70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ	Бр.16/ април 2005

Николай Рьорих

ЗНАМЕ НА МИРА

 Конференция в Белгия

В края на Кали-Юга тежки и сякаш непобедими трудности тегнат върху човечеството. Множество сякаш неразрешими проблеми потискат живота и разделят народи, държави, общежития, семейства…Народът безнадеждно се старае да ги разреши с материалистическа находчивост, но дори най-великите колоси на механическата цивилизация се оказват потресени. Всеки ден донася нови смутове, стълкновения, недоразумения и лъжливи тълкувания. Животът се напълва с множество малки кривдици. Всичко вдъхновяващо и зовящо нагоре се превръща в очите на невежите в нещо срамно и недопустимо. Така описват Вишну – Пураните краят на Кали-Юга.

        Сградата в гр. Брюж (Белгия), където се е помещавал Постоянният комитет за Пакта Рьорих

            Но тези  Пурани известяват също така и за благословената Сатия-Юга. Какво велико понятие, преди всичко каква Благодат ще бъде в основата на това очистване и преобразяване на живота. Разбира се, това ще бъде тази Благодат, която обединява цялото вместване, всичко прекрасно, всичко вдъхновяващо и всичко възвисяващо. Наистина, това ще бъде онова велико понятие, което човечеството разбира под думата Култура. Именно към това най-велико понятие да насочим всички наши най-добри мисли и творчеството си. При това осъзнаване да проявим древната мъдрост за доблестното бъдеще. За славата на това съкровище да осъзнаем и нашата взаимна висока отговорност и не си пречим един на друг да носим тържествено тази (скинию) на Светлината. Нека да разбираме ежедневната работа не като отвратителни окови, а като пранаяма, която пробужда и координира нашите най-високи енергии. Нека не губим нито ден, нито нощ за посяването на благословените семена на усъвършенстване и възвисяване на духа и за донасянето на културата сред широките маси.

            За осъществяване на това велико Служене бе предложен нашия мирен договор със Знамето на Мира за опазване на всички културни съкровища на човечеството. Нашият велик Робиндранат Тагор, който е един от най-просветените покровители на културата, ни пише следното по повод на Пакта на Мира:

            “ Зорко наблюдавах вашите забележителни достижения в областта на изкуството и вашата велика хуманитарна работа за благото на всички народи, за които вашият Пакт на Мира, с неговото знаме за защита на всички културни съкровища, ще бъде изключително действен символ. Аз искрено се радвам, че този Пакт е приет от Музейния комитет на Лигата на Нациите, и чувствам дълбоко, че той ще има огромни последствия за културната хармония на народите.”

            Ние не се удивявахме, получавайки такова множество възторжени отговори по повод нашето Знаме на Мира. Миналото е изпълнено с ужасяващи и непоправими разрушения. Ние виждаме, че не само по време на война, но и при всички други заблуждения съкровищата на човешкия гений са безпощадно разрушавани. В същото време избраниците на човечеството разбират, че никаква еволюция не е възможна без тези натрупвания на културата. Ние разбираме, колко неизказано трудни са пътищата на културата, но толкова по-грижливо ние трябва да опазаваме подстъпите,които водят към нея. Нашата неотложна задача е да създаваме за младото поколение традиции на културата. Там, където е културата, там има и мир. Там има и подвиг, там има и правилно решение на най-трудните социални проблеми. Културата  е натрупване на най-висша Благодат, най-висша Красота, най-висше Знание. Човечеството и в най-малка степен не може да се гордее, че то е направило достатъчно за разцвета на културата. След невежеството ние достигаме цивилизацията, след това ние получаваме образование, после следва интелигентността, след това изтънчеността и след това синтезът  открива вратата на високата култура. Ние трябва да признаем, че нашите драгоценни, изключителни съкровища на изкуството и науката дори не са напълно каталогизирани. Ако Знамето на Мира даде тласък поне за тази манифестация, то само това вече ще бъде колосално достижение. Колко много  полезно и прекрасно може да бъде достигнато с най-прости средства. Да си представим световен ден на културата, когато едновременно във всички училища и просветителни учреждения по целия свят ще бъде възвестено за истинските съкровища на нацията и човечеството. Сред многообразните изразявания на ентусиазъм трябва да отбележим дълбокото движение на жените в Америка. На последното събрание, посветено на Знамето на Мира, представителката на половин милион жени В.Д.Спорборг даде тяхната подкрепа  на Знамето на Мира. Сега е получено съчувствието на три милиона жени. Огромен е списъкът на организациите, сдруженията, музеите, библиотеките, училищата, научните и държавните дейци, които ни изразиха своята, че този проект ще бъде приет от живота. Няколко учреждения вече издигнаха нашето Знаме над своите съкровища. Музейният комитет на Лигата на Нациите под председателството на Ж. Дестрей, белгийски министър, единодушно прие този проект. А сега, благодарение на инициативата на г-н К. Тюлпинк, под покровителството на маркиз Адачи, президент на Постоянния Международен Съд в стария град Брюш, е организирана особена Конференция, за която е изработена широка програма. Във връзка с тази конференция особено внимание заслужава предложената Лига на Градовете, обединени от същото Знаме на Мира. К. Тюлпинк и други просветени дейци горещо се обединиха около тази идея. Писмото от Париж съобщава, че нашият приятел поетът Марк Шено е упълномощен да представи древния град Руан. Току-що бе получена важна брошура от д-р Г.Г.Шклявер с наименованието “Пактът Рьорих и Лигата на Нациите”, първоначално отпечатана в Преглед на Международното Право. Авторът горещо препоръчва Пакта от гледна точка на Международното право. Истинно, опазването на съкровищата на културата принадлежи на тези обединяващи всичко основи, върху които ние можем дружески да се обединим без всякакви жалки чувства на завист и злоба. Ние сме уморени от  разрушенията и отрицанията. Положителната съзидателност е основното качество на човешкия дух. В нашия живот всичко, което може да повдигне и да облагороди нашия дух, трябва да има господстващо място. Жалоните на славното минало от ранно детство устремяват нашия дух към прекрасното бъдеще. Повярвайте, не трюизмът говори за неотложността на стремежа към култура. Ако някой невежа намери, че тази идея е ненужна и излишна, кажете му: “Бедни невежо, остани си извън еволюцията, но помни, че ние сме цяло войнство и ние никак няма да отстъпим от идеята на Знамето на Мира. Ако ти създадеш препятствия, ние ще обърнем твоите препятствия във възможности”.

