КУЛТУРА

Бр. IV - 2009 (37)

Николай Рьорих

БОГОВЕТЕ НА КУЛУТА

Понякога ни се струва, че всички необикновени страни на Азия вече са описани. Ние се възхищавахме на любопитното племе Тода. Ние бяхме поразени от магьосниците от Малабарското крайбрежие. Ние вече слушахме за нагите на Асам и необикновените обичаи на веддите от Цейлон. Веддите и пахарите от Северна Индия винаги се отбелязват като най-уникални племена.

Макар и много статии вече да са публикувани за Северен Пенджаб, където е събрано заедно непостижимото натрупване на древни планински племена, все още има отдалечени планинци, които толкова малко са засегнати от цивилизацията, че любознателният наблюдател постоянно намира интересен нов материал.

Смесването на древните раджпути, сингхите с непалските и монголоидните планинци е дало много индивидуален тип, който също така е създал особена религия – комбинация от индуизъм и будизъм.

Свещената долина Кулу лежи, скрита, на границата между Лахул и Тибет, образувайки най-северната част на Пенджаб. Била ли е тук Аряварша или Аряварта е трудно да се каже. Но най-значителните имена и събития са събрани в тази благотворна долина. Тя се нарича Сребърната Долина. Дали през зимата, когато снегът искри, или през пролетта, когато всички плодови дървета са покрити със снежнобели цветове, долината еднакво добре заслужава своето название.

В това древно място има триста и шестдесет богове. Сред тях е и Готама Риши, който се е посветил на будизма, който както е известно, е живял тук векове. Тук е Акбар Велики, чиято статуя се намира в храма на Малана, и всички учители и герои, едни с меч, други духом са спечелвали велики битки.

Деобан, тяхната свещена гора, е прорасла със столетни дървета. Нищо не може да бъде унищожено в тишината на пазената горичка. Дори леопардите, мечките и чакалите се намират в безопасност в това обиталище на Бога. Хората казват, че  някои от тези пазени дървета са на повече от хиляда години, а някои са дори на две хиляди. Кой е пресметнал тяхната възраст? Кой знае тяхното начало? И техният край не е близък, така могъщи са необятните стволове и корени.

Такива древни деодари обкръжават храма на Махадеви в Манали. Тежки големи естествено огладени камъни, камъни, напомнящи огромните монументи, разхвърляни по всички планински склонове на Хималаите. Около храма има останки от каменни олтари. Казват, че тук боговете се срещат по време на пролетните празници. В тъмното, вътре в храма се издига скала, която се омива от праисторически ручей. Нима не тук Ману е съставил първите заповеди за благото на човечеството?

На планинският склон над всяко село може да бъде видян гребен от древни гигантски хвойнови дървета или деодари. Всички тези места са свещени за триста и шестдесетте богове от славната долина Кулу или, както са я наричали древните, “Кулута”. Тези места са отбелязани от индийските пандити, старите тибетци и известния китайски пътешественик от 17-тото столетие Сюанцан.

В долината Кулу дори до наши дни споровете се решават от прорицатели. В светилищата на храмовете има неописуеми светини, които не е позволено да бъдат съзерцавани от човешко око. Пазителят на храма влиза в светилището много рядко и винаги със завързани  очи, и изнася един от свещените предмети за инициация за кратко време.

Хората от планинското гнездо Малана говорят на малко разбираем език, и никой още досега не е определил този диалект. Те живеят свой особен живот, и само отделни техни представители рядко се спускат в долината, за да посетят храма на бога Джамлу. С високи черни конични шапки, с дълги обици и домашно тъкани бели одежди тези планински отшелници вървят по снежните тесни пътеки.

По време на индийската  Нова Година цялата долина на Кулу отбелязва празника. Казаха ни, че богинята Трипура – Сундари е изявила желание да ни посети. Триумфалното шествие на богинята, нейната сестра Бхутанта и бога Наг пристигна.  Пред нашия дом е поставена дълга редица от многоцветни знамена. Малко по-нататък – множество барабани, тръби и извити медни рогове. По-късно в прекрасно ушити костюми, танцувайки по целия път, с извити саби, пристигнаха жреците, гурите, кадарите и местните танцьори. На широкия двор процесията се спря. Всеки от трите паланкина на боговете беше покрит със сребърни и позлатени маски. Музиката свиреше, пееха се песни, и се започна див войнствен танц с мечове. Подобно на кавказките планинци или мечоносците на Кюрдистан, синовете на древната войнствена долина бясно, но грациозно кръжаха в танц.

