ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО

Бр.5 /март 2004


Елена Блаватска

Елементали и елементарии

 

Ученикът: Ако правилно съм Ви разбрал, елементалът – това е сгъстък от сила, който не притежава разум, нито морални качества и наклонности. Неговите движения могат да бъдат управлявани от човешките мисли, които са способни съзнателно или несъзнателно да придават на елементала форма и до известна степен разум. В своята най-проста форма елементалът се проявява като някакво смущение на прозрачната среда, което бе произвела “стъклена риба, прозрачна до невидимост, която плува във въздуха на стаята” и това движение оставя след себе си мержелеене, подобно на това, което създава издигащия се над фурната горещ въздух. Освен това, елементалите, привлечени и съживени от определени мисли, могат да се вселяват в човека (когото те след това управляват наравно с неговото его) и той много трудно би могъл да се освободи от тях.

 Мъдрецът: Като цяло всичко това е вярно, с изключение на “вселяването в човека”. Освен това, някои класове елементали притежават свой собствен разум и характер, но те се намират далеч извън пределите на нашето разбиране и може би трябва да се наричат по друг начин.

Класът от елементали, с които най-често си имаме работа, съответства на даденото от теб описание. Те представляват сгъстъци от сила или енергия, на които ние можем да оказваме влияние със своите мисли и други действия. Също така ние въздействаме върху тях и им даваме форма с помощта на мисли, за които не си даваме сметка. Така, човек може да придаде на елементала формата на насекомо и няма да е в състояние да каже помислил ли си е за нещо подобно или не. Защото в човешкото същество има безгранична неопозната област, която той сам не осъзнава, докато не се опита да направи това, и то само след множество инициации.

Твърдението, че “елементалите … могат да се вселяват в човека, когото след това да управляват…, и той много трудно би могъл да се избави от тях” – това твърдение като цяло е невярно. Саво в определени случай някой елементал или няколко елементала се привличат към човека и се “вселяват в него”. Тогава се прилагат специални правила. Ние не разглеждаме подобни примери. Светът на елементалите прониква дълбоко в нашия свят и като следствие от това постоянно присъства в човека.

Доколкото светът на елементалите е автоматичен и прилича на фотографска плака, всички атоми, които постоянно попадат в човешкия организъм и го напускат, обикновено носят върху себе си отпечатък от действията и мислите на човека. Затова, ако човек излъчва силен поток от мисли, той привлича голямо количество елементали и всички те придобиват еднакъв образ или цвят, а всички отново пристигащи елементали стават подобни на предишните. От друга страна, човек, който има разнообразни мисли и настроения, не е днороден, а е, така да се каже, многоцветен, и затова елементалите могат да се заселватв онази негова част, която се различава от останалите и да преминават в сходно състояние. В първия случай става дума за еднородна маса от елементали, вибриращи по сходен начин, наелектризирани и оцветени, и в този смисъл те могат да бъдат наречени един елементал, подобно на това, както наричаме някой човек Джоунс, въпреки че в продължение на много години той е отдавал и приемал огромно количество атоми.

Ученик: Ако мислите могат да ги привличат и отблъскват, то не могат ли те да се пренасят със скоростта на мисълта, да речем, оттук до Нептун?

Мъдрецът: Те се придвижват със скоростта на мисълта. В техния свят не съществува пространство или време така, както ние ги схващаме. Ако нептун се намираше в пределите на астралната сфера на този свят, те биха го достигали със скоростта на мисълта, в противен случай – не, но сега не е необходимо да се обяснява това “ако”.

Ученикът: Какво определя тяхното движение, освен мисълта, например когато те се носят из стаята?

Мъдрецът: Това са други класове мисли, различни от споменатите по-горе; определени еманации на живите същества, различни степени и пропорции на вибрациите между съществата, различни промени в магнетизма, предизвикани от определени причини, например от фазата на луната или годината; различни полярности; промени в звука; промяна на влиянието на друг разум от разстояние.

