|
|
|
|
Николай Рьорих
CREDO
|
Пишат, че не знаят моето credo. Каква нелепост! Много отдавна съм изразявал моето разбиране за живота. Е и какво, ще повторя още веднъж: “Изкуството ще обедини човечеството. Изкуството е единно и неделимо. Изкуството има множество клонове, но коренът е един. Изкуството е знамето на бъдещия синтез. Изкуството е за всички. Всеки усеща истината на красотата. Дверите на “свещения източник” трябва да бъдат отворени за всички. Светлината на изкуството ще озари безбройните сърца с нова любов. Отначало това чувство ще дойде неосъзнато, но след това то ще очисти цялото човешко съзнание. И колко млади сърца търсят нещо истинско и прекрасно! Дайте им това. Дайте изкуството на народа, на който то принадлежи. Трябва да бъдат украсени не само музеите, театрите, училищата, библиотеките, зданията на гарите и болниците, но и затворите трябва да бъдат прекрасни. Тогава повече няма да има затвори”. “Пред хората се изправиха събития с космическо величие. Човечеството вече разбра, че ставащото не е случайно. Времето за създаване на култура на духа се приближи. Пред очите ни настъпи преоценка на ценностите. Сред купищата обезценени пари човечеството намери съкровище от световно значение. Ценностите на великото изкуство победоносно преминават през всички бури на земните сътресения. Дори “земните” хора разбраха действеното значение на думата красота. И когато утвърждаваме: Любов, Красота, Действие, ние знаем, че произнасяме формула на международен език. Тази формула, която днес принадлежи на музея и сцената, трябва да влезе във всекидневния живот. Знакът на красотата ще открие всички “свещенни врата”. Под знака на красотата ние вървим радостно. С красотата побеждаваме. С красотата се молим. С красотата се обединяваме. И сега ще произнесем тези думи не на снежните върхове, но в суетата на града. И усещайки пътя на истината, ние с усмивка посрещаме бъдещето”. Това е писано преди двадесет години, а е говорено много по-рано. Същите тези, които говорят, че не знаят, са го чували отлично от мене самия. За знаенето са го знаели, но за какви цели им е необходимо да хвърлят сянка, да внесат неопределеност? “Клеветете, клеветете, винаги все нещо ще остане”. А ние все пак ще зовем към прекрасното, и ценността на творчеството ще бъде наша основа.
1938г. “Прометей” Москва, 1971. т.8
|
||
|
|
|
Публикувано в
|
|