След това се появи старият брамински жрец. Той взе две саби от младите танцьори... Сякаш се случи чудо, прегърбеният стар жрец изведнъж се изпълни с живот и като воин се завъртя в дивия свещен танц. Кривите саби засвяткаха. С тъпата страна на сабята старецът си нанасяше въображаеми символични рани. Изглеждаше, сякаш той си бе прерязал гърлото. След това с неочаквано движение оголената стомана премина в отворената уста ... беше ли това старец или юноша, маскирал се с побеляла брада?

Всичко това беше необичайно. Но най-неочакваното предстоеше. Танцьорите се успокоиха. Музикантите се отдръпнаха настрана. Паланкините на богинята бяха поставени на раменете на мъже, но тези, които ги носеха, не се докосваха до  прътовете с ръцете. Напротив, изглеждаше, че паланкините ги блъскаха, и те се олюляваха, като пияни, подчинявайки се на незнайната сила. С паланкините на раменете те започнаха да се движат в кръгове.

Изведнъж паланкинът, изглежда, се устреми към избрания човек, насочвайки края на пръта право в гърдите му. Той потръпна, стана бледен, и цялото му тяло затрепери...  С променен глас той изкрещяваше пророчествата. Но богинята пожела още да говори чрез друг. Отново паланкинът описа кръг. И отново един бе избран и дарен с правото да говори. Това беше блед юноша с дълги черни къдри. Отново замъглен поглед, тракащи зъби, тресящо се тяло и внушително провъзгласяване на пророчества. Новата година беше отбелязана. Процесията отново се подреди и се върна по стръмната планинска пътека в храма, където барабаните ще гърмят дълго след полунощ, и където танцьорите отново ще се въртят в свещените войнствени танци.

Хубаво е, когато боговете на долината са милосърдни.

Какво жителите на Кулу обичат най-много? Танците и цветята. Ние присъствахме на още един танц с мечове. Остриетата на мечовете, изкусно въртени, със свистене разсичаха въздуха около танцуващите  ярко облечени мъже, движещи  се лакът до лакът и пеещи протяжни песни в съпровод на барабанното биене и литаврите. На богати носилки под украсения балдахин седеше Кришна със синьо лице в златни брокатени одежди. Редом с него тържествено седеше Радха, а отпреде беше една мъничка Кали, с лице черно, като на нубийка, с дълъг червен изплезен език. Децата, които представляваха боговете, седяха много сериозно, разбирайки своето предназначение. А наоколо стоеше тълпа – смесица от много народи: пахари, тибетци, индуси, ладакци и много други типове планинци с необичайни лица. Всичко това сякаш ме пренесе назад, в американското югозападно  Пуебло, където по време на празниците ние видяхме аналогични редици от хора с преплетени ръце, които изобразяваха дъждовни облаци, прибиране на реколтата и лов – всичко, което вълнува и радва народа, живеещ в контакт с природата.

По време на нашето пътешествие  ние чухме много за обичаите на боговете. Видяхме как китайците наказват боговете си, давят ги в реката, отсичат им ръцете и нозете и ги лишават от достойнството им. Самоедите или намазват боговете си с мазнина, или ги чупят. Накратко, всичко би могло да се случи дори с боговете. Но за законовия договор, който се сключва с боговете в долината Кулу, това вече е нещо ново. В Библията четем за договори, сключвани с боговете, но разбира се, това се е правело без документи за доходите в полза на правителството. Но тук, в долината Кулу, боговете са много близки до живота и действат в съответствие с днешните закони на страната. Пред мене е договорът между частно лице и бога Джамлу, касаещ водоснабдяването. Такива писмени договори с боговете аз никога дотогава не бях виждал. Всичко става съвременно, и дори боговете подписват договори на хартия с марки.

Но в долината Кулу не само съществуват договори с боговете, но дори има вълшебна приказка за златното петленце. Пред мене е документ за продажбата на старинна крепост, в който има особена точка за това, че предишният владетел си запазва правото върху една четвъртина от златното петленце, погребано в тази земя. Приказка за златното петленце!

Гурът, жрецът при боговете, е най-почитаният в цялата долина Кулу. Той е облечен целият в бяло, върху му има домашно тъкан вълнен плащ и мъничка шапчица на черни побеляващи косми. Той има орлов нос и бляскащи дълбоко посадени очи. Той е облечен в бели панталони.