Ученикът: Може ли всеки да види реещите се елементали или това е дадено само на ясновидците?

Мъдрецът: Думата “ясновидец” тук не е напълно подходяща. Могат да ги видят и хора, частично способни към ясновидство. Те са много повече от онези, които осъзнават този факт.

Ученикът: Могат ли те да бъдат фотографирани така, както може да се фотографира издигащият се от горещата фурна въздух?

Мъдрецът: Това аз засега не зная. Във всеки случай, в това няма нищо невъзможно.

Ученикът: По време на спиритичен сеанс ясновидците виждат светлини, реещи се в тъмна стая. Това елементалите ли са?

Мъдрецът: В повечето случаи тези светлини се създават от елементалите.

Ученикът: Какво е тяхното отношение към светлината? Защо спиритичните сеанси трябва да се провеждат на тъмно?

Мъдрецът: Работата не е в тяхното отношение към светлината, а в това, че светлината предизвиква постоянно трептене и изменение на магнетизма в помещението. Всички тези неща могат да се правят и на дневна светлина.

Ако можех да ти обясня “какво е тяхното отношение към светлината”, тогава би ти се открило онова, което дълго време е пазено в тайна – ключът към света на елементалите. Тази тайна се пази, защото е опасна. Дори ако ти самият си много добродетелен, притежавайки тази тайна, ти не би могъл да предотвратиш проникването й в умовете на други хора, които без колебания биха я използвали за лоши цели.

Ученикът: Забелязал съм, че вниманието често пречи на определени явления: така например моливът няма да пише, докато го наблюдаваш, но щом се отвлечеш от него, веднага се задейства; не може да се отговори на въпроса, завладял ума, докато мозъкът не се отвлече от него не се заеме с нещо друго. Защо става така?

Мъдрецът: Такъв вид внимание създава объркване. В подобни случаи ние използваме желание, воля и знание. Желанието присъства, а знанието отсъства. Когато желанието е добре оформено, а вниманието е изключено, можем да смятаме, че работата е свършена. Но когато нашето внимание продължава да работи, това само пречи, защото ние владеем вниманието си само наполовина. За да се използва вниманието напълно, то трябва да бъде способно да се удържа на върха на иглата в продължение на неопределен период от време.

Ученик: Чувал съм, че само малцина могат да участват в спиритичен сеанс без опасност за себе си – или без някакво духовно и астрално замърсяване, или без да захранят със своята жизнена енергия привиденията, които изсмукват жизнената сила от участниците в кръга чрез медиума, така, като че ли той е сламка, а кръгът – чаша лимонада. Така ли е?

Мъдрецът: Обикновено точно така и става. Индусите наричат това поклонение на Бхуту.

Ученикът: Защо онези, които посещават спиритични сеанси, често на следващия ден се чувстват изключително и необяснимо уморени?

Мъдрецът: Освен всичко останало още и поради това, че медиумите отнемат жизнената енергия и я отдават на “привиденията” и поради това, че там често присъстват отвратителни елементали-вампири.

Ученикът: С какво са опасни спиритичните сеанси?

Мъдрецът: На астрално ниво картината на спиритичния сеанс изглежда ужасно, защото тези “духове” – бхутите – връхлитат и участниците, и медиумите. Няма спиритичен сеанс без присъствието на един или няколко лоши елементарии – наполовина мъртви човешки същества, и това засилва вампиризма. Те обвиват хората подобно на облак или на огромен октопод, и изчезват вътре в тях като всмукани от гъба. Това е една от причините, поради които изобщо е лошо да се посещават тези сеанси.

