Бойко Златев

ЗА ТАНЕВ, КАНОВ И ШАРЛИ

Определено бях възмутен от изказването на министър Тодор Танев по адрес на Ломоносов, Жолио-Кюри и Асен Златаров. Но не мога та кажа че бях учуден кой знае колко - в България глупости, изречени от политик, отдавна не могат да учудят никого. Още повече, че след като министър Танев намеси и темата за Наполеон, който според него не бил никакъв пълководец, а просто се вземал твърде насериозно, въпросът се измести от политическата плоскост към сферата на психиатрията.

Това, което ме учуди истински, беше подетата от хора с интелектуални претенции кампания в защита на министъра, представен като някакъв ледоразбивач на клишета и защитник на свободното мислене. Един от въпросните апологети на министъра, живеещият в САЩ д-р Любомир Канов дори състави списък от 12 точки на "забитите гвоздеи на комунистическите пропагандни безумия, представяни като научна истина от последна инстанция"¹, в който обявява за несъществуващи или незначителни приносите на редица видни руски учени и изобретатели - Александър Лодигин, Владимир Шухов, Николай Жуковски, Александър Можайски, Иван Мичурин, Антон Макаренко, Константин Циолковски, А. С. Попов, Константин Циолковски...

Можем, разбира се, да съобщим на д-р Канов, че обратно на неговите твърдения Лодигин и Шухов не са никакви крепостни селяни (всъщност Лодигин произхожда от много древен и знатен род и е далечен роднина на династията Романови). Можем да напомним на д-р Канов и съмишлениците му, че електрическата крушка, каквато я познаваме днес, прилича много повече на предложената от Лодигин, отколкото на изобретението на Едисън... Че Шухов, е патентовал крекинга в Русия още през 1891 г. - повече от 20 години преди да бъдат регистрирани американските патенти... Че профилът на самолетното крило е разработен от Жуковски (и това е признато и на Изток, и на Запад), и това естествено е станало много преди братя Райт след множество неуспешни опити, техни и на техни предшественици (какъвто е Можайски) да осъществят успешен полет със самолет. Защото за един самолет трябват не само криле, но и стабилизатори, и достатъчно мощен и същевременно лек двигател, и шаси, и т.н... Че Мичурин е забележителен градинар и селекционер, чиито успехи нямат нищо общо с развитата след него лъженаука на Лисенко и Лепешинская... Че ЮНЕСКО обявява Макаренко за един от четиримата педагози през ХХ век, внесли коренни промени в тази наука, а за изобретатели на радиото признава и Попов, и Маркони... Че приоритетът на Циолковски като основоположник на ракетостроенето е признат от немските му колеги Оберт и Годард...

Напълно допускам, че съветската пропаганда е създавала непълен или изкривен образ на някои от гореизброените. Едва ли обаче има смисъл да се обяснява нещо на хора като д-р Канов и сие, които за 25 години, откакто падна комунизмът, не само, че не са се потрудили да се осведомят от руски или западни непропагандни източници за това, как стоят нещата в действителност, но и на всичко отгоре се изживяват като някакви авторитети в областта на историята на науката. Не сме забелязали техни научни публикации по тази дисциплина.

Съмнявам се дори и в това, че са чели книгата на Асен Златаров "В страната на Съветите". Защото, ако бяха я прочели, щяха да знаят, че въпреки общия доброжелателен тон Златаров изобщо не е безкритичен към видяното от него в Съветска Русия. Особено е покрусен от оскърбяването на вярващите хора чрез превръщането на православните храмове в музеи и пр. По-проницателният читател не би пропуснал и свидетелствата, че от вниманието на Златаров не е убягнало и това, че пътуването му се осъществява под непрекъснатото наблюдение на съветските тайни служби. Едва ли е уместно да го критикуваме за това, че през 1935 г. доброжелателно е описал това, което е имал възможността да види и не е осъдил, да речем, сталинските репресии. Разобличителната книга на Андре Жид, който многократно е посещавал СССР и е познавал ситуацията там в много по-големи детайли, е отпечатана през 1936 г., а романът на Артур Кьостлер "Мрак по пладне", в който е разкрита истината за процесите срещу "враговете на народа" през 30-те години, излиза чак през 1940 г. Златаров обаче завършва земния си път през 1936 г. и можем само да предполагаме как би реагирал на тези разкрития, ако беше доживял да ги види.

В крайна сметка, за мен оставаше неясен смисълът както на изказването на министър Танев, така и на кампанията, подета от неговите апологети. Принизяването и омаловажаването на приноса на велики учени е непродуктивно и лишено от логика, дори когато заявената цел на това занимание е издигането и популяризирането на други авторитетни имена в науката, както това се опитва да прави д-р Канов.

Картината обаче се проясни, след като се запознах с карикатурите, публикувани в станалия жертва на терористична атака френски вестник "Шарли Ебдо" - карикатури, чиито автори осмиват всичко най-свято за вярващите хора, както и мъката и болката на близките на жертвите от атентатите в московското метро. Оказа се, че Танев и Канов са някакви нашенски, доморасли микрошарлита, приличащи на своя прототип по кичозността и безвкусицата на своето говорене (и писане), които за разлика от френските карикатуристи се ограничават само с гениите на човечеството и не се занимават с неговите пророци. Така е и по-безопасно - вместо живота си залагат само и единствено своята репутация, за която явно не ги е особено грижа.

С казаното не оспорвам правото на Танев, Канов, Шарли и когото и да било да критикува както видните учени, така и религиите. Много преди рисувачите на "Шарли Ебдо" да създадат карикатурите си, осмиващи исляма и неговия пророк, и много преди някои от тях да са започнали кариерата си, великият Илия Бешков в своята книга "Словото" постави Мохамед редом с Хитлер в редицата на историческите личности, причинили най-големи злини на човечеството. Същото мнение относно Мохамед и исляма споделяше в лекции и в лични разговори друг един голям български карикатурист - Карандаш (1924-2010), любимият ученик на Бешков. Но критиката и на двамата беше представена по изключително фин и интелигентен начин, нямащ нищо общо нито с пошлостта на "Шарли Ебдо", нито с налудните напъни на техните български съзнателни или несъзнателни подражатели.

Карикатура на Сергей Корсун. Репликата на дявола гласи: "Тиражът на вашето вестниче се вдигна, сега вече няма да замръзнете!". Заслужава да се отбележи, че карикатурата е публикувана преди новият брой на "Шарли Ебдо" да бъде отпечатан в милионен тираж.

И понеже стана дума за Наполеон, си спомних за думите, приписвани на Талейран, изречени по повод убийството на Енгиенския херцог, организирано от френския император: "Това е по-лошо от престъпление - това е грешка". По същия начин и карикатурите на "Шарли" са нещо по-лошо от престъпление - те са чудовищно прегрешение срещу добрия вкус. И не могат да дадат като плод нищо друго, освен озлобление и вражда между хората. А както е казано в Евангелието, "по плодовете им ще ги познаете".

Поради това, ако и да скърбя за загиналите (на които всеки истински християнин, ако бяха живи, би пожелал дълъг живот, за да имат време за покаяние), но не съм и не желая да съм Шарли.

1. http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/35272-grehat-na-ministar-tanev-da-sabudi-balgarskite-uchenitzi-ot-klishetata-na-komunetata.html