70 години от подписването на Пакта Рьорих

Бр.20/октомври-ноември 2005

          “Борбата с невежеството трябва да бъде световно явление. Нито един народ не може да се хвали, че е достатъчно просветен. Никой не може да намери достатъчно сили, за да надвие невежеството в единоборство. Знанието трябва да бъде всемирно и подкрепено при пълно сътрудничество. Пътищата за предаване на съобщения на знаят прегради, също така и пътищата на знанието трябва да процъфтяват при обмена на мнения. Не трябва да се мисли, че някъде достатъчно е направено за образованието. Знанието толкова се разширява, че е необходимо постоянно обновление на методите. Ужасно е да се гледат вкаменените мозъци, които не допускат нови достижения. Всеки отрицател не може да се нарича учен. Науката е свободна, честна и безстрашна. Науката може мигновено да измени и да просветли въпросите на мирозданието. Науката е прекрасна и затова безпределна. Науката не понася забраните, предразсъдъците и суеверията. Науката може да намери великото дори в търсенето на малкото. Попитайте великите учени – колко пъти най-изумителните открития са ставали в процес на обикновени наблюдения. Окото е било отворено и мозъкът незапрашен. Пътят на можещите да гледат свободно ще бъде път на бъдещето. Именно борбата с невежеството е неотложна, както с разложението и тлението. Не е лека борбата с тъмното невежество, то има много съучастници. То се приютява в много страни и се прикрива с различни облекла. Нужно е да се запасим и с мъжество, и с търпение, защото борбата с невежеството е борба с хаоса”.

            Още през пети век преди нашата ера от Изток се раздадоха благословените думи “Невежеството е най-тежкото престъпление”. След това и великите отшелници от първите векове на християнството заповядаха, че “невежеството е ад”. И наистина, от тази тъмна пропаст се раждат всички братоубийствени престъпления, светът се изпълва с онази лъжа и тъмнина, която способства на най-грозните, най-жестоките и отвратителни деяния.

            Да се поглъща храна още не значи, че се живее. Също така да бъдеш грамотен още не означава да бъдеш просветен. Грамотността е естествено хранене, но ние виждаме, че както храната може да бъде и полезна, и вредна, също така и значките за грамотност могат да служат и на Светлината, и на тъмнината. Просвещението и Културата ще бъдат синоними. Както в едното, така и в другото наименование се съдържа готовност за безпределно познание. В горнилото на такова постоянно обновление на съзнанието се очиства и същността човешка. При този честен и неограничен труд на знанието хората се облагородяват и започват да разбират какво представлява служенето на човечеството и мира. Истинският учен има отворени очи и мисъл, която не е стеснена.  Но, както  всичко в света, окото трябва да бъде възпитано, и мисълта трябва да бъде възпитана.  Още с първите крачки на образованието светлото допускане и разкриване на хоризонтите трябва да влиза в основите на началното училище. Знанието трябва да бъде освободено от условните рамки. Знанието е път към радостта, но радостта е особена мъдрост.

            Ученият и художникът знаят значението на думата “вдъхновение”. Те знаят какво представлява прозрението, в което им се откриват нови по-изтънчени форми и се познават досега незабелязани, а, може би и позабравени високи енергии. От далечните векове вече е настъпило осъзнаването на това, че мисълта е енергия, мисълта е светоносна. Отдавна, много отдавна някои хора са знаели, че мисълта може да бъде внушавана, или по-точно, предавана. Но дори и такава стара истина едва в последно време, пред очите на днешното поколение, влезе във всекидневието на мисленето на учените. Вички ние бяхме свидетели как още съвсем до неотдавна невежите се надсмиваха на така наречения магнетизъм и хипнотизъм. Стигаше се и до там, че същият, но под различно наименование се възприемаше по друг начин. Месмеризмът беше осмян и осъден, но  под името хипнотизъм получи известно право на съществуване. Та нали заради нещо някои хапчета е трябвяло да бъдат подсладени, а някои лекарства да бъдат снабдени с особен етикет. И можем да разберем по какви причини някои химични елементи, сега  напълно признати, е трябвало да бъдат прикривани от алхимиците с названието на орли, феникси и с други символи.