Не всичики елементарии са лоши, но като цяло те не са и добри. Без съмнение, те са само обвивки. Но те запазват достатъчно автоматични и привидно интелектуални действия. Ако това са обвивки на много материалистични хора, които са умрели, имайки силни жизнени привързаности, у тях се зепазват в по-голяма степен автоматичините и привидно осмислени действия. Ако ли те са били на хора с противоположен характер, те не са толкова силни. Има и такъв клас същества, които не са истински мъртви като например самоубийците и умрелите внезапно, а също дълбоко порочните хора. Те притежават голяма сила. Елементалите проникват в тях и по такъв начин придобиват фиктивна личност и разум, принадлежащи на обвивката. Те подбуждат обвивката към действие и с нейна помощ могат да виждат и чуват като обикновените същества, подобни на нас. Тези обвивки в дадения случай приличат на лунатично движещо се човешко тяло. По навик те ще проявяват привичките, които са получили още по време на живота на физическото тяло. Някои хора, както знаеш, не предават на молекулите на тялото свойствата насвя разум в такава значителна степен, както другите. Затова ние виждаме, че казаното от така наречените “духове” некога не превъзхожда висшите достижения на живите човешки същества и че те възприемат идеите, изработени от хората, които ги извикват. Тези култови спиритични сеанси са онова, което в древна Индия са наричали култове на претите, бхутите, пишачите и гандхарвите.

Аз не мисля, че елементариите, способни за мотивация, имат някакви други подбуждащи мотиви освен лошите. Останалите елементарии са нищо, те не притежават подбуждаща енергия и те са само сенки, които Харон е отказал да привози.

Ученикът: Какво отношение към подобни явления има сексуалната сила?

Мъдрецът: Тя е в самата основа. Тази сила е жизнена, съзидателна, в известен смисъл източник. Тя може да бъде изгубена както при ментално, така и при физическо действие. Всъщност нейната фина част се разсейва от ментални образи, докато физическите действия намаляват грубата част, която е “носител” (упадхи) на фината.

Ученикът: Защо толокова много медиуми прибягват до измама дори когато могат да предизвикат реални явления?

Мъдрецът: това е резултат от използването на нещо, което само по себе си е възвишена измама, която, въздействайки на безотговорния разум, предизвиква низши форми на измама, най-висока от които ще е всяка илюзорна форма. Освен това, медиумите по необходимост са в известен смисъл неуравновесени хора.

Те работят с тези сили за пари, а това е достатъчно да привлекат към себе си цялото зло на своето време. Те използват наистина груби видове материя, които предизвикмат възбуда в съответната част морални качества и като следствие – отклонение от правилния път. Това е голямо изкушение. Ти дори не знаеш колко неистови са онези, които са си “платили” за сеанса и на всяка цена искат да получат нещо, което да си струва “техните пари”.

Ученикът: Когато ясновидецът ми казва, както един човек тук преди година, че “той вижда голямо струпване от духове наоколо” и сред тях старец, който назовава себе си с името на някоя изтъкната личност – какво вижда той всъщност? празни и безсмислени обвивки? Ако е така, какво ги е довело тук? Или това са елементали, придобили форма благодарение на моя или неговия разум?

Мъдрецът: Аз мисля, че това са и обвивки, и мисли, и силни астрални картини. Ако например ти някога си виждал този изтъкнат човек и иси почувствал такова уважение към него или страх пред него, че неговият образ се е закрепил в твоята астрална сфера по-дълбоко от другите образи, то именно него ще виждат в течение на целия ти жевот ясновидците. Ако те не са добре подготвени (а тук всички са такива), те няма да могат да кажат било ли е това въображаем образ или реалност. И тогава всеки поглед към него ще бъде съживяване на образа.

Освен това, не всички ще видят едно и също. Ако например ти паднеш и сенараниш, пред ясновидеца ще се явят всички подобни и отдавна забравени случаи.

Целият астрален свят е множество от илюзии; хората поглеждат в него и новостта на впечатленията и тяхната изключителна сила ги въвежда в заблуждение и ги кара да повярват в реалността на всичко видяно, докато всъщност те само са премахнали тънък слой прах.

Ученикът: Благодаря ви за наставленията.

Мъдрецът: Нека да достигтеш стъпалото на просветлението.

 

 


Публикувано в  на: 14.03.2004.

Бр.5 /март 2004