Елена Блаватска

ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ

Известните стихове на Кристина Росети -

Нима всяко следващо стъпало от пътя е винаги тежко?

Да, целият път до края.

Нима ще продължи моят поход през целия дълъг ден?

От сутринта чак до през нощта, приятелю мой.

(«В планината», редове 1-4)

 — приличат на кратко изложение на живота на онези, които наистина са стъпили на пътя, водещ към висшето. Каквито и различия да се откриват при различните изложения на езотеричното учение, като се вземе предвид това, че във всяка епоха то е придобивало ново облекло, различно от предходното и по цвят, и по начин на изложение, все пак във всяко едно от тях ние намираме пълно съгласие по един въпрос – за пътя на духовното развитие. За неофита винаги е било задължително, както и сега, едно единствено непоклатимо правило – пълното подчиняване на низшата природа на висшата. От Ведите и Упанишадите до неотдавна публикувания труд „Светлина върху Пътя“, преглеждайки свещените книги на всички раси и култове, ние откриваме само един единствен път – труден, болезнен, мъчителен, благодарение на който човек може да придобие истинска духовна интуиция. И как може да бъде другояче, ако всички религии и всички философии представляват само вариант на първото учение на Единната Мъдрост, съобщена на хората от Планетния Дух в началото на цикъла?

Ние винаги сме казвали, че истински адепт, развит човек е необходимо да станеш - никой не може да бъде направен такъв. Затова този процес е свързан с израстване чрез еволюция, а това неизбежно включва определени страдания.   

Основната причина на страданията се състои в  нашето вечно търсене на постоянното в непостоянното, и не само в търсенето, но и в такъв род действия, сякаш вече сме намерили неизменното в света, чието единствено определено качество, както можем с увереност да кажем, е постоянното изменение, и винаги, стига само да помислим, че здраво сме се хванали за нещо неизменно, то тутакси ще се промени направо в ръцете ни, а това води  до страдания. 

По-нататък, идеята за израстване включва също така идеята за разпадането, вътрешният човек трябва постоянно да си пробива път през затварящата го обвивка, или рамка, и това разкъсване също неизбежно се съпровожда със страдание, не физическо, но умствено, интелектуално.

Ето така например става в течение на нашия живот; връхлитащото ни нещастие  винаги считаме за възможно най-тежкото, от тези, които въобще могат да се случат, - то винаги е такова, така че чувстваме, че едва ли ще го издържим. Ако погледнем на него от една по независима гледна точка, ще видим, че се опитваме да си пробием път през своята обвивка в нейната най-уязвима точка и че нашето развитие, за да стане истинско развитие, а не сбор от редица ненормално развиващи се части, трябва да протича цялото равномерно, подобно на това, как нараства тялото на детето – не отначало главата, след това ръцете, а след това, вероятно, и носа, а едновременно във всички направления, постоянно и неуловимо. Човек проявява склонност  да развива всяка част поотделно, забравяйки същевременно за другите, и всяко съкрушаващо го страдание е предизвикано от разширяването на някоя от пренебрегваните части, а това разширение става по-трудно в резултат от отглеждането на нещо друго

Злото често се явява резултат от прекомерен стремеж, хората винаги се опитват да правят твърде много, на тях не им е достатъчно просто да живеят, винаги извършвайки само онова, което изисква ситуацията и нищо повече, те винаги преувеличават всяко действие и по този начин си създават карма, която ще бъде необходимо да бъде усъвършенствана при бъдещото въплъщение.

Една от най-рафинираните форми на този порок се явява жаждата и надеждата за възнаграждение. Мнозина от тези, които често и неосъзнато, но все пак подчертават своите усилия, лелеят надеждата за получаването на възнаграждение, позволявайки ѝ да стане активен фактор в техния живот, по този начин отваряйки вратата за тревоги, съмнения, страх, униние, - са преследвани от несполука.  