Гурът седи тържествено на килимче и след като приключи да пали благовонията, дава на всеки един от нас цветенце като знак за благосклонността на боговете.

Боговете са много удовлетворени, - ни съобщава той. Ние не сме ги оскърбили. Напротив, ние даже събрахме техните изображения около нашия дом, донасяйки ги от стария разрушен храм. Има статуя на Гуга-Чохан, възседнал кон, богинята Кали, Риши Картик, Свами Нансиганг, Парбати и няколко изображения на Нарсинг, защитника на това място.

“Кажи ни, гур, видя ли Нарасимха?, - попитахме го ние. -  Ние сме чували, че много хора са виждали покровителя на тези места”.

Докато гурът успее да отговори, един учител от индуско училище, който присъстваше там, каза: “Разбира се, че много от нас са виждали Нарасимха. Старият Раджа, който стана покровител на тази долина, броди среднощ около своя бивш замък и по планинските пътеки. Всички ваши слуги тук са виждали как в лунна нощ една висока величествена фигура с дълга тояга се спуска от гората и изчезва направо пред техните очи... Аз самият съм виждал Нарасимха два пъти. Единият път в самия този дом. Покровителят влезе в моята стая през нощта и, като ме докосна, искаше да ми каже нещо. Това беше толкова неочаквано, че аз се уплаших и видението изчезна. През друга нощ аз се връщах по една планинска пътека от замъка в къщи. И срещнах самият покровител, който каза: “Ти защо вървиш толкова късно, когато всички вече спят?” Вие можете да попитате капитан Б. И съпругата на плантатора Л. Те и двамата знаят за появата на Нарасимха.”

Старият гур, стисвайки тънките си устни, каза: “Аз съм виждал Нарасимха. А също и богинята. Тя се приближи до мене, като малко дете, и ме благослови на посвещение в гур. Тогава бях много млад. На вратите на храма аз си наложих обет да постя и да бодърствам 72 часа. И на сутринта, след като минаха тези часове, едно неизвестно малко момиченце дойде при мен. Тя беше на около седем години, облечена в прекрасни одежди, като на празник, макар да беше обикновен ден. И тя ми каза: “Ти изпълни своята задача. Върви и действай, както си решил!”

Гурът много ни разказа за великите местни Риши: боговете в долината живеят, процъфтявайки. Те имат много имоти и земя. Без тяхно разрешение никой не може да отсече дърво. Боговете си ходят един на друг на гости. Много хора са виждали боговете пътешестващи. Понякога те летят, понякога ходят, правейки огромни скокове, опирайки се на тояга. Разбира се, освен това, няколко пъти в годината те извършват триумфални шествия в съпровод на барабани и рев на тръби. В складовете при храмовете са скрити богати одежди, бисери, златни и сребърни маски – всичко това принадлежи на боговете.

Съпругата на плантатора Л. разказваше, че действително, намирайки се веднъж през нощта в нагарския замък, тя е била събудена от шум в съседната стая, и на прага се появила бяла фигура със среден ръст. Но тя много се изплашила и фигурата изчезнала, произвеждайки такъв шум, че двете английски лейди, които спели в съседната стая, също се изплашили. Също така шумно фигурата се движела и в другите части на замъка. Мисис Л. видяла и друго интересно нещо. По площада Султанпур е бягало куче, преследвано от бяла прозрачна фигура.

Един брамин с голям жълт тюрбан ни разказа, как местните богове помагат на жителите на долината Кулу. “В дома на един човек се случи нещастие, в ужас той избягал в планините, търсейки помощ от боговете. Три дена той е прекарал в скалите. Някой невидим му донесъл храна и му казал на глас: “Ти можеш да се връщаш вкъщи”. Човекът се върнал и намерил всичко в ред. Друг човек отишъл в планината Маникаран и се усамотил в медитация. Неизвестни йоги се появили пред него и го обкръжили с лъчезарна светлина. От този ден всички жители на долината следвали този човек, оказвайки му уважение и доверие. Това е било преди около петдесет години. Ако искате да се опитате да видите Риши, изкачете се в планините при едно от планинските езера. Постейки и молейки се, поживейте там и, вероятно, един от покровителите ще се появи пред вас”.

