Изображение: NASA/JPL

Andysan

ЗА ПЪРВИЧНИЯ ВЗРИВ

Не е възможно да се проникне в тайната на първоначалния взрив (Big Bang).

По аналогия с историята на атомната бомба ние можем да направим извода, че именно тук е се крие началото на Злото, началото на извращаването на науката и технологията. Този, който е предизвикал Първовзрива във Вселената, видима от земните, телесни очи, го е направил от зли подбуди, дори и това да е било резултат от случай, една случайност. 

В този Взрив се намират източниците на създаването на двойките противоположности, на атомите, частиците, звездните ветрове, небесната механика и химия, законите, времето, гравитацията и вечното завръщане на едно и също. От този Взрив са се появили космическите облаци, светилата, слънцата, галактиките. 

И всичко започнало да се разпространява, да се разширява, да се премества в търсене на някакво жизнено механично пространство. Това е империализмът на материята, на Вселената на видимата светлина и нейните неумолими закони. Това е едно нахлуване, извършвано за сметка на онова, което изглежда като Нищо, но което в действителност е Другата Вселена, управлявана не от механичните закони на Взрива, а от “други закони” или пък “изобщо без закон”, както го определя Ницше. 

Да наречем тази Вселена Вселената на Духа. 

Това може да изглежда за някои като гностицизъм или дори дуализъм, но така е само външно, защото освен тези две Вселени съществуват и множество други такива - невероятни, като продукти на чистото въображение - подобни на частиците на квантовата механика, “майндоните” (от mind – “ум”) или “имагинерните числа”.

Мигел Серано (1917-2009). Нашият светоглед.

Не зная защо, но повечето хора наивно вярват, че един ден като умрат, те най-сетне ще получат от личен опит окончателен отговор на всички вълнуващи ги загадки на земното и отвъдно съществуване.

 Подобни хора не си дават сметка, че между този свят и отвъдния свят няма съществена разлика, че те са просто двете страни на една и съща монета. Напълно запленени от безспирното шоу на Времето, те понастоящем доброволно са обърнали гръб на Бог или Вечността, поради което дори когато са ултрарелигиозни нямат никакъв шанс Го открият нито в този живот, нито пък в отвъдния.

 Именно по този повод неотдавна аз споделих следното:

Днес знаем, че преди около 14 милиарда години цялата наша Вселена с всичките ѝ Галактики, звезди и планети е възникнала от една невъобразимо малка точка. Но светът на вечния Дух, на изначалната и всепроникваща светлина е бил налице още преди нашата материална Вселена да възникне.

Този невидим сияен и вечно нов свят и сега съществува паралелно с видимата Вселена. Нашата истинска природа е капка от този вечен първичен светлинен Океан.

Великото Пробуждане е пробуждане именно за този безграничен духовен Океан. Това е единствената радикална трансформация, която завинаги ни освобождава от принудителното мъчително блуждаене в тази външна и чужда на нашата истинска природа Вселена.

А преди няколко години по същия повод написах:

Една от най-големите трудности при всяко общуване е неопределеността на термините, с които си служим.

Замисляли ли сте се например какъв е бил първоначалният смисъл на термина “религия”?

Според справочниците този термин идва от латински и по-конкретно произлиза от латинския глагол re-ligare (свързвам, съединявам отново). И доколкото религията третира връзката на човека с Бога, става ясно че първоначално религията си е поставяла за цел да спомогне за възстановяването на една прекъсната някога връзка между Бога и човека.

А това от своя страна предполага наличието на един изначален и вечен божествен свят, от който човек е отпаднал и към който той отново би могъл да се възвърне. Свят, който навсякъде и винаги е бил свързван със Светлината. При това с една Светлина, озаряваща и просветляваща самата същност на човека. Именно от този сияен вечен божествен свят, човек е отпаднал в нашия мрачен преходен свят. Неговият изначален лъчезарен божествен живот е деградирал до жалкото, изпълнено с непрекъсната борба за оцеляване и самоутвърждаване, кратковременно съществуване на земята в животинска форма.

Единствено неугасимият, най-често неосъзнат копнеж по “изгубения рай”, не позволява на човека да се почувства у дома си в този земен свят. Той непрекъснато се стреми да създаде по изкуствен път един друг, по-близък до неговата вътрешна природа свят. Така например потребността му отново да полети породи през последните десетилетия небивал прогрес в авиацията и космическите полети. За съжаление обаче изкуственият свят, създаден от нашата техническа цивилизация, се оказа не само крайно разрушителен за природата, но дори за първи път от хилядолетия застраши самото оцеляване на човечеството и дори на целия биологичен живот на нашата планета.

Но от друга страна съвременното объркано човечество вече не е в състояние да намери в големите религиозни системи на миналото отговор на своите все по-драматични духовни въпроси и търсения. Много често днешните хора чувстват, че в основите на тези системи има нещо автентично, нещо, което не е “от този свят” и се обръщат към някоя от техните многообразни съвременни форми. Това наистина често им дарява за определен период от време известен душевен комфорт, но по-проницателните бързо схващат, че религиозната психотерапия не е с нищо по-добра от модерната светска психотерапия. А опитът им да се доберат до скритото в древните системи истинско духовно познание (гносис), твърде рядко се увенчава с успех, при това само с частичен успех.

Можем да се запитаме: нима точно в тези нови, необикновени и съдбоносни за оцеляването му времена, човечеството е изоставено от Бога на произвола на съдбата?

Защо Небето не му изпраща нови Пратеници, които като запознати от личен опит с особеностите на модерния свят наши образовани съвременници, биха съумели да направят отново достъпен и проходим за нас, днешните хора, древния път към Светлината?

Наистина далеч не за всички, но поне за тези, които виждат смисъла на живота си в откриването и следването на този Път. И които не вярват, че умирайки ще напуснат този преходен и несъвършен свят, за да се озоват като по чудо в някакъв вечен и съвършен свят.

Въпросът е крайно логичен, поне от религиозна гледна точка. Защото човечеството очевидно не е в състояние да се изтръгне само от тресавището, в което се е озовало. И ако то не получи и днес, както някога “помощ свише”, то ще продължи да затъва все повече и повече в собствените си гибелни за него и природата технологични химери. При това съвременният образован човек е обречен от самото си раждане на нещастни случаи, болести, старост, упадък и смърт по абсолютно същия начин както и неговите живели преди хилядолетия “невежи” прадеди.

И поради това често, малко преди да умре, поглеждайки назад, той се запитва : “Нима наистина това бе всичко?!”