            Всички ние помним, как по време на образуването от проф. Бехтерев на Неврологичния институт, всеки, който не го мързеше, се надсмиваше върху неговите опити за предаване на мисли на разстояние. Широката известност на името Бехтерев не го спаси не само от насмешките, но дори и от всякакви подозрения. Невежите шепнеха, че не би могло цяло учреждение да възникне за изследване на процесите на нервната система и мисълта. Шепнеха за някакви политически замисли или за романтични увлечения и дори за побъркването на Бехтерев. Ето до какви Херкулесови стълбове достигаха конвулсиите на невежеството. Помня, как при тези  злобни шептения мъчително си спомних книгата на Гастон Тисандие “Мъчениците на науката”. Как да вървим напред, когато пак по наше време някаква академия нарече виликия Едисън шарлатанин заради неговия фонограф, а някои университети не допускаха жени до висшето образование. Нали това е станало, повтарям, не през средновековието, а в наши дни. Това се е правило не от някакви неграмотни диваци, но от хора, резервирали за себе си мъртвия, официален етикет на учеността. Няма да изброяваме безкрайния ред истински мъченици на науката, но след като споменахме за гоненията срещу женското образование, то поне да си спомним за гениалната математичка София Ковалевска, която не е можела да постъпи в нито един университет, и в същото време е била удостоена със световно признание за своите работи по висша математика. А колко прекрасни учени и лекари могат да бъдат припомнени, които преследвани от своите невежи колеги, е трябвало дори да напуснат родината си.

            Светът се гордее с великото име на физиолога Павлов, навсякъде се твърдят формулите на неговото учение за рефлексите и други негови гениални прозрения. Но дори и тази увенчана с Нобелова награда световна дейност е предизвиквала в някои специфични кръгове свиване на рамене. Сред тези, които свиват рамене също търсете невежеството. Наистина никакви тоги, никакви мъртви схоластични надписи няма да скрият човеконенавистничеството, завистта и тъпата ограниченост. Колко по-просто е да се бориш с неграмотността, отколкото да поразиш мрачната хидра на човеконенавистничеството със всички нейни атрибути на завист, съмнение, пошлост, злонашепвания и други подобни компании, които силите на мрака умеят така ловко да правят. Та нали силите на злото и с тях силите на невежеството – позорни синоними – са доста сплотени. Измежду всички чувства – любовта и ненавистта са най-обединяващите и най-силните.

            Разбира се, въпреки всички ярки опити на невежеството, светлото познание напредва по целия свят. Да си припомним поне неотдавнашните сведения, които зарадваха просветения свят. Да си припомним всички забележителни достижения на великия биолог Бош за живота на растенията. Проф. Комптън заявява, че мисълта на човека представлява най-важния фактор на света. Проф. Металников прави изследвания за имунитета и за безсмъртието на едноклетъчните. Д-р Котик изследва преносимостта на чувствителността. Професорът от Мюнстърския университет В. Стемпъл доказва съществуването на незрими излъчвания от всички живи същества. Д-р Доблер от Хейлбронския университет утвърждава съществуването на осмяните, съвсем доскоро, излъчвания на  земята и тяхната връзка с човешкия магнетизъм. Хари М. Джонсън, проф. от университета на Вирджиния, прави поучителни заключения за безумието. Д-р Отриан, завеждащ метеорологичната станция в Германия, наблюдава влиянието на атмосферните явления. Абат Море, френски астроном, прави интересни изводи за слънчевите петна. Американският биолог Бернард Проктър изучава условията на живот на височините.Френският учен д-р Леви Валенски предупреждава за епидемии на безумие. Д-р Ризе прави опити върху въздействието на ритмите. Д-р Бернард Рид, британски учен, сближава търсенията на най-древната медицина със съвременните изследвания за витамините. Млад унгарски учен открива невидими лъчи. На всички са известни опитите на професор Рише и Жиле и изводите на сър Оливър Лодж. Професорът от Лайденския университет В. де Хааз изседва абсолютната нула, доказвайки нейната невъзможност. Професорът от Харвардския университет д-р Кенън прави изводи за начението на късмета в научните открития. Химикът Миглей прави смели прогнози на бъдещите открития. Професорите от Харвардсия университет Йосиф Райн и Уилям Мак-Дъгал постигат значителни резултати по предаването мисли на разстояние. Колко прекрасни достижения!  И така, във всяка страна има  светли търсещи хора, нуеморно и безстрашно приоткриващи завесите на знанието. И все пак тези велики хора остават единици и са принудени всеки във своята област, а понякога и сред общественото мнение, да преодоляват незаслужени затруднения.

