората с Вашия жизнен опит, с Вашето състрадание. Колко нови полезни съвети Вие бихте могли да давате. Според своя собствен опит Вие бихте могли да укажете на нищожността на материалните средства, ако те толкова лесно се разрушават. Но ако Вие смятате Вашето положение за нещастие, то какъв по-нататъшен отговор можете да очаквате? Само, когато осъзнаете полезността на Вашето сегашно състояние, когато разберете, че парите, като такива, са били извратени във Вашата предишна представа, тогава ще дойде и последващото”. Същият този мой приятел ми разказа и друг случай. На него му било указано да покаже на една особа в Чикаго известен портрет Тази особа се развълнувала необикновено при вида на портрета и казала: “ Откъде Вие знаете за драмата на моя живот? – Веднъж в Париж ние бяхме с нашите американски приятели и седяхме в едно малко кафене. Влезе самият той, портретът на когото Вие ми показахте, и, сядайки близо до вратата, започна втренчено да ме гледа. Аз разбрах със сърцето си, че трябва да отида при него, и че в това ще се заключава целта на моят живот. Но от друга страна условностите на приличието ми шепнеха, че би било недопустимо пред очите на моите приятели да отида при непознатия. В мене ставаше голяма борба, а той продължаваше да гледа, очаквайки как аз ще реша своята съдба. Мина още известно време, условните приличия ме приковаха към мястото, а непознатият стана и излезе. Аз разбрах, че не съумях да отговоря на зова и че реших съдбата си според условните приличия. В това е драмата на моя живот”. Друг един мой приятел ми разказа още един забележителен знак. Но него му било указано да открие в един град просветно учреждение. След търсенето на всякакви възможности за това той решил да поговори с една особа, която дошла в този град. Тя му определила да се срещнат на сутринта в местния музей. Отивайки там “в очакване”, моят приятел забелязал висок човек, който на няколко пъти го обиколил. След това непознатият се спрял редом до него и казал по повод на висящия пред него гоблен: “Те са познавали стила на живота, а ние сме го изгубили”. Моят приятел отговорил на непознатия съответно, а онзи предложил да седнат на най-близката пейка и, като сложил палеца си върху челото (при това тълпата от посетители – това е бил неделен ден – не обърнала внимание на този необичаен жест), казал: “Вие сте дошли тука да говорите по работа, която Ви е известна. Не говорете за нея. Още в продължение на три месеца нищо не може да бъде направено в това направление. След това всичко от само себе си ще дойде при Вас”. След това непознатият дал още няколко важни съвета и, без да дочака, бързо станал, приветливо помахал с ръка с думите “хубаво щастие” и излязъл. Разбира се, че моят приятел се възползвал от неговия съвет. Нищо не казал за работата на дошлата след това позната, а три месеца по-късно всичко се изпълнило, както било казано. Моят приятел и досега не може да разбере как не попитал за името на чудния непознат, за когото повече никога не чул и когото повече не срещнал. Но именно така и става. Още един знак. Един приятел художник ми разказваше, че по време на неговата изложба в един град край морето спешно му била нужна определена сума пари. Но въпреки целия външен успех на изложбата продажбата не се придвижвала. Изглеждало, че колкото повече вътрешно моят приятел желаел, толкова по-затруднено ставало положението. Още повече, че той не искал да оповести нуждата си от пари. Сякаш всевъзможни, непредвидени обстоятелства се опълчили, някой се разболял, някой заминал и още не се върнал. Изложбата вървяла към своя край, и приятелят ми се намирал в много огорчено състояние. Няколко дена до закриването й, на сутринта, още нямало и осем часа, телефонът зазвънял, и млад женски глас спешно и нервно казал: “Имам само петнадесет минути време до заминаването на парахода. Намирам се пред вратите на Вашата изложба и, каквото ще да става, трябва да имам Ваша картина. Бъдете така добър, елате веднага да ме посъветвате за моя избор”. Излишно е да се говори, че моят приятел побързал да дойде и намерил при входа много мила госпожица от Хонолулу, която с чек в ръка очаквала решението за картината. Като избрала покупката, тя моментално свалила картината от стената, и въпреки протеста на завеждащия изложбата, се завтекла към очакващия я автомобил. Разбира се, Вие не се и съмнявате, че чекът се оказал именно за сумата, която била нужна на моя приятел. Също така не се съмнявайте и в това, че тази млада особа не е знаела