Андрей Зелински

ЖАЛОНИ НА НАУЧНИЯ ПЪТ

БИОГРАФИЯ НА АКАД. НИКОЛАЙ ЗЕЛИНСКИ

(продължение от бр. 53-54)

8. НАУЧНАТА МИСЪЛ СРЕЩУ ЕНТРОПИЯТА НА ВРЕМЕТО

"Не трябва да забравяме, че чисто абстрактните научни достижения  са също толкова важни и ценни, както и всички технически приложения на химическите знания в живота".

Н. Д. Зелински

Николай Дмитриевич Зелински живя 92 години, от които отдаде на науката три четвърти столетие. Първият му труд е публикуван през 1884 г., а последният беше отпечатан през 1954 г., когато ученият вече не беше между живите - пример на изключително рядко научно дълголетие. През това време той публикува над 700 научни работи, много от които придобиха репутацията на класически и влязоха в златния фонд на руската и световната наука. Н. Д. Зелински беше избран за член на множество академии и научни дружества по света.

       Н. Д. Зелински. 1947 г.

До най-преклонна възраст Николай Дмитриевич запази своята творческа енергия, до последните години от живота не му измени онова остро чувство за всичко ново, което е най-важно качество за творчески мислещия човек. И това чувство прави Н. Д. Зелински наш съвременник. Неговият огромен принос към руската наука и досега способства за осъществяването на стоящите пред нея задачи, неговите научни идеи и до днес представляват "катализатор" за решаването на много проблеми в химията. Проблеми, свързани със световната енергетическа криза, с търсенето на нови евтини горива и с постепенното изчерпване на нефта – тази "кръв на земята", на чието изучаване ученият посвети толкова много години от живота си. А ако си припомним, че животът му е протичал на границата между две столетия, че той е бил съвременник, а в много отношения и съратник на Д. И. Менделеев, а по-късно близък приятел и съмишленик на В. И. Вернадски, тогава цялата дейност на Николай Дмитриевич ще застане пред нас като свързващо звено между миналото и бъдещето, без което е немислима жизнеността на научната традиция. Самият той беше обединяващото начало, концентрирайки около себе си както своите най-близки ученици и съмишленици, така и химици от най-различни направления. В тази връзка не можем да не споменем провежданите от Николай Дмитриевич в Голямата химическа лаборатория на Московския държавен университет през 20-те и 30-те години заседания на секцията по органична химия на Менделеевото дружество. Тези заседания привличали най-видните химици от Москва и техните ученици. Обменът на мнения по животрептящите проблеми на химическата наука между представители на различни школи (А. Е. Чичибабин, Н. Я. Демянов, Н. Д. Прянишников, П. П. Шоригин и др.) несъмнено е "катализирал" творческата мисъл на московските химици.

Когато Н. Д. Зелински започнал да проправя своя път в науката, органичната химия все още се намирала в зачатъчно състояние. През 1835 г. Фридрих Велер, един от основоположниците на органичния синтез, писал на Берцелиус: "Органичната химия ми изглежда като гъста гора, пълна с чудни неща, огромен гъсталак без изход, без край, в който човек не се осмелява да проникне". Николай Дмитриевич бил един от онези, които проникнали в тази "забранена гора", които способствали за превръщането на органичната химия в самостоятелна научна дисциплина.

Диапазонът от проблеми, с които се занимавал ученият, като вече видяхме, бил необичайно широк: от синтеза на стереоизомерни киселини до синтеза на нафтени, от генезиса на нефта до строежа на белтъчните тела, от пространствената структура на органичните молекули до забележителните пътища на техните превръщания с помощта на катализатори, от производството на авиационни бензини и различни синтетични горива до въпроси от теорията на алхимията и изпичането на хляба – такива са труднообозримите мащаби на научната дейност на Н. Д. Зелински.