Целта на търсещия духовна мъдрост е изкачването му на по-високо ниво на битието; той трябва да стане нов човек, във всички отношения по-съвършен, отколкото в настоящия момент, и ако това му се отдаде, съответно ще се увеличи и силата и диапазонът на неговите способности и възможности, също както във видимия свят ние забелязваме, че всяко следващо  стъпало от стълбата на еволюцията е отбелязано с нарастване на способностите. Именно така адептът бива надарен с чудесни способности, които толкова често са описвани, но е необходимо да се запомни главното – а то е, че тези сили представляват естествени спътници при съществуването на по-високи планове на еволюцията, също, както обикновените човешки способности представляват естествени спътници при съществуването на обикновения човешки план.

Мнозина, струва ми се, мислят, че адептството е резултат не толкова от едно цялостно развитие, колкото допълнително строителство; изглежда, те смятат, че един вид адептът представлява човек, който, след като премине определен курс на обучение, предвиждащо ясното спазване на система от строги правила, придобива последователно една способност след друга; а когато той придобие определено количество от тези способности, то веднага ще получи званието адепт. Действайки съгласно тази погрешна представа, те предполагат, че първото, което е необходимо да се направи за достигането на адептство, - това е придобиването на „сили“: мнозинството се пленява от ясновидството и от способността да пътешестват на разстояние, излизайки от физическото тяло .  

За онези, които желаят да придобият такива способности за собствена изгода, няма какво да кажем – тях ги очаква същата онази присъда, както и всички, които действат от чисто егоистични цели. Но има и такива, които погрешно приемат следствието за причина, искрено смятайки свръхестествените способности за единствен начин за духовно израстване. Такива гледат на нашето Дружество само като на достъпно средство, което е способно да им даде възможността да получат знания в това направление и разглеждайки го като един вид окултна академия, институт, създаден за обучаването на мечтаещите да станат чудотворци. Въпреки повтарящите се протести и опити да бъдат предпазени, в много умове това мнение, изглежда се е утвърдило неизкоренимо, и те силно изразяват разочарованието си, когато откриват, че онова, за което са ги предупреждавали по-рано, е самата истина, и че Дружеството е създадено съвсем не за това, да проповядва нови леки пътища за овладяването на „сили“, а неговата единствена мисия е отново да запали факела на истината, загаснал толкова дълго за всички, освен само за малцина, и да съхранява тази истина жива посредством създаването на братски съюз на човечеството – единствената почва, върху която може да израсне доброто семе. Теософското Дружество действително се стреми да ускори духовния ръст на всеки човек,  намиращ се под неговото влияние, но неговите методи са същите, както и у древните риши, а принципите са същите, както и в древния езотеризъм; това не е раздавателно устройство на патентовани средства, съставени от силно действащи лекарства, които нито един честен лечител няма да се реши да използва.

В  тази връзка ние бихме искали да предпазим всички наши членове и други търсачи на духовни знания: пазете се от хора, които предлагат да ви научат на леки методи за получаване на психически дарове; такива дарове (лаукика) наистина сравнително лесно се достигат чрез изкуствени способи, но угасват веднага щом се изтощи техният стимулатор. Истинската способност да бъдеш пророк и адепт, която се съпровожда от истинско психическо развитие (локотра), бидейки достигната веднъж, не се губи никога.

 Изглежда, че от времето на основаването на Теософското Дружество, ползвайки се от този интерес, който то предизвика към въпросите за психическите изследвания, възникнаха множество дружества, стремящи се да привлекат в своите редове хора чрез обещания за лесно достигане на психически сили. В Индия ние дълго наблюдавахме лъжеаскети от всякакъв вид и се опасяваме, че в това направление се съдържа нова опасност както тук, така и в Европа и Америка. Остава да се надяваме, че никой от нашите членове няма да бъде заслепен от бляскавите обещания и няма да позволи на заблуждаващите се мечтатели, а може би и на преднамерени лъжци да ги излъже.

За да демонстрираме реалната необходимост на нашите протести и предупреждения, можем да упоменем видените от нас неотдавна копия на обява, дадена от така наречения „махатма“, вложени в писмо от Бенарес.  Той кани „осем мъже и жени, владеещи английски език и някой от индийските диалекти“, а в заключение казва, че „желаещите да разберат подробностите за занятията и за цената дължима за тях“ следва да се обърнат на неговия адрес, след като вложат в плика пощенски марки! 