            Може да бъде приведен много дълъг ред от произведени в последно време трудове, които разширяват условните рамки на мисленето. Самата природа дейно идва на помощ на всеки мисилител. Слънчевите петна, със всички изводи около тях, за които пишат най-големите авторитети в днешно време, като проф. Джинс, Абът и др., ни напомнят за това, че не е далече времето, когато и толкова осмяната астрология ще се окаже не нещо друго, а проста формула на астрохимията, и още един огромен отрасъл на науката ще бъде освободен от клеветите. И хората ще разберат, че те живеят обкръжени от големи химизми и самите те представляват много фина и много силна химична лаборатория. Всички са чели за произведените неотдавна опити свързани с химизма на човешките секреции и излъчванията от палците, при това излъчванията на някои хора са убивали зловредните бактерии. Също така ще си спомнят и опитите на проф. Юревич, подтвърждаващи до каква степен енергията, която се излъчва от човек, представлява проводник и съединител за иначе неподдаващи се на съчетание елементи. И нима не свидетелстват за това опитите на толкова несправедриво преследвания Кили. И така изучаването на човешките излъчвания и на психическата енергия настоятелно зове човечеството към най-близките изумителни достижения.

            Невежите много обичат да се надсмиват на индуските йоги. За невежите ходенето по огъня, седенето върху вода, гълтането на най-силни отрови, спирането или ускоряването на пулса по желание, погребването жив и връщането към живот след няколко седмици – всичко това са само ловки фокуси и шарлатанство. Но ето че в твръде позитивното и разпространено списание “Модърн ривю” може да се прочете статия с фотография за ходещи по огън в Мисор, за което списанието съобщава във връзка с гръмналите по целия свят демонстрации на кашмиреца Кхуд Букс в Лондон. Седенето върху вода на Ганг бе наречено шарлатанство, и предпазливите хора, които дори виждаха това, добавяха: не знаем, нямаше ли някакво поддържане под водата. Но сега английските вестници оповесятват за жена, която дотолкова може да променя своето тегло, че подобна проява върху вода за нея е напълно допустима, както явлението промяна на полярността. По целия свят преминаха съобщения за необясними, от гледна точка на условната наука, манифестации на баварката Т.Нейман, а сега всички вестници бяха пълни с удивителния случай с деветгодишното момиченце от Шанти в Делхи. Редица изтъкнати наблюдатели провериха този забележителен случай.

            От Латвия пристига сведение, описано в цяла брошура, за необикновен случай на четене на мисли от осемгодишно момиченце. Неотдавна бяха регистрирани  несъмнени случаи на улавяне на радиовълни без апарат и забележителната способност на две италиански момчета да виждат през стени и други непроницаеми предмети. Разбира се, през средновекивието всичките тези злочести заради необикновенността си хора биха били, сигурно, изгорени на клади. Но и в днешно време човек, който улавя със собствените си сили радиовълни, все пак вкуси от пребиваването в лудницата.