            Спомнете си, колко много полезни начинания толкова леко могат да бъдат внедрени в живота. Връщам се към моята отдавнашна на идея за световния ден на културата, когато едновременно под едно знаме по целия свят ще се раздаде светлото слово за   съкровищата на културата на народите и на света. Сенотафите  ни напомнят само за миналото, но всичко съединено с културата, с безбройните славни мъченически и гигантски подвизи ще насочи нашия ум към бъдещето. Помислете само, с какви малки средства човечеството, в единение, може да създаде традиция с високо значение за младите поколения!

            Наистина, аз бих искал да приветствам Конференцията в Брюш като начало на Лигата на Културата. Би ми се искало, всички членове и приятели на  Конференцията радостно да се обединят около тази всичко вместваща, всичко обобщаваща, всичко облагородяваща мисъл. В такова движение ние бихме могли да покажем прекрасен пример на всички онези, които в невежеството си разделят, разчленяват и унищожават. Без съмнение, вътрешното значение на Конференцията в Брюш ще бъде много знаменателно и ще отвори нови врата за всички бъдещи славни построения в областта на културата. Конференцията в Брюш няма да се окаже тази мушица, която опарва крилата си при първия пламък. Тя ще образува този носещ светлина легион, пламенните крила, на който ще растат в съзвучие с подвига на великата красота и славна необходимост.

            В градския музей на Падуа се намира картината на Гуариенто “Ангели на Мира”. В тържествен кръг се е събрал съветът ангелски. Всеки ангел държи сфера като всеобхватен знак и клонка на мира, която в ръката на ангела е сурова, като непобедим меч. Тази картина застава пред мен, когато мисля за нашата Конференция. Ангели на благостта, но непреклонни. Също такива благи  и непреклонни аз си представям легионите на Мира и Културата.

            Ще приветстваме всички онези, които, превъзмогвайки личните трудности, заобикаляйки жалкото себелюбие, устремяват своя дух към опазване на културата, която най-много от всичко ще донесе блестящото бъдеще.

            Със всички средства издигайте прекрасната необходимост от култура. Ако в наше разпореждане се намираха други определителни величия, ние бихме били длъжни да ги употребим, говорейки за най-значителното понятие в света.

            Ние не бива да се боим от ентусиазма. Само невежите и духовно безсилните могат да се глумят над това велико и чисто чувство, но такива насмешки не са нищо друго, освен знак на истинния почетен легион. Би било ужасно, ако при велики проявления се използват като определителни думите “малко” и “нищожно”. Ние трябва всячески да се пазим от най-срамното действие – от умаляването. Това би означавало разложение. Нищо не може да ни попречи да послужим на служенето на културата, доколкото ние самите вярваме в това и доколкото отдаваме на това нашите най-добри пламенни мисли.

            Не умалявайте! Великият Агни изгаря посърналите крила. Само в съзвучие с еволюцията ние можем да израстваме и нищо не може да загаси безкористните пламенни криле на ентусиазма.

За Висва-Бхарати, Шантиникетан. 1931г.

Очеркът е публикуван в сборника "Държава на Светлината".