Хората от Кулу се отнасят към своите божества приятелски. В такива древни места като Нагар и Манали са събрани всички велики имена. Законодателят Ману е дал своето име на Манали. Великият Арджуна по чудесен начин е прокарал прохода от Арджунагуф до Маникараф, където той е ходил при горещите извори. След великата война, описана в Махабхарата, Пандавите дошли в Нагар и над храма Тхава си построили свой замък, останки от който се виждат до сега. Тук, в долината Кулу, е живял също така Виаса, съставителят на Махабхарата. Тук се намира Виасакунд, свещено място за изпълнение на всички желания. В Баджуара, около река Беас, стои храм, свързан с името на Хесер–хан. Идвайки от страната на Ладак, великият герой настига тук своите врагове и ги побеждава. На тази река Беас, наричана в историята Хипатос, около Манди, е спрял Александър Велики. Хълмът е свързан с името на завоевателя. На върха на хълма лежат руини.

Тук също така по съседство се намира знаменитото езеро Равалсар, място, където е живял великият учител Падма Самбхава. Хиляди пилигрими посещават това забележително място, идвайки иззад планинските хребети на Тибет, Сиким, Ладак и Лахул, където процъфтява будизмът. От Кулу  е дошъл известният проповедник на будизма Санта Ракшита. Установено е, че Кулу и Манди е онази свещена земя Захор, която така често се споменава в древните хроники. Тук след преследването на нечестивия крал Ландарма са били скрити едни от най-древните книги. Дори мястото на тези погребани съкровища е посочено приблизително.

В Нагар показват пещерата на знаменития духовен учител Пахари Баба, който е накарал жестокия раджа да води набожен живот. Това е прекрасно тихо място, скрило се сред гъстите деодари и хвойнови дървета. Малкото звънтящо ручейче и птиците се надпяват едни с други. Брамин охранява свещената пещера, която сега е украсена с храм. Главното божество на този храм е изображение, както го нарича браминът – Тараната. Той изнася изображението от храма, и в него не може да не се разпознае Татхагата, Готама Буда – Учителя. По този начин, индуизмът на пахарите от планините се е смесил с неговия предшественик – будизма. В другите храмове също така може да се види, освен Шива, Кали и Вишну, изображения на Буда, Майтрейя и Авалокитешвара. И всички тези паметни изображения са отразени в колекцията от триста и шестдесет Риши, защитници и владелци на този благословен край.

Не може да не се спомене, че под името Трилоканатх – Бога на Трите Свята – в горното Кулу, както и в княжеството Чамба и Лахул, се покланят на Авалокитешвара. Това се потвърждава от типичните детайли на изображението.

На границата на Лахул, който също представлява бивше древно тибетско княжество, на скалите са издялани изображения на мъже и жени с височина  девет фута. Казват, че ръстът на древните жители бил такъв. Любопитно  е, че в Бамиам, в  Афганистан, има огромно изображение в скалите, които също така са свързани с легендата за древните великани.

Земетресенията в Кангра са разрушили множество храмове, но паметта на народа пази имената на героите  и учителите. Тук също така са издигнати паметници от различен тип, напомнящи за онова, което вече е възможно да е забравено. В Манди и Кулу вие можете да видите голяма стела, която наподобява древните менхири с повредени от времето изображения. Тук гранитните блокове стоят в тесни групи, пазещи някаква тайна. Що за тайна е това? Паметта за какво  възкресяват те? Тези паметници се отнасят към всички поколения местни раджи и показват количеството техни жени, които са погребани живи заедно с телата на техните покойни управници. Против този жесток обичай се е борил Акбар; понякога обединителят на Индия сам е препускал на своя кон, за да предотврати жестоката съдба на невинните жени.

Камъните говорят за миналото. Но на север от Кулу се издигат върховете на основните вериги от Хималаите. Зад тях лежи пътя за Лахул и Ладак, а главният бял исполин се нарича Гуру-Гури Дхар – “пътят на Духовния Учител”. Тази концепция обединява всички Риши в едно велико единно цяло, водейки по пътя към Висините.

В Сребърната Долина Великият Пастир е призовавал към живот всички живи същества със сребърните звуци на своята флейта. Той зове към радост. И ябълките, крушите, вишните, сливите откликват на призива с буен цъфтеж. Върбите разкриват своите пухкави цветове, кайсиевите дървета стават люлякови на цвят. Орехът се покрива с жълт цвят, и, като изцеляващ нектар, тече ароматният живителен сок на деодарите.

Под ябълките, покрити с розов цвят, вечният Кришна на своята флейта свири своите божествени песни на възраждането.

1929г.

© Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 25.12.2009.

Бр. IV - 2009 (37)