Andysan

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА УНИКАЛНА СНИМКА

През май 1981 г. Светослав Рьорих дойде на посещение в България по покана на Людмила Живкова, по това време член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Всички знаеха за близките лични отношения на Людмила Живкова и Светослав Рьорих. Планираше се задълбочаване на  тяхното сътрудничество и в частност прехвърлянето на целия Рьорихов архив „Урусвати“ от Индия в България.

Людмила Живкова награждава Светослав Рьорих с голямо държавно отличие при посещението му в София по нейна покана.

Официалният повод за това посещение на Светослав Рьорих в България бе награждаването му с най-високи български ордени във връзка с 1300-годишнината на България и за изключителен принос към изкуството и културата и укрепването на дружбата и сътрудничеството между България и Индия. Той бе избран също така за почетен академик на Националната художествена академия в България,

По това време аз се познавах и системно общувах с две ярки задкулисни личности с несъмнени окултни дарби и с доста голямо влияние в определени социални среди. И съответно имах възможността да видя някои трудни за обяснение неща.

Единият от тях, отец Драган В., живееше в едно село близко до София, но беше отседнал в града при една своя близка роднина. Той действаше дискретно в областта на политиката. Няма да намерите името му дори в Интернет, но за един истински окултист това е абсолютно несъществено.

Той ми обясняваше, че опасност от термоядрена катастрофа грози света и тя трябва на всяка цена да бъде спряна. В момента в ход бил предпоследният шанс човечеството да оцелее. Според отец Драган този шанс беше свързан външно с дейността на Людмила Живкова, която беше подпомогната не само от окултисти като Светослав Рьорих, но и от влиятелни източни политици с духовна ориентация като Икеда Дайсаку, Индира Ганди и др.

"Един ден – ми казваше моят познат окултист – тази стена, която разделя света, ще рухне и всички ще ръкопляскат на тези, които я бутнат. Но никой няма да знае нищо за онези, които десетилетия наред са работили, за да ѝ подринат основите.”

След като Людмила Живкова умря мистериозно на 21 юли 1981 г., той изчезна в провинцията.

Видях го няколко години по-късно отново в София, малко след като Михаил Горбачов беше поел юздите на управлението на СССР. Той започна да ми обяснява, че трябва на всяка цена да подкрепяме Горбачов, защото именно с него е свързан последният шанс човечеството да оцелее.  

Малко по-късно разбрах от познати, че отец Драган е починал. Доколкото той ми беше дал прости инструкции как да се свързвам, когато е нужно с него и след смъртта му, това много не ме впечатли. Повече ме впечатли как скоро след това въоръжената до зъби Съветска империя рухна за броени години мирно и кротко пред очите ми...

За разлика от отец Драган, вторият окултист бе от един малък град край Пловдив и след промените в България в края на 1989 г. той стана доста популярна и уважавана личност с много последователи и симпатизанти в цялата страна.. Става дума за Ваклуш Толев (07.01.1923 – 27.11.2013). Но по това време Ваклуш беше под непрекъснатото наблюдение на Държавна сигурност.

Посещението на Светослав Рьорих в София през май 1981 г. предизвика значителен интерес и на двамата ми познати окултисти. Аз вече се бях запознал със Светослав Рьорих на откритата в Художествената галерия в центъра на града негова изложба. И дори по негова покана бях го посетил заедно с други негови почитатели в хотела, в който той и съпругата му бяха настанени.

Отец Драган отправи към мен една твърде странна и дори неетична молба, свързана със Светослав Рьорих. Той ме помоли да взема от Светослав Рьорих, без той да забележи, някакъв малък предмет за лично ползване – например писалка. Обясни ми, че тя му е нужна, за да разгадае тайните цели на посещението му в България по психометричен път. Аз обаче категорично отказах да изпълня тази негова молба, скоро след което отношенията ни охладняха.

← Ваклуш Толев (снимка: pravoslavieto.com )

За разлика от него Ваклуш ме помоли за нещо напълно коректно: да го запозная със Светослав Рьорих. Аз с удоволствие се съгласих и му предложих да отидем рано сутрин на изложбата на Рьорих, защото той ежедневно след отварянето и за посетители я обхождаше. Така и направихме. Застанахме с Ваклуш в една от залите на изложбата в очакване на Светослав Рьорих.

Внезапно той влезе в залата и се отправи с енергична крачка директно към Ваклуш. Поклони му се леко и заяви на руски: „Здравейте! Аз зная за Вашата голяма работа тук!“  Ваклуш също се поклони и кимна благосклонно в знак на благодарност.

До този момент Ваклуш имаше доста критично отношение към Агни йога. След тази среща обаче то коренно се промени…

По същото това време аз и моят приятел Иван Пунчев (09.06.1942 – 13.09.2009) от Философския институт на БАН решихме да организираме изцяло на своя глава среща на Светослав Рьорих със студентите от Философския факултет на Софийския университет. И с интелигентност и малко хитрост успяхме!

Така двама души, които всъщност не представляваха никого освен себе си, успешно организираха една среща, която едва ли беше по вкуса на Държавна сигурност. А и Държавна сигурност вероятно така и не успя да разбере кой всъщност ни стои зад гърба…

На почетната трибуна до Светослав Рьорих съм седнал аз. В средата е зам.-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Кирил Нешев, а до него вдясно покойният ми приятел Иван Пунчев. Кирил Нешев беше убеден, че инициатор на срещата е Комитетът за култура, а Светослав Рьорих предполагаше, че инициативата е на самия Факултет по философия...

Датата на срещата е отбелязана от самия Светослав Рьорих на гърба на тази уникална снимка.