75 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ
|
|
75 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ |
|
|
Николай Рьорих ИСТИНАТА Е НЕРУШИМА
Колкото и да се стараят тъмните разрушителни сили, но истината и съзиданието все пак ще вземат връх. “Светлината разсейва тъмнината”. Тази стара истина е приложима във всичко и винаги. И за да бъде потвърждавана, светлината на действието трябва да бъде такава обединяваща, както и наситеността на тъмнината. Всеки трудещ се в името на съзиданието, всеки работник в сферата на Културата, разбира се, винаги и преди всичко трябва да помни, че той не е сам. Би било огромно и пагубно заблуждението, ако дори за минута, се допусне да се отслаби с мисълта, че тъмнината е по-силна от Светлината. Също би трябвало всички работници в сферата на Културата, стремящи се да опазят свещеното, прекрасното, научното, би трябвало да осъзнаят, че техните сътрудници и съюзници се откриват често доста неочаквано. Главното е, сред тези просветлени, предани на делото съратници да не проникне малодушието, хладността и безразличието. Великите думи на поета – “към доброто и злото срамно безразлични” – не трябва да намират място в никакви работи, които касаят великите дела на Културата. Освен вандали - разрушители, съществуват не по-малки вандали - нашепващи зло; съществуват слабоумни от съмнение, съществуват невежи от злоба, малодушие и клевета. Нужно е да си отдадем пълен отчет за това, че изказванията за опазване на висшите начала предизвикват лаят на всякакви вълци и чакали. Ако смисълът на съзиданието е всемирен, то и борбата против всичко светло също произтича извън границите и нациите. Затова така светло и с доверие трябва да се събират помежду си тези, за които фарът на истинската светлина е основата на пътя. Освен това, както вече бях предлагал на нашите приятели, трябва да съществуват както списъци с истинските сърдечни сътрудници, така и списъци на разрушителите и явни и маскирани. Когато вие знаете врага, вие вече сте го победили. Когато узнаете и почувствате гнездата на противниците на Културата, с това вие вече придобивате и нови сили, и нови съюзници. Но още веднъж да не забравим, колко са многообразни служителите на тъмнината. Колко различни са техните маски, и с какви лъжливи съображения те се прикриват, за да способстват с това за смущаването, разрушението, разложението. Когато се опитате да нанесете на един лист тези разнолики носители на тъмнината, вие ще бъдете наистина изумени, когато видите че по същество те са много еднородни. Изучете тяхната многообразна дейност, разберете системата, провеждана от тях, прозрете, какво се намира в крайна сметка в техните препирни – и вие ще видите същите разрушителни облици. Затова е толкова полезно да се изясняват както приятелите, така и враговете на Културата. В писмото на Комисията от Протеста против разрушаването на храмове се казва: “Животът ни учи, че никога не следва да отпускаме ръце и да се поддаваме на отчаянието. И Комисията отново предприе всички зависещи от нея средства не само да обърне внимание на всички за подготвящия се акт на нова разрушение на една от най-изключителните руски светини, но и предприе редица активни действия от практически характер, за да се сдобие с вниманието на лицата и учрежденията, които имат възможността да бъдат полезни в това отношение. За щастие, в настоящето време Комисията вече не е сама: Всерусийският Селски съюз и Пактът Рьорих и внушават бодра мисъл за възможността от благоприятни резултати от нейната дейност, стига само самите руски хора да не се поддават на вредното за делото малодушие или неверие в своя успех. Съвместните настойчиви усилия всичко ще победят”. Именно само бодростта и неуморността дават убедителността на творението, а в убедителността се съдържат удивителни, привлекателни качества. Ако хората вярват в нещо, те и мислят за това, и говорят за това, и действат за това. Помня, един от много тъмните хора как веднъж ми каза : “Ама Вие сте обладани от тази идея за опазване на културните ценности”. Нека и така да бъде. В името на Културата, в името на свещеното, прекрасното, научното, е необходимо да бъдеш не само обладан, но и неотвратимо прилежен. Та нали в това понятие ще се съдържа и оздравяване на духа на народите. Отново си спомням многозначителните речи, произнесени на последната Вашингтонска конференция на нашия Пакт. Радвам се, че вторият том с материали вече излезе и за мнозина ще станат достъпни прекрасните утвърждения, изказани и от Хенри Уолъс, и сеньор Алфаро, и такъв авторитет, като Браун Скот, и Гил Борхес, и пламенният Дабо, и всички други, толкова ярко изразили се по време на тази знаменателна конференция, където сред представителите на тридесет и шест държави народи нямаше разногласие. Такова съзвучно единогласие, разбира се даде и положителни резултати. Що се отнася до това при мен лежи отличното писмо на покойния митрополит Платон, който също пламенно умееше да произнесе истинно защитно слово. Оттогава се натрупаха много добри знаци. Случваха се и нападки на тъмните сили, но тези безплодни опити бяха веднага оценени от всички разумни елементи и заслужено осъдени, представлявайки само своеобразен резонатор. Сега се получават прекрасни сведения от трите прибалтийски държави Към вече ратифициращите Пакта се присъедини Сан-Салвадор. В България се е сформирал прекрасен комитет за Пакта, в който са влезли най-добрите представители на Културата. В списанията продължават благожелателни статии и призиви. В декемврийският брой на “Ню Дайджест” отново се коментира поръчението на президента на Америка Рузвелт до секретаря Уолъс да подпише ратификацията за Пакта. Във Франция и в Белгия продължават работите на комитетите, за което съобщава Генералният секретар доктор Шклявер. Иска ми се да приведа още някои места от кореспонденцията, но тя ще бъде издадена своевременно. Във всеки случай, всяка градина се нуждае от обработка, а живото дело изисква и живот. Ето защо на всички приятели на Културата е необходимо действено да се съобщава, не е необходимо да се надяваме на това, че някъде нещо само ще се направи. Нужно е да се прилагат всички усилия за това, да се прави неотложно, а за това приятелите на истинната Култура трябва да се запознават един с друг. Трябва да се обединяват в кръгове и малки, и големи, но еднакво светло горящи. И така, заедно да се порадваме един друг с добри вести и да се подсилим един друг и с дела, и с помисли. 5 февруари 1935 г., Пекин
|
||
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод.
Публикувано в
|
|