и не е можела да знае, каква именно сума е необходима на моя приятел. Именно така и става. Помня и друг многозначителен епизод. Мои приятели се канеха да пътуват за една страна, въпреки че им беше указана именно съвсем друга част на света. От добри намерения моите приятели въпреки това настояваха упорито и дори вече се бяха снабдили с билети за желаната от тях страна. Но все пак указанието трябваше да бъде изпълнено; и стана нещо необичайно. Всичките приготвени за пътуването средства по най-странни начини в продължение на два-три дни се разтворили и изчезнали. И по този начин на моите приятели нищо друго не им и останало, освен да изпълнят указанието. Такъв знак много определено показва какви мерки понякога трябва да бъдат предприемани, за да се опази предсказаното. И още един знак. Един от моите приятели трябваше да се срещне с човек, който беше за него извънредно опасен. Разбира се, всичките помисли били насочени към това, по възможност да се избегне тази съдбоносна среща. По странен начин, на няколко пъти тази среща не се състояла – появявали се някакви неочаквани препятствия. Но, в края на краищата, както изглеждало, да се избегне този опасен час било вече невъзможно. Както изглеждало, силата на изпращаната мисъл вече не можела да помогне. И така, моят приятел, появявайки се на определеното място, зачакал. Времето вече настъпило. Опасният човек още не се появил. Изведнъж се вдигнало някакво вълнение, и се оказало, че този злобен човек все пак не пристигнал – сърцето му се пръснало. И такива мерки има, когато вече не може по друг начин да се предотврати. А ето още един знак, който се случи отдавна. Лелята на жена ми, заедно с мъжа си и сина си, през зимата по време на буря пътували за едно далечно имение. Изгубили се. Настъпила нощта. Бурята се усилила. Необходимо било да се помисли за някакво нощуване. Изведнъж забелязват някаква непозната сграда. Приближили се. Оказало се, че собствениците й отдавна не живеят там, но пазачът се съгласил да отвори къщата, за да пренощуват. Едва шейната се спряла при външния вход на къщата, пристигналата, без никога да е виждала това място, възкликнала в ужас: “Аз за нищо на света няма да вляза тук. Тук са ставали страшни неща”. Когато нейният мъж и син започнали да я убеждават, тя казала: “Влезте и се убедете”. И след това им описала вътрешното устройство на дома и точно им посочила една от стаите, където би трябвало да виси голям портрет на жена в бяла рокля. Когато разтревожените пътници влезли в дома, те в трепет видели всичко, което било описано, а когато достигнали до края на стаята с портрета, то и самите, потресени, спешно напуснали това нещастно жилище. И такива знаци се срещат много, но само ако намираме достатъчно внимателност в себе си, за да ги разгледаме. И още един знак с отговор. Наши приятели се преместваха в нов дом. Вещите вече бяха докарани. Сред тях старинен, развален, никога ненавиван часовник. Стопанката на новото жилище се замислила, дълго ли ще се наложи да живеят на това място? И изведнъж, от никого не свереният, развален часовник звънко пробил десет пъти. Това бил броят на годините, през които живели в този дом. Но нали мнозина не биха обърнали внимание на някакво си звънтене на часовника. Още един знак. Имало указание, че ще се получи много ценна пратка. Минало време. Нашите приятели сякаш забравили за това обстоятелство, пристигайки в Париж. Веднъж от банката “Бенкерс Тръст” донасят съобщение за получаването на пакет. Оказало се, че по този най-обикновен път била доставена най-необикновена пратка. Както виждате, и така се случва. А колко писма, изпратени неизвестно откъде, а колко книги нужни и сякаш случайно указани, а колко срокове много забележителни могат да бъдат чути с внимателно ухо. Колко добри знаци се подават в живота. Ако тези знаци водят към добро, ако тяхното единствено предназначение е да окажат помощ на човечеството, то това вече ще бъдат, наистина, добри знаци. Някои недостатъчно мислещи хора се опасяват, как да ги разглеждат, като добро ли? Но погледнете в увеличително стъкло на бъдещето и послушайте мегафона на грядущето, и ясно ще видите какво е предназначението на тези знаци на благото. Ако знакът се дава за извисяване на сърцето, за изцеление, за придобиването на трудности, за вяра и възхищение, значи такъв знак е полезен и трябва да умеем да го разпознаем. И пак ще повторим, че не трябва да очакваме само онези знаци, които биха се очаквали поради користолюбие, поради ограничения