            Да не забравим също така и забележителните прозрения и ясночувания на Жана Д, Арк, спасила Франция, но заради които невежите съвременници я възкачиха на кладата. И не само тези, които притежават необикновени способности, но дори и техните наблюдатели се подлагат от страна на невежите и до ден днешен на всякакви гонения. Да си спомним  несправедливите насмешки и над Обществото за психични изследвания. Преследва се всеки зародиш на новото освободено от предразсъдъцит научно завоевание. Получава се необикновено уродливо зрелище. От една старана се откриват нови учебни заведения, само с вида си сякаш зовящи за последващи познания, а от друга страна всяко необикновено явление, което още не е влязло в елементарните учебници, се оказва достойно не само за насмешки, но и за всякакви гонения. Значи хидрата на невежеството не е само в неграмотността, но и във вкаменелостта на възприятията и в човеконенавистничеството.

            “Всяко отрицание на истината е невежествено и вредно не само за самия отрицател, но и пространствено. Противоборството против истината заразява пространството; но има още по-отвратително действие, когато хората, веднъж познали истината, след това отстъпват от нея. Безумно е това отстъпление в тъмнината! Могат да бъдат открити случаи в историята на човечество, когато вече са се постигали частици от Истината, но след това, по причина на крайно невежество, някои лъжеучители са се опитвали отново да скрият от народа непреложното положение на нещата. Получавали са се актове, които някога ще се разглеждат като позорни страници на историята. При това не са се давали никакви доказателства, но се е заповядвало да се отрича очевидността. Сякаш неверие в слънцето се е предписвало, защото някой, поради слабо зрение, не е можел да погледне към слънцето. Някой, поради незнание и егизъм, е забранявал и на другите да знаят действителността. Нека хората да припомнят, колко отстъпления  в тъмнината са ставали през различните векове. Може би такива, спомени ще подтикнат човечеството към честност и справедливост”.

            И така, всеки, за когого Просвещението и Културата не са празен звук, трябва в своята област според силите си да се бори с невежеството. Нека никой не казва, че той няма възможност за това, - това би било лъжа. Невежеството, - и явното и тайното, с всичките негови преструвки и хитрост, уви!  съществува навсякъде. Във всяко ежедневие ясният ум може да види какъв прах и мърсотия трябва да бъдат почистени. И сега, когато в света гърмят топовете и конкурират отровните газове, именно тогава всяка борба с невежеството ще бъде особено нужна. Ще бъде необходима отбраната на всичко най-хубаво, прекрасно и просветено.

            Ако дори някой и не преуспее в своите благи опити,  все пак това ще бъдат опити, а не само отвлечени намерения. Освен това, във всеки опит вече има елемент на действеност. Затова всеки опит вече ще бъде добротворчество. Навярно някакви помагачи на невежеството ще шепнат, че именно сега са неуместни думите за Културата и просвещението. Това е тяхната обичайна уловка, за да намерят във всеки момент от човешкия живот причина, защо именно тогава устремът към Културата и просвещението да не е своевременен. С тази своя формула служителите на невежеството се издават. Нали именно доброто, Културата и просвещението са винаги своевременни.

            Не може да има такова човешко състояние, в което човекоподобието да бъде неуместно и несвоевременно. Да  шепне за такава несвоевременност би могло само човеконенавистничеството, което в мрака на своята бърлога винаги мечатае да превърне човешкия род в чудовища, които взаимно се изяждат едни други.

            Наистина, от мало до голямо всеки може и е длъжен да внесе своята лепта в делото за борбата с невежеството. Обединявайки се в групи и еднолично, всеки може някъде да пресече гаврещото се чудовище на невежеството. Всеки труд вече съдържа в себе си опит към усъвършенстване и просвещение. Само невежестовто е могло да унижава труда като такъв и безсрамно да се надсмива над търсенията на знанието. В справедливото негодувание против всяка проява на невежеството, против всяко невежо отрицание работникът на Културата ще намери и действена мисъл, и ярка дума и ще запечата с прекрасно действие победоносния път на просвещението.

            Слава на поборниците на Културата! Слава на тружениците! Слава на безстрашните!

                                                                                                                                    1936г.

© Д.Златева, превод. Публикувано в  на: 01.11.2005.

Бр.20/октомври-ноември 2005