70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ	Бр.16/ април 2005

Николай Рьорих

ЗНАМЕ НА МИРА

       Човечеството се устремява по многообразни начини към Мира. Всеки в своето сърце съзнава, че това съзидателно действо пророчески изразява Новата Ера. Неуместно се създават съждения за предпочитането на известен тип патрони или конвенции, определящи, че по-близко до Световното Единство са един или два броненосеца с далекобойни оръдия. Но нека си представим, че дори и такива убийствени разсъждения са примитивни стъпала към същото велико понятие Мир, което някога ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството с духовните радости на съзиданието.

     Но  все пак остава фактът, че оръдията макар и на един от избраните броненосци, могат също така да унищожат много велики съкровища на изкуството и науката, както и цял флот. Ние оплаквахме библиотеката на  Лувен и незаменимата красота на катедралите на Реймс и Ипр. Ние помним множеството съкровища от частни сбирки, загинали по време на световните сътресения, но ние не искаме да вписваме думи на враждебност. Ще кажем просто – “Разрушено от човешко заблуждение и възстановено от човешката надежда”. Но все пак пагубните заблуждения в едно или друга форма могат да бъдат повторени, и нови множества паметници на човешките подвизи могат пак да бъдат разрушени.

       Против тези заблуждения на невежеството ние трябва да предприемем незабавни мерки. Дори в самото начало тези мерки по опазване ще дадат много полезни следствия. Никой няма да отрича, че флагът на Червения Кръст е оказал неоценими услуги и е напомнил на света за човечността и състраданието. С тази цел проектът на Международния мирен договор, опазващ всички съкровища на Изкуството и Науката под международно признат флаг е представен от нашия Музей на чуждестранните правителства. По този проект, който бе представен на Държавния департамент и Комитета по международни отношения, би трябвало да се възпрепятства повтарянето на зверствата от последната война, когато бе разрушено такова множество от  катедрали, музеи, книгохранилища и други  съкровищници на творенията на човешкия гений. Този план предвижда особен флаг, който ще бъде почитан, като международна неутрална територия; това Знаме трябва да бъде издигнато над музеи, катедрали, библиотеки, университети и други културни центрове. Моят план, представен от нашия Музей, бе оформен съгласно кодекса на Международното право от доктора по Международно право и политически науки на Парижския университет, лектора към Института по международни науки Г.Г.Шклявер, след съвещание с професор Алберт Жофр дьо ла Прадел, член на Хагския Мирен Съд, вице-президент на Института по международно право и член на Факултета на Сорбоната. И  двамата са почетни съветници на нашия Музей.

       Първият параграф на Пакта гласи: “Просветителните и художествени учреждения, художествените и научни Мисии, техният персонал, собствеността и колекциите трябва да бъдат признати за неутрални и като такива трябва да бъдат опазвани и уважавани от враждуващите страни”.

       “Опазването и уважението на означените учреждения и мисии ще бъде под суверенитета на договарящите се Държави без значение на поданството на всяко указано учреждение.”

        Когато идеята на международния Флаг на Културата за първи път бе оповестена от мен, ние изобщо не бяхме удивени, че тя бе посрещната с всеобщ интерес и ентусиазъм. Опитните държавни дейци се изумяваха, как нещо подобно не е било направено по-рано. Когато ние помолихме нашите почетни съветници д-р Шклявер и проф. Жофр дьо ла Прадел да оформят този проект с международни формули, ние скоро получихме прекрасно оформен Международен договор, който се съпровождаше от горещи общочовешки симпатии.

        Този Международен Флаг на Културата за опазване на Изкуството и Науката никого не умалява и не нарушава ничии мирни интереси. Обратното, той повдига световното разбиране на еволюционните съкровища. Той помага на ценностите на бъдещото творчество и по своята същност води до великото разбиране на Прогреса и Мира. С това разбиране, с творчески устрем понятието Мир става по-реално. Това Знаме, като Страж на Мира, ще напомни за необходимостта от каталогизирането на всички културни съкровища на света. Това съвсем не е трудно и в някои страни вече почти е завършено, но все пак остават много празноти и всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано.

         Флагът на Червения кръст не се нуждае от обяснение за по-некултурните умове. Точно така и Новото Знаме, този  Страж на културните съкровища, говори сам за себе си. Не е трудно да се обясни дори на дивака значението на опазването на съкровищата на Изкуството и Науката. Ние често твърдим, че крайъгълният камък  на бъдещата Култура се основава на Красотата и Знанието. Сега ние доживяхме до действие в това благословено поле и трябва да действаме неотложно. Лигата на нациите, която работи за Международното съгласие, не може да въстане против това Знаме, защото то се явява един от знаците на  мирното единение.

         Не случайно тази идея възникна на почвата на Америка. По своето географско положение Америка по-малко от другите държави във военно време се намира в опасност от подобни разрушения. Именно защото това предложение идва от страна, съкровищата на която по-малко са подложени на казаната опасност, това още повече подчертава, че предложения флаг е символ на целия Свят, не на една страна, а на целия цивилизован Свят.

         Предложеното Знаме има на бял фон в кръг три съединени амарантови Сфери като символ на Вечността и Единението. Макар, че ние не знаем кога това Знаме ще се развява над всички културни паметници, но несъмнено е че семето вече порасна. То вече привлече вниманието на големите умове и се устремява от сърце към сърце, пробуждайки още веднъж сред хорските множества идеята за Мира и Доброжелателството.

         Правилно е да се предприемат незабавни мерки, да се опази от опасност благородното наследство на Миналото за славното Бъдеще. Това ще стане тогава, когато всички страни тържествено се закълнат да пазят съкровищата на Културата, които всъщност принадлежат не на един народ, но на Света. По този начин ние можем да създадем още едно приближение към разцвета на Културата и Мира.

Ню–Йорк, 1930г.                                Очеркът е публикуван в сборника "Държава на светлината"