егоизъм, защото всеки егоизъм вече е тъп и ограничен. Следва да намерим в себе си достатъчно блага вместимост, за да възприемем знака в онази форма, в този израз, в който той Свише е признат за най- добър. Когато хората се молят за опазването от нощни призраци, това би било една от най-насъщните молитви. Наистина, трябва да се предпазваме от всякакви тъмни призраци, от всичко, което потапя в тъмнината, а, преди всичко, да се охраним от невежеството. Нежеланието да се знае, нежеланието да се възприеме, та нали това вече ще бъде изпадане под властта на тъмните призраци. Човек, който си отива от земята и не помисля за бъдещето, та нали той вече ще бъде подобен на човек, получил в дар прекрасна книга и не разтворил я поради кориците й. Внимателността в живота няма да представлява някаква условна и мрачна отвлеченост. Обратното, колкото по-внимателен е човек, толкова повече красота ще се открие за него. С всяка една минута съсредоточаване и мълчание той признава сякаш още едно потапяне в прекрасните висини. Той ще си помисли и ще положи по-внимателно натрупаното от него по-рано. И натрупаното не е призрачно, а в духа нетленен. Помня един достоверен морски разказ. Един капитан на кораб изпаднал в неизлечима болест и трябвало да бъде поместен в лечебница, завинаги оставяйки любимия си плавателен съд. Новият капитан, който също добре познавал работата, преминавайки недалеч от един каменист остров полегнал да си почине. По това време, през дрямката, той чува глас: “Дясно на борд”. Но въпреки това той не се повдигнал. Тогава за втори път той чува същата заповед. И, най-накрая, оглушително, той я чува за трети път. Тогава капитанът скочил и излязъл на кабината, повтаряйки заповедта: “Дясно на борд”. И точно навреме, защото корабът вървял право срещу пенестата вълна, покриваща крайбрежните рифове. По същото време в далечната болница бившият капитан на кораба скочил от прозореца със същата тази заповед на уста. Адмирал Т. ще потвърди този истински епизод. Някои хора наричат всякакви такива знаци коледни разкази или незаслужаващи внимание съвпадения. Мнозинството от тези, тъй да се каже скептици, самите са много боязливи и затова се опасяват дори да помислят за това, че покрай тяхното всекидневие, покрай техния градински лопуш, съществува още нещо, което мощно ни кара да се замислим и да се отнесем внимателно към живота. Спазматичните обръщания към вярата, или към откъслечното четене на съответните книги помагат малко, защото за всичко се изисква упорит, внимателен и зорък устрем. Още нищо не значи, ако човек понякога допуска известна внимателност от своя страна. Нужно е да умеем да бъдем внимателни винаги. Нужно е да се задълбочим в заобикалящите обстоятелства, както в дълбока, прекрасна книга, дадена за всекидневно приложение. Въпреки това някои неразумни хора ще нарекат този начин на мислене отвлечена философия. Та нали те разбират това извисено слово в някакъв всекидневен, не жизнен смисъл. Но нали от любовта към здравия размисъл се сформират най-твърдите, необорими факти. Това мислене ще спаси и от жестокостите, и от грубостите. Та нали изтънчването и извисяването на съзнанието могат да вървят само ръка за ръка. Какво чудно впечатление оставя човек, в когото можем да бъдем уверени, че няма да допусне нито жестокост, нито грубост. Освен това, веднъж достигнато, изтънченото съзнание вече ще спаси от опасното подивяване. Ако срещнем човек, който е деградирал, подивял, то можем да бъдем уверени, че по-рано той не се е потрудил и над общата полза, и върху самия себе си. Над засипаната със сняг равнина понякога стърчат жалки клонки, поставени от някого за показване на скритият път. Понякога пътникът зорко ще ги види и ще насочи коня си според тези знаци. Но се случват и съмнителни минувачи, които, удивлявайки се на неразгаданите извивки на пътя, се отправят, без да вземат тези указания под внимание. Колко неочаквани затруднения и опасности те могат да си навлекат сред скритите хълмове и долини! Опитният кочияш, виждайки след това следата, на отбилия се от грижливо указаният път, съжалително маха с ръка: “ех, понесе ги дяволът”. Именно тъмната сила, именно невежеството и самомнението отвличат неразумните от знаците, запазени грижливо за тях. Уроците по внимателност ще бъдат и опити за благожелателство, и по тези пътища вече е приготвена вярна охрана. По тези жалони ще преминат пътниците. 10 април 1935 г., Цаган Куре
|
||
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод.
Публикувано в
|
|