Пред нас на масата лежи изданието на „Божествения Поймандър“, отпечатано през миналата година в Англия и съдържащо обръщение до „теософите, които е възможно да са се разочаровали в очакванията си, че Висшата Мъдрост свободно се раздава от индийските махатми“, със сърдечна покана да изпращат имената си на издателя, който „след кратко изпитание“ ще се радва да ги види приети в окултното Братство, където „обучават свободно и без да скриват нищо от това, което те счетат достойно за изучаване“. Достатъчно странно е, че в споменатия том  намираме думите на Хермес Трисмегист:

„ Защото само това, о сине, е единствения път към Истината, по който са вървели нашите предшественици и на който те в края на краищата са достигнали благото. Този път е славен и пряк, но тежък и труден за душата, пребиваваща в тялото... Затова ние трябва внимателно да гледаме на хората, които, пребивавайки в невежество, могат да бъдат по-малко лоши заради страха пред онова, което е скрито и тайно.“  

Напълно е вярно, че някои теософи са били доста разочаровани (не по чиято и да било вина, а по своя собствена), защото ние не сме им предложили най-краткия път към йога-видия, а мнозина желаят практическа дейност. И е доста знаменателно, че тези които са направили за Дружеството най-малко от всички, най-високо от всички сочат неговите грешки. И така, защо тези хора и всички наши членове, способни на това, не се захващат за сериозно изучаване на месмеризма? Месмеризмът е бил наречен ключа към окултните науки и притежава това преимущество, че предоставя изключителни възможности да се върши добро за човечеството. Ако можехме да организираме хомеопатична аптека с допълнение под формата на месмерично лечение, както това вече беше направено с огромен успех в Бомбай, ние бихме могли да дадем принос за развитието на медицинската наука в тази страна на по-здрава основа и бихме дали неоценима полза за широките слоеве на населението.

Освен Бомбай има и други наши клонове, които са свършили голяма работа в това направление, но предстои да бъде свършено неизмеримо повече, отколкото е направено. Това се отнася и до други направления на дейността на Дружеството. Би било добре, ако членовете на всички клонове биха могли да се съберат и сериозно да се посъветват за това, какви реални стъпки могат да бъдат направени за осъществяване на целите, провъзгласени от Дружеството. Твърде често членовете на Теософското Дружество се занимават само с повърхностно изучаване на книги, без да дават никакъв забележим принос в неговата активна работа. Ако Дружеството е призвано да стане сила, която върши добро и в тази, и в други страни, то може да достигне това само по пътя на активното сътрудничество на всички негови членове, и ние убедително призоваваме всеки щателно да помисли, какви направления от работата са им по силите, а след това сериозна да пристъпят към нейното изпълнение. Правилна мисъл – това вече е добре, но само една мисъл не струва много, ако не се превръща в действие. В дружеството няма нито един член, който не би могъл да направи поне нещо за делото посветено на истината и всеобщото братство; и само от неговата воля зависи зависи да превърне това малко нещо в реален факт.

Преди всичко искаме да повторим, че Дружеството не е разсадник за начинаещи адепти; Учителите не могат да обхождат и да инструктират различните клонове по разнообразни въпроси, които възникват в хода на изследователската работа на Дружеството; клоновете трябва да се учат сами; необходимо е да имат книги, а знанията, вложени в тях, трябва да се прилагат на практика – така ще се развие увереността и способността да се мисли.  Ние настоятелно съветваме това, защото до нас достигнаха молби за това, всеки лектор, който се изпраща в клона, да бъде практически осведомен в експерименталната психология и ясновидството (тоест гледане в магически огледала и разчитане на бъдещето и т.н. и т.п.). И така, ние считаме, че подобни експерименти трябва да се провеждат сред самите членове, за да представляват поне някаква ценност за тяхното личното развитие или да способстват за успехите по техния път „към планината“, и затова искрено съветваме нашите членове да се опитват сами.

«Theosophist», май 1885 г.