Тук следва да споменем и свръхвисоките налягания, един от пионерите на въвеждането на които в нашата страна (заедно с Н. Н. Бекетов и В. Н. Ипатиев) беше Николай Дмитриевич. Още преди Първата световна война той изказа мисълта за голямата важност на тези реакции, често изпълняващи функцията на катализата, а също предвиди, че с помощта на такива налягания ще може да се превръща обикновеният графит в синтетичен диамант. Понастоящем промишленият синтез на диаманти се осъществява в Русия на базата на Института по високи налягания на Руската академия на науките, произлязъл от лабораторията по свръхвисоки налягания, основана от  Н. Д. Зелински през 1935 г. към Института по органична химия към Академията на науките на СССР. За ръководител на тази лаборатория той поканил още преди войната от Харков младия тогава инженер-химик Л. Ф. Верешчагин, впаследствие идтъкнат учен академик и директор на Института по високи налягания към АН на СССР.

Но най-големи успехи били достигнати от Николай Дмитриевич в областта на химията на въглеводородите и органичната катализа – област, непосредствено свързана с превръщането на нефтените въглеводороди в продукти с "висша химическа ценност". И в наши дни, когато химическите материали, притежаващи цял комплекс нови ценни свойства, властно се внедряват в техниката, когато в нашата страна, както и в целия свят, с ускорени темпове се развиван нефтената, газовата и нефтохимичната промишленост, когато въглеводородите, получени на базата на нефта и газа, стават най-важна суровина за тежкия органичен синтез, основните направления на научната дейност на Н. Д. Зелински стават не само достояние на историята. Напротив, много от тях издържаха изпитанието на времето. Това се отнася най-вече за множество идеи и мисли на учения, изразени от него по различни поводи в много негови изслезвания както от специален, така и от по-общ характер. За найважно в неговото научно творчество следва да се смята създаването на цяла химическа школа, а в по-общ смисъл – цяло химическо направление, в което органично се съчетават основните черти на теорията за химичния строеж на А. М. Бутлеров със стереохимичните представи на Пастьор и Вант-Хоф. Сплавта от тези идеи обаче била пронизана от ново динамично съдържание, което, развивайки идеите на Д. И. Менделеев, Н. Д. Зелински внесъл в органичната химия с помощта на катализата.

Н. Д. Зелински не беше кабинетен учен. Притежавайки творческа сила на мисълта и бидейки патриот на своята родина, той влезе в нейната история като деец на науката и културата, който в критични моменти от историческите съдбини на страната си без колебание заставаше в нейна защита. Така става в историята с противогаза през Първата световна война, със синтетичния бензин през гражданската и с авиационното гориво през Великата отечествена война. На 12 април 1961 г. в деня на историческия полет на Юри Гагарин в космоса академик А. Н. Туполев на вечерта в Московския държавен университет, посветена на 100-годишнината от рождението на Н. Д. Зелински, каза: " Ако днес ние с такава радост научихме, че съветски човек отиде в космоса и се завърна, то в това има и заслуга на Николай Дмитриевич".

В тежкото за страната ни време, през пролетта на 1922 г., когато току-що бе завършила гражданската война и в страната царяха глад и разруха, Н. Д. Зелински беше избран за председател на III  Менделеевски конгрес, проведен по онова време в Петроград. На 1 юни 1922 г., в последния ден от работата на конгреса, Николай Дмитриевич произнася заключителна реч, в която звучи неговата грижа за руските учени и горещата вяра в техните творчески сили и в бъдещето на руската наука. "Само научната работа и вярното служене на науката -  казва той, обръщайки се към силно оредялата кохорта руски химици – независимо от тежките условия на живот пробуждаше в нас замиращата енергия, препятстваше нейното обезценяване и нивелиране в самите нас... Сега ние по-добре разбрахме и оценихме, колко внимателно трябва да се отнасяме един към друг и колко напрегнато следва да опазваме нашите взаимни духовни, нематериални интереси". Веднъж един от най-близките ученици и сътрудници на Николай Дмитриевич академик С. С. Наметкин каза за своя учител, че той проявява чрез своята личност "универсален катализатор" за всички, които влизат в научно съприкосновение с него. Ако продължим това сравнение, можем да кажем, че научното наследство на Н. Д. Зелински още дълги години ще служи като "катализатор" на творческото съзнание на учените, като онази "вълшебна пръчица" на алхимика, с помощта на която се постига и преобразява заобикалящата ни действителност. Днес пред човечеството обаче стои не толкова научната, колкото духовната задача за "защитата на човека от човека", прообраз на която преди почти сто години стана спасителното откритие на учения, известно в Русия като "противогаз на Зелински".

Институтът по органична химия "Н. Д. Зелински" на